Струмица: Разлика между версии

'''Стру̀мица''' (понякога в по-старата литература '''Струмница''', {{lang|mk|Струмица}}; {{lang|el|Στρώμνιτσα}}, ''Стромница'', {{lang|tr|Usturumca}}, ''Устурумджа'', както и ''Струмджа'' и ''Егри-су'') е [[град]] в [[Северна Македония]], [[община|общински]] център на Общинаобщина [[Струмица (община)|Струмица]] (25 селища). Кмет на града е [[Коста Яневски]].

=== Античност и средновековиеСредновековие ===

В 1334 година сръбският владетел [[Стефан Душан]] превзема Струмица заедно с [[Прилеп (град)|Прилеп]] и [[Охрид]].<ref>Dobson, Richard Barrie: ''Encyclopedia of the Middle Ages'', Editions du Cerf, 2000, стр. 1044, ISBN 9781579582821. Посетен на 19 април 2011 г.</ref>

[[Файл:Strumitsa-panorama.jpg|мини|250px|Панорама на Струмица в началото на 20 век.]]

В средата на XVII век през Струмица минава османският пътешественик [[Евлия Челеби]], който пише, че е оживен и благоустроен град, средище на каза. Има 2400 покрити с керемиди, едноетажни и двуетажни красиви каменни къщи, разположени терасовидно. Крепостта му в миналото е била мъчнопревземаема, но вече е изоставена.<ref>Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 271 – 177.</ref>

През XIX век в града функционира [[метох]] на [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. През 1837 година от тук постъпват 6976 [[грош]]а милостиня, а през 1840 година – 4249 гроша. През 40-те години на XIX век поклонниците от Струмица са съпровождани от дякон Арсени Рилски. През 1852 година манастирските стареи благодарят на струмишките първенци за изпращането на поклонническа група в манастира, водена от духовника [[Пахомий Рилски|Пахомиий]] и молят за тяхното застъпничество пред местния митрополит да намали таксата на рилския [[таксидиот]].<ref>Камбурова-Радкова, Румяна., Рилският манастир през Възраждането. София, 1972, стр. 97.</ref>

{{цитат|Струмица, чийто управник Касим-бег е доста приветлив, е построена в подножието и склоновете на една планина. Градът е престолен на тивериополския митрополит и има гръцко училище и древна крепост. Тук ме доведоха някои сведения за миналото на града. Без да броим важността му в историята на българските и сръбските войни, в църковно отношение той е забележителен със светите Тивериуполски мъченици и с временното пребивание в него на [[Климент Охридски|Свети Климента Славянски]].<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml?id=2235 Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877, стр. 120.]</ref>}}

{{цитат|Струмица – град, който лежи в пределите на Македония, между Радовиш и Вардар, наричан някога Тивериопол, сега с население от 3000 души от български род с митрополит, някога епископ под Охридската архиепископия.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/metadata/f/a/9/metadata-01-0000372.tkl Αραβαντινός, Παναγιώτης. Χρονογραφία της Ηπείρου των τε ομόρων ελληνικών και ιλλυρικών χωρών διατρέχουσα κατά σειράν τα ευ αυταίς συμβάντα από του σωτηρίου έτους μέχρι του 1854 περιέχουσα και τοπογραφικόν πίνακα πάσης της Ηπείρου / συνταγμένη υπό Π.Α.Π. Β΄ σελ. 162.]</ref>}}

В Струмица се разгаря упорита борба за българско училище и българска църква. В края на 60-те години на XIX век в Струмица е формирана [[Струмишка българска община|българска църковна община]]. През март [[1870]] година в града отваря врати новобългарско училище с учител йеродякон [[Агапий Войнов]], което среща сериозна съпротива от местната гъркоманска партия, ръководена от Струмишката митрополия.<ref>Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.93 – 95.</ref> Основна роля в това начинание играят местният свещеник [[Тодор Тилков]] и известните търговци от [[Велес]] [[Костадин Шулев]] и четиримата му братя, които морално и материално подкрепят учебното дело в града.<ref>[http://ia700305.us.archive.org/20/items/lichnidielaispo00salggoog/lichnidielaispo00salggoog.pdf Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 29.]</ref> Скоро училището е закрито, а учителите заточени – единият в [[Радовиш]], другият в [[Тиквеш]]. След това са арестувани и членовете на общината, единият от които [[Константин Русев]] е задържан в солунски затвор. Двете църкви в града са опожарени и разрушени напълно, а екзархистите са обвинени от владиката, че са въстанали. Разследването показва, че се касае за клевета, но властите не позволяват на общината да разчисти останките от едната църква и да я изгради наново и шестима общинари са отново затворени в Солун. В 1870 година българската община отново прави постъпки за разрешение за строеж на църква, но то води до нови арести. В 1876 година в Струмица пак има арести на екзархисти, обвинени в противодържавна дейност.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 360 – 361.</ref>

