Пламен Орешарски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Tolik28 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
мРедакция без резюме
Ред 16:
| още = {{Депутат-България|41н=1|42н=1}}
}}
'''Пламен Василев Ореша̀рски''' е [[България|български]] политик, [[финанси]]ст и преподавател в [[УНСС]] и [[НБУ]]. От 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г. [[министър-председател на България|оглавява]] [[Правителство на Пламен Орешарски|правителството]] на Република България с мандат на [[Българска социалистическа партия|БСП]] и с подкрепата на [[Движение за права и свободи|ДПС]] и „[[Атака (партия)|Атака]]“, избран от [[42 Народно събрание|42<sup>-торото</sup> обикновеноОбикновено Народнонародно събрание]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/05/29/2070162_kabinetut_oresharski_e_odobren_hronologiia/ |заглавие=Кабинетът „Орешарски“ е одобрен |достъп_дата=29 май 2013 |дата=29 май 2013 |издател=dnevnik.bg }}</ref>
 
== Биография ==
=== Произход и образование ===
Пламен Орешарски е роден на [[21 февруари]] [[1960]] г. в град [[Дупница|Станке Димитров]] (днешна Дупница). Прекарва детството си в [[Бобов Дол]], където живее семейството му. Корените на фамилията Орешарски са от [[македонци|македонския]] край и произлизат от село [[Фролош]] (днешна [[община Кочериново]]), където са родени двамата братя на Пламен – Симеон и Милети. След завършване на основното си образование в ОУ „Никола Вапцаров“ в Бобов дол той продължава образованието си в [[Софийска математическа гимназия|математическа гимназия]] в [[София]].<ref>[http://offnews.bg/news/Протести_17652/Дупница-За-Сашка-Васева-е-признаваме-но-Пацо-е-от-Бобов-дол_267605.html]</ref> През 1985 г. завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (сега [[Университет за национално и световно стопанство]] (УНСС)) в София със специалност „Финанси и кредит“.
 
В периода 1988 – 1992 г. прави [[докторантура]] по „Инвестиции и инвестиционен анализ“ в УНСС. Получава допълнителна квалификация по банково управление в [[САЩ]] и по емитиране на държавни ценни книжа в банка ''Нейшънъл сейвингс енд инвестмънтс'' ({{lang|en|National Savings and Investments}}), [[Великобритания]]. От 1992 до 1993 г. преподава в [[УНСС]] като заместник-ръководител на катедра „Финанси“. От 2001 до 2005 г. е заместник-ректор, преподава „Финансово управление“, „Инвестиции“, „Инвестиционен анализ“. Преподавател е и в [[Нов български университет]].
Ред 29:
=== Политическа кариера ===
==== Зам.-министър на финансите ====
От [[1997]] до [[2001]] г. е [[заместник-министър на финансите на България|заместник-министър на финансите]] в [[Правителство на Иван Костов|правителството]] с мандат на [[СДС]] и министър-председател [[Иван Костов]]. Неговият ресор е Управлениеуправление на [[държавен дълг|държавния дълг]] и финансови пазари; Управлениеуправление на пазара на ценни книжа в България. Под неговото ръководство се обединяват дейностите по управление на вътрешния и външния дълг. Създава се единно звено по управление на държавните дългове. За целта е изграден цялостен регистър на държавния дълг. Той е автор на първата публично обявена стратегия за управление на дълга, както и на концепцията за създаване за специален закон за държавния дълг. Ръководи преговорите за уреждането на дълговите взаимоотношения с Испания, Италия, Полша, Германия, Австрия и Холандия, като всички подписани споразумения предвиждат редукции, разсрочване и благоприятни условия на изплащане на дълговете, наследени от дореформения период. Пламен Орешарски е член на екипа, осъществил въвеждането на механизма на [[Валутен съвет|Валутния борд]] в България.
 
От [[2002]] до [[2003]] г. е заместник-председател на Националния изпълнителен съвет на [[СДС]]. Определен е за кандидат за кмет на София от СДС за [[Местни избори в България (2003)|местните избори през 2003 г.]], но по повод срещата му с бизнесмена [[Васил Божков]] избухва публичен скандал и кандидатурата му е снета. Малко след това напуска партията.
Ред 38:
От [[17 август]] [[2005]] г. е [[министър на финансите на България|министър на финансите]] в [[Правителство на Сергей Станишев|кабинета на Тройната коалиция]], където е единственият министър, който не е представител на нито една от трите управляващи партии. Разработваната от Пламен Орешарски и утвърдена от правителството и парламента данъчна политика е в интерес на конкурентоспособността на реалната икономика и в подкрепа на фискалната сигурност. През 2007 г. данъчната ставка за корпоративния [[данък печалба]] е намалена на 10%. [[Данък върху общия доход|Облагането на доходите]] на физическите лица е изравнено и става също 10% чрез промяна, направена през 2008 г. (с други думи е въведен [[плосък данък]]).
 
