Вълче поле: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 17:
 
== История ==
Предполага се, че днешното село Вълче поле е създадено около 1330 г. (1326 г.). Това е условно датиране и се базира на първото известно писмено споменаване на селото (“Документ за границите на поземления имот на „Черменския вакъф“ от 1562 г.). //"...“В худутнамето (от „худут“ – граница, а худутнаме – озн. крепостен акт, в който се определят границите на мерата). “Документ за границите на поземлянияпоземления имот на „Черменския вакъф“ от 1562 г.става ясно, че в една доста обширна област от селата Карабаа и Куртулен (Свиленградско) до с. Гьокчебунар (Сив кладенец – Ивайловградско), липсват много послешни села, т.е. тя още е значително празна, ненаселена, та впоследствие е привлякла още българи заселници и последните малоазийски колонисти (казалбашитекъзълбашите/алианите). Това показва, че в Източна Тракия засилено разселяванеразселване на българи е започнало през XVII век и е продължило през следващите векове [3]“
От цитираното става ясно, че в 1562 г. селото (Камилски дол/Деве дере) все още не е съществувало, и че селата Куртулен и Гьокчебунар са значително по-стари от Деведере. ..."// Първият официален писмен документ за възникването на Вълче поле е от 1562 г., според който селището е възникнало през 1326 г.
 
Ред 24:
Между 1913 и месец юни 1914 г. селото в било изгорено от турците.
 
"....За Ортакьой се минава презъпрезь Курткьой и Деведере, което е на река Арда. И двете села се падатъ въ турската Мустафапашенска околия, която е стигала до Арда. На друго место (вж. Мустафапашенска околия стр. 49) подробно описвамъ ужасите, които съ изпитали нещастните българи отъ Деведере, както и за бегството на Курткьойци. И двете села съ били изгорени, та сега некои отъ разбегалите се жители се мъчеха да поправятъ нещо отъ срутените сгради, колкото временно да се подслонятъ..." <ref>„Години на разруха и войни, години на кланета и погроми. Разорението на Тракийските българи презъ 1913 година“. Любомиръ Милетичъ (Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“-София, 1989 г., София</ref>
 
<!-- == Религии == -->