[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Струмница'' (Stroumnitza) живеят 4000 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 49.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, Струмица ''(Stroumniza)'' е посочена като град с 2400 домакинства с 3300 жители [[мюсюлмани]] и 2120 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 186 – 187.</ref>

През май 1878 година след [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] [[Ставруш Тимов]] и Константин Русев от името на Струмишката българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref>

След войната мерките на солунските вилаетски власти за закриване на българските училища засягат и Струмица – съществуващото в Струмица българско училище е закрито лично от Струмишкия патриаршески митрополит.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 13 – 14, 567.</ref> Председателят на българската община свещеник Константин, подкрепян парично от Екзархията, е принуден временно да напусне Струмица и да се настани в Солун, а в града остава само екзархийският свещеник Тома.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 567.</ref> Арестувани са някои от видните българи струмичани, между които Ставро Тимов, Божил Георгиев и Антон Поликар.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 362.</ref>

На 25 юни 1895 година д-р [[Христо Татарчев]] основава комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] в Струмица. През 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) градът наброява 10&nbsp;160 жители, от които 6200 [[българи]] християни, 3100 [[турци]], 700 [[евреи]] и 160 [[цигани]].<ref>{{МЕС|159|2_08}}</ref> Бившето село Свети Петнадесет, станало по-късно квартал на Струмица, между 1896 – 1900 година преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр. 79, стр. 1</ref>.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година християнското население на Струмица се състои от 1800 българи екзархисти, 4400 българи патриаршисти [[гъркомани]], 114 [[Протестантство в България|българи протестанти]], 35 [[гърци]] и 18 [[власи]]. В града има 4 начални и 2 прогимназиални български училища и 1 начално и 1 прогимназиално гръцко.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р. 106 – 107.</ref>

След оттеглянето на гръцките части от града се изселват голям брой местни гъркомани, турци и евреи, които го опожаряват. По време на големия пожар през август 1913 г. изгарят повече от 1900 обществени сгради, къщи, дюкяни и кафенета. От същата година градът е център на Струмишки административен окръг. Турското население на града също в голямата си част се изселва и според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година в града живеят едва 150 турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244].</ref>

{{цитат|''Градът, почти наполовина разрушен и опожарен от [[гърци]]те и гъркоманите, които, напущайки в 1913 г. завинаги Струмица, изгорили къщите си и дори църквата, представляваше твърде жалко и грозно зрелище, макар и да завзема такова чудно географско положение. Там са настанени бежанци от [[Кукуш]], а напоследък и от [[Дойран]].'' <ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/10/1916.html Петър Петров. „Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония“. – В: ВИС, г. 60, 1991, кн. 1, стр. 75.]</ref>}}

По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] от [[1941]] до [[1944]] г. градът отново е включен в границите на България. Негов кмет по това време е Ильо Богоев<ref>[http://www.scribd.com/doc/55401123/Манол-Пандевски-Ѓорѓи-Стоев-Трнката-Струмица-и-струмичко-низ-историјата Пандевски, Манол, Стоев, Ѓорѓи – Трнката. Струмица и струмичко низ историјата. Струмица, 1969, стр.]</ref>. На 13 август 1951 година комунистическите власти извършват убийството на петима студенти от Струмица („[[Струмишката петорка]]“) в [[Дорломбос]].<ref>[http://www.promacedonia.org/44/drugi.html Гоцев, Димитър, „Новата националноосвободителна борба във Вардарска Македония 1944 – 1991“, София, 2000 г.]</ref>.

[[Файл:Пазарот Глобал Струмица.jpg|250px|мини|дясно|Съвременна архитектура от централната част на Струмица; (2011 г.)]]

[[Файл:Theatre Anton Panov Strumica.jpg|260px|мини|дясно|Изглед към сградата на бившия театър „Антон Попов“, сега Център за култура; (2010 г.)]]

[[Файл:Црква “Св. Кирил и Методиј”, Струмица.JPG|250px|мини|дясно|Съборната църква на Струмишка епархия на [[МПЦ]] – „[[Св. Свсв. Кирил и Методий (Струмица)|Св. Свсв. Кирил и Методий]]“; (2015 г.)]]

* катедралнатаКатедралната църква на Струмишката епархия – „[[Св. Свсв. Кирил и Методий (Струмица)|Св. Свсв. Кирил и Методий]]“

* [[Янкова къща (Струмица)|Къща- музей на Благой Янков – Мучето]];

* [[Орта джамия (Струмица)|Орта джамия]];

* църква „[[Свети Петнадесет тивериополски мъченици (Струмица)|Свети Петнадесет тивериополски мъченици]]“;

* [[Цареви кули]], останки от Струмишката крепост;