Осъществява една от най-големите реформи в държавната администрация като трансформира данъчната администрация в [[НАП|Национална агенция по приходите]]. По този начин са обединени функциите по събиране на данъци и осигурителни вноски и функциите за местните данъци са делегирани на общините. Признание за успеха на тази реформа е независимото изследване на Световната банка от 2007 г., в което България е на 10-тоо място сред държавите топ-реформатори. Като министър на финансите на нова страна-членка на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], под негово ръководство са разработени и одобрени от ЕК важните стратегически документи на страната – Националната програма за реформи и конвергентните програми.
 
През периода 2009 – 2013 г. е народен представител от гражданската квота на [[Коалиция за България]] в [[41 Народно събрание|41-товото]] и [[42 Народно събрание|42-торото]] Народно събрание.
 
==== Министър-председател ====
Номиниран е за министър-председател с мандата на Коалиция за България през май 2013 г. след предсрочни парламентарни избори. Формално не членува в политически партии от коалицията.<ref>[http://offnews.bg/index.php/224866/i-oresharski-se-kachva-na-buzludzha OffNews.bg, И Орешарски се качва на Бузлуджа, Нели Чолашка, 26 юли 2013 г.]</ref> Номинацията му, както и изборът му на членовете на правителството, предизвикват протест на 28 май 2013 още преди гласуването на правителството в Народното събрание .<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/05/28/2070168_protest_proba_sreshtu_kabineta_oresharski_obnovena_v/ Протест проба срещу кабинета „Орешарски“ (обновена в 21.26 ч.)], в. Дневник, 28 май 2013</ref>. От 29 май 2013 г. е министър-председател, избран с гласовете на БСП и ДПС, с осигурен кворум от Атака и лично от Волен Сидеров, след като депутатите от ГЕРБ отказват да влязат в парламента.<ref>Решение за избиране на министър-председател на Република България. Обн. ДВ. бр. 48 от 31 май 2013 г.</ref>
 
Посещава [[Зимни олимпийски игри 2014|зимните олимпийски игри в Сочи]] на 7 – 8 февруари 2014 г. Среща се със спортистите и руския премиер [[Дмитрий Медведев]]. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.7sport.net/archive7ds/2014/02/08/sp_olimpiada/d7064_8.htm | заглавие = Премиерът с подаръци за олимпийците ни | достъп_дата = 24 февруари 2014 | дата = 8 февруари 2014 | труд = 7дни СПОРТ | издател = 7дни СПОРТ ЕООД}}</ref>
 
На [[23 юли]] [[2014]] г., в деловодството на Народното събрание постъпва оставката на оглавяваното от министър-председателя на [[Република България]] Пламен Орешарски правителство. Тя е включена в дневния ред на [[Народно събрание|Народното събрание]] и е приета на 24 юли 2014 г.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/plamen-oresharski-izbori2013-17078446 ”24 часа”: Орешарски подава оставка в четвъртък]</ref>
 
==== Кандидат за президент ====
През 2016 година Орешарски се включва в кандидат-президентската надпревара. Това се оказва изненадващо за наблюдатели, ресорни журналисти и представители на политически партии. Кандидатурата му е издигната от инициативен комитет, в който няма познати на широката общественост имена. В обширно интервю за сутрешния блок на Нова телевизия на 30.09. септември 2016 той отрича да е скрита кандидатура на [[ДПС]] и повтаря заявена вече позиция, че сам е решил да се кандидатира. Три седмици по-късно ДПС официално заявява подкрепата си за Орешарски.<ref>[https://news.bg/politics/dps-obyavi-podkrepata-si-za-oresharski.html Изявление на ДПС]</ref>
 
