Управление на времето: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Допълване на статията с превод от английската статия. |
Превод на част от статията на английски език по темата. |
||
Ред 62:
Според Сандберг, списъците със задачи не са ключа към продуктивността, за който се смятат. Според негови изчисления 30% от хората правещи списъци прекарват повече време да управляват тези списъци отколково да вършат задачите, които реално са в тях.<ref>{{Cite journal|last=Sandberg|first=Jared|date=2004-09-08|title=To-Do Lists Can Take More Time Than Doing, But That Isn't the Point|url=https://www.wsj.com/articles/SB109460145618411891|journal=The Wall Street Journal|volume=|pages=|via=}}</ref>
Част от определянето на приоритети и цели е емоцията "притеснение" и нейната функция да се игнорира настоящето и да се фиксира на бъдеще, което никога не става реалност. Това води до безполезна загуба на време и енергия. Това е ненужен разход или грешен аспект, който може да попречи на плановете заради човешки фактори. Методът Айзенхауер е стратегия, използвана за изпълняването на притеснителни и наложителни задачи. Притеснението като стрес е реакция към набор от заобикалящи фактори. Разбирането на това, че стресът не е част от човека, дава възможност да се справя с тези заобикалящи фактори.
Промяната е трудна и ежедневните задачи са най-дълбоко вкоренените навици. За да се премахнат неприоритетите по време на учене е препоръчително да се разделят задачите, да се улови моментът, да се преразгледа метода за управление на задачите, да се отложат неважните задачи (разбирано по настоящата релевантност и чувство за спешност, които отразяват желанията на човека, а не важността на задачата), да се контролира баланса в живота (почивка, сън, свободно време) и да се използва свободното и непродуктивното време (да се слушат аудио лекции докато се чака на опашна и др. под.).
Определени ненужни фактори, които влияят върху управлението на времето са навиците, липсата на точно определение на задачата (липса на яснота), свръх покровителство на работата, чувство за вина за непостигане на целите и последващо избягване на настоящи задачи, дефиниране на задачи с по-високи очаквания, отколкото е реалната им стойност, фокусиране на въпроси, които имат очевидно позитивна перспектива, без реално да се оцени важността им за личните нужди, задачи, които изискват помощ и време и други.
== Изпълнение на цели ==
Списъкът със задачи съдържа в себе си задачи за изпълнение като задължения или стъпки за завършване на проект. Това е инструмент, които замества или подпомага [[Памет|паметта]].
Списъците със задачи се използват в самоуправление, [[Мениджмънт|мениджмънта]], [[Управление на проекти|управлението на проекти]] и [[Разработка на софтуер|разработката на софтуер]]. Може да са включени повече от един списък.
Когато някоя от задачите в списъка е изпълнена, тя се отмята или задрасква. Традиционният метод е задачите да се сзаписват на хартия с химикал или молив, обикновено се използват тефтери или клип бордове. Списъците със задачи могат да бъдат във формата на хартиени или софтуерни чеклисти (контролни списъци).
Днес са налични много дигитални еквиваленти. Има и няколко уеб-базирани приложения за списъци със задачи, като някои от тях за безплатни.
== Източници ==
| |||