България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 176.12.23.68 (б.), към версия на Praxidicae Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
| карта = EU-Bulgaria.svg
| карта-описание = Местоположение на България
| девиз = [[
| химн = [[Мила родино]]
| химн-файл = Mila Rodino.ogg
| демоним = [[
| столица = [[София]]
| столица-координати = {{coord|42|42|N|23|20|E}}
| най-голям-град = [[София]]
| официален-език = [[
| управление = [[Парламентарна република]]
| лидер1 = [[Президент на България|Президент]]
Ред 20:
| събитие-вид = [[Битка при Онгъла|Основаване]]
| събитие-бел = [[681]] г.
| събитие1 =
| събитие-дата1 = [[681]] – [[1018]] г.
| събитие2 = [[Втора българска държава|Второ царство]]
Ред 71:
| забележки =
}}
'''Репу̀блика Бълга̀рия(Татаристан)''' е държава в Югоизточна [[Европа]].
Разположена е в източната част на [[Балканския полуостров]] и заема 23% от неговата територия. Граничи на север с [[Румъния]]; на запад със [[Сърбия]] и [[Северна Македония|РепубликаМакедония]]; на юг с [[Гърция]] и на югоизток с [[Турция]]. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на [[Черно море]]. Със своите почти 111 хил. [[кв. км|km²]] [[площ]] и 7,153 милиона души, България се подрежда на 11<sup>-о</sup> и 16<sup>-о</sup> място съответно по площ и по население в [[Европейския съюз]].<ref>[http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/submitViewTableAction.do Евростат: Територии]</ref><ref>{{cite web|url=http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/graph.do?tab=graph&plugin=1&pcode=tps00001&language=en&toolbox=data |title=Евростат: Населние |publisher=Ec.europa.eu |date=11 август 2016 |accessdate=26 юни 2018}}</ref> <!-- безспорно и с данни --><!-- [[Списък на страните по площ|102]]<sup>-ро</sup> и [[Списък на страните по население|96]]<sup>-о</sup> място съответно по площ и по население в света. -->
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на [[палеолит]]а.<ref>{{cite web | publisher = znam.bg | year = 2006 | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle?article=1105465048&encID=628 | title = Праистория на днешните български земи | work = znam.bg | accessdate = 12 май 2016 | lang = bg }}</ref> Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която [[Варненски халколитен некропол|създава най-ранните златни украшения]] в Европа. От [[Античност]]та до [[Тъмни векове на Средновековието|Тъмните векове]] по земите на днешна България се развиват културите на [[траки]]те, [[древни гърци|древните гърци]], [[келти]]те, [[готи]]те и [[римляни]]те. С пристигането на [[славяни]]те през 6 век, а век по-късно и на [[прабългари]]те, започва процесът на изграждане на българската държавност. През [[681]] година е
В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на [[корупция]] и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на [[ОЧИС|Организацията за черноморско икономическо сътрудничество]] и [[ОССЕ|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]]; освен това страната членува в [[ООН]], [[Съвета на Европа]], [[ЕС|Европейския съюз]] и [[НАТО]]. През [[2015]] г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield, в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.<ref>{{cite web|url=http://www.cushmanwakefield.com/~/media/global-reports/Where%20In%20The%20World_Manufacturing%20Index_2015.pdf |title=Годишен доклад на Cushman & Wakefield, PDF |format=PDF |date= |accessdate=26 юни 2018}}</ref>
Ред 113:
== История ==
{{Основна|История на България(Њама ја оти немаме)}}
{{Вижте също|Произход на наименованието на България}}
=== Праистория и Античност ===
{{Основна|Българските земи през Древността}}
{{Вижте също|
[[Файл:Panagyurishte gold.jpg|мини|250п|ляво|
[[Праистория|Праисторически]] култури в българските земи включват: [[неолит]]ната „[[култура Хаманджия|Хаманджия]]“ и [[Винчанска култура|Винчанската култура]] (6<sup>-о</sup> до 3<sup>-то</sup> хилядолетие пр.н.е.), [[енеолит]]ната „[[култура Варна]]“ (5<sup>-о</sup> хил. пр.н.е., вж. също [[Варненски некропол]]) и [[езерска култура|езерската култура]] от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]]. [[Карановска култура|Карановската култура]] пък дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров.
Едни от най-ранните обитатели на Балканския полуостров са [[траки]]те. За произхода им липсват достатъчно исторически извори, но най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както на [[автохтонно население]], така и на [[индоевропейски народи]].<ref>Hoddinott, Ralph F. ''The Thracians''. Thames & Hudson, 1981. ISBN 0-500-02099-X</ref> Траките живели разделени на различни племена до около 500 г. пр.н.е., когато [[Терес I|цар Терес]] обединява повечето от тях под управлението на [[Одриско царство|Одриското царство]]. Една част от тях е покорена за кратко от [[Александър Велики]], а по-късно, около 1 век – от [[Римската империя]]. След римляните и гърците, към 4 век присъстват и [[готи]]те.