== Номинации и награди ==
* Финансов министър на развиващите се икономики на Европа, английско списание „Emerging Markets“, 2007
* Номинация сред 10-те топ-реформатори глобален мащаб, Световна банка, 2008
* Почетен знак от организаторите на международното финансово изложение „Банки, инвестиции и пари“ за цялостния принос на министъра на финансите към изданието.
* Специална награда и звание „Рицар на книгата“ от Асоциация „Българска книга“. Отличието е за ползотворния диалог с книгоиздателите за техните проблеми и проявата на разбиране.
* Награда „Личност на годината за 2007 г.“, връчена от Дона Стайгър, съветник към Конгреса и Сената на САЩ и председател на Международния трибунал за престъпления срещу човечеството в областта на хората с увреждания. Наградата е за проявеното от министъра на финансите разбиране и толерантност към хората с увреждания, чрез упражняване на принципа на социално партньорство.
* Награда „Златно перо“ – под негов патронаж цикълът концерти „Концертмайсторите“ постигнапостига изключителен успех и спечелипечели много нови приятели и почитатели на класическата музика.
 
== Прогнози ==
През септември 2008 г., в качеството си на министър на финансите, неправилно преценява световната икономическа обстановка, като прави изявление, че "Терминът''„терминът „криза“ е доста силна дума, това, което наблюдаваме от повече от една година, се отчита по-скоро като турбуленции на международните пазари”''.<ref>[http://www.dnes.bg/business/2008/09/18/oresharski-gleda-ikonomikata-kriza-niama-izlishyk-ima.57501 Орешарски гледа икономиката. Криза няма, излишък има]</ref> Последвалите събития показват, че това е най-голямата световна криза от Голямата депресия през 1929 дотогава.
 
== Противоречия ==
Докато е министър на финансите, по време на [[учителска стачка през 2007 г.]], разговаря с министъра на просветата [[Даниел Вълчев]], като без да подозират, че пред тях има работещ микрофон, двамата обсъждат какво да предприемат. Така Орешарски изтървава превърналата се в крилата фраза ''„Дай да разваляме седенката!“,'', след което двамата министри открито обсъждат намерението си да размотават преговорите. Скандалният запис се излъчва по всички телевизионни канали, става популярен и сред Интернетинтернет потребителите. Въпреки безпрецедентния гаф, нито един от двамата министри не подава оставка.
 
На 14 юни 2013 година правителството на Орешарски издига кандидатурата на [[Делян Пеевски]] за председател на ДАНС пред парламента. Изборът на представител на олигархичните кръгове, който е медиен магнат и народен представител от ДПС води до [[Протести срещу кабинета „Орешарски“|спонтанни общонационални протести]], както и критика от редица неправителствени организации в България.<ref>[http://fakti.bg/bulgaria/69263-20-nepravitelstveni-organizacii-sreshtu-izbora-na-peevski 20 неправителствени организации срещу избора на Пеевски]</ref> Няколко дни по-късно Народното събрание приема оставката на Делян Пеевски, но Пламен Орешарски отказва да съобщи кой е внушил издигането на кандидатурата му.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2065480 Орешарски: Номинацията на Пеевски за шеф на ДАНС очевидно беше грешка]</ref> Въпреки че Пеевски е оттеглен от поста, протестите срещу Пламен Орешарски и неговия кабинет продължават една година до 14 юни 2014 г.
 
На 15 ноември 2013 година прави изявление, че „По''„по отношение на длъжностни лица, за които вие казахте, че има информация, че работят срещу правителството – стремим се да подбираме най-добрите кадри, сигурно не винаги успяваме, за да може да освободим администрацията от политически пристрастни фигури“''. В резултат на това адвокат Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и права, внася искане за сезиране на главния прокурор. Според чл. 169 „б“ и 169 „в“ от Наказателния кодекс, се определят 5 години затвор за длъжностните лица, които чрез насилие и заплахи пречат на хората да упражняват политическите си права. „Заплаха за уволнение на протестиращи държавни служители от страна на г-н премиера сама по себе си създава основателен страх и пречи за свободно упражняване на правата на мирно събиране и изразяване на мнение, защитени от чл. 43 ал.1 и чл. 39 ал. 1 от Конституцията на Република България“, се казва в сигнала на асоциацията.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/15/2183115_oresharski_shte_osvobojdavame_durjavni_slujiteli/ Орешарски: Ще освобождаваме държавни служители, участващи в протестите срещу кабинета]</ref>
 
== Семейство ==
Ред 74:
 
== Публикации ==
Студии, статии и професионалнопрофесионални коментари – над 100 публикации в специализираната литература.
 
* ''Финансов анализ и управление на инвестициите'', Пламен Орешарски, 1992