Паисий Хилендарски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Диди |
м Премахнати редакции на 80.80.159.166 (б.), към версия на ShadeOfGrey Етикет: Отмяна |
||
Ред 49:
'''Паисий Хилендарски''', често наричан още '''Отец Паисий''', e [[българи|български]] народен [[будител]] и духовник, автор на „[[История славянобългарска]]“. Изразените в труда му идеи за национално [[Българско възраждане|възраждане]] и [[Освобождение на България|освобождение]] на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на [[Българско възраждане|Българското възраждане]]. Канонизиран е за [[светец]] с писмен акт на [[Свети синод|Светия синод]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] през 1962 година.
== Биография ==
=== Произход и образование ===
[[Родът на Паисий Хилендарски|Информация за живота на Паисий]] имаме от автобиографичните му бележки в „[[История славянобългарска]]“, вписванията в хилендарските [[кондики]] и някои [[писма]]. Роден е през 1722 година в [[Самоковска епархия|Самоковската епархия]]<ref>За родното място е известно само това, което той пише в „История славянобългарска“: ''„и пришедъша ва Светьiе гори Афонские у епархiи Самоковскiие въ лъто 1745“ („дошъл в Света гора Атонска от Самоковска епархия в 1745 година“)''</ref> със светско име '''Пенко''' или '''Петър'''. Различни краеведски трудове посочват други селища като родно място на Паисий Хилендарски,<ref>Като селата Доспей, Ральово, Белово, Кралев дол, а според [[Неофит Рилски]] Паисий е от неговото родно село Банско (Разложко)</ref> но тези предположения са малко вероятни.
Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 г. се замонашва в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], където по-късно става [[йеромонах]] и [[проигумен]]. През 1758 г. пътува до [[Сремски Карловци]] като [[таксидиот]], където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на основния труд. [[История славянобългарска|„История славянобългарска“]] е завършена през 1762 г. в [[Зографски манастир|Зографския манастир]], след като Паисий напуска [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] заради раздор с останалите монаси. При обиколките си из българските земи като [[таксидиот]] носи своя исторически труд, за да бъде преписван и разпространяван сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 г. на път за [[Света гора]] в селището [[Амбелино]] (днес „Св. Георги“ – квартал на [[Асеновград]])<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.489 – 490.</ref>.
=== Влияния и значимост ===
„Историята“ на Паисий Хилендарски е значително повлияна от исторически съчинения като „Деяния церковная и гражданская“ на [[Цезар Бароний]] и „Книга историография“ на [[Мавро Орбини]]. За написването ѝ е ползвал още исторически извори от манастирските библиотеки в [[Атон]] и [[Сремски Карловци]].
| |||