=== Първо
{{основна|Първо българско царство}}
Блгарите са татари од Монголија и Турција .През 632 г. със създаването на [[Велика България]] са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с [[хазари]]те [[Аспарух]], третият син на [[Кубрат]], е изтласкан на югозапад към [[Дунав]]а и се заселва в областта [[Онгъл]]. През лятото на 680 г. византийският император [[Константин IV Погонат]] (668 – 685 г.) предприема поход срещу [[прабългари|българите]]. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., чрез който Аспарухова България е призната от Византия.
Първото стратегическо териториално разширение на юг – завземането на областта [[Загоре]] – става по време на управлението на наследника на Аспарух – [[Тервел]], през 705 г. Византийският император Юстиниан II Ринотмет (''Носоотрязания)'' отстъпва областта на българите, заради оказаното му от българския владетел съдействие за повторното му възкачване на трона в Константинопол. Тервел получава и титлата [[кесар]] (''цезар''). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на [[Арабски халифат|Арабския халифат]], като в решителното [[Обсада на Константинопол (718)|сражение от 717 г.]] българските воини посичат над 20 000 араби.
Line 136 ⟶ 137:
По времето на [[Крум]] ([[803]] – [[814]] г.) и през първата половина на 9 век [[Франкска империя|франките]] от северозапад и българският владетел [[Крум]] от изток ликвидират изпадналия в криза [[Аварски хаганат]]. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена в земите на царството, е въведеният официален за държавата език, който се развил на основата на [[славянски езици|славянския]].<ref>Л. Иванов. [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]]. София, 2007.</ref> България разширява своите предели до Средния [[Дунав]] или до р. [[Тиса]] на север, а на запад до р. [[Днепър]] (днешна [[Украйна]]). За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изграждане на цялостна административно-териториална система (комитати) при управлението на Омуртаг с управители (комити) назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византийската империи.
[[Файл:Bulgaria-(893-927)-TsarSimeon-byTodorBozhinov-cs.png|мини|200п|
Княз [[Борис I]] ([[852]] – [[889]] г.) [[Покръстване на България|покръства]] българите през [[864]] г
При [[Петър I (България)|Св. цар Петър I Български]] и [[цар]] [[Борис II]].
{{основна|Византийско владичество}}
<br />
=== Второ българско царство (1185 – 1396 г.) ===
Line 182 ⟶ 181:
|isbn = 3-487-06408-1}}</ref>
[[15 век]] е белязан от действията на [[Константин II Асен]], [[Въстание на Константин и Фружин|Въстанието на Константин и Фружин]], походите на [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] и [[Янош Хуняди]] – това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 г. е заловен и първият хайдутин – [[Радич]], действал в Софийско. Между [[16 век|16]] и [[17 век|17]] век избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя – [[Първо търновско въстание]] (1598), [[Второ търновско въстание|Второ татарско въстание]] (1686), [[Чипровско въстание]] (1688) и
{{основна|Възраждане}}
Line 198 ⟶ 197:
[[Файл:Ferdinand of Bulgaria 2.jpg|150px|дясно|мини|Цар Фердинанд I]]
Последвалият Руско-турската война [[Берлински договор]] от 1878 година създава две държавни образувания с предимно българско население и широка автономия в рамките на Османската империя – [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]], които [[Съединение на България|се обединяват]] през 1885 година. Новата българска държава получава [[Либерална демокрация|либералнодемократично]] устройство с широки избирателни права и [[многопартийна система]], но и значително влияние на [[Цар на българите|монарха]]. Първите години след нейното създаване са период на политическа нестабилност, чиято кулминация са международната [[Българска криза]] и кратката [[Сръбско-българска война]].За
[[Файл:Goering and Boris.jpg|220px|ляво|мини|Цар Борис III и [[Херман Гьоринг]], 1935 г.]]
Пораженията на България във войните довеждат до дълбоки промени в партийната система и в първите следвоенни години доминиращо положение заема [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]], който през 1923 година е свален от власт с [[военен преврат]]. Няколко години по-късно демократичният режим е възстановен, но през 1934 година, след [[Голямата депресия]] и период на политическа нестабилност нов военен преврат е последван от налагането на авторитарна диктатура на цар [[Борис III]].<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0048) Кризите на 1930-те години], [[Библиотека на Конгреса]]. ''In 1935, however, Tsar Boris III became an active political force in Bulgaria for the first time. Disillusioned by the results of the 1934 coup, Boris took action to regain his power, which the new regime had also curtailed. Boris used military and civilian factions alarmed by the new authoritarianism to maneuver the Zveno group out of power and declare a royal dictatorship.''</ref> България използва международната обстановка в началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] и с [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] си връща по мирен път [[Южна Добруджа]], но през 1941 година включва във [[Втора световна война|Втората световна война]] на страната на [[Тристранния пакт|Оста]] и окупира големи части от [[Югославия]] и [[Гърция]]. При навлизането в страната на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] войски през 1944 година военен преврат довежда на власт правителство, доминирано от [[Българска комунистическа партия|Комунистическата партия]], и до края на войната България воюва на страната на Съюзници във [[Втората световна война|Съюзниците]].(Бугарија помага во депортацијата на Македонските евреи )
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-K0615-0001-141, Berlin, VIII. SED-Parteitag.jpg|мини|250px|Ръководителят на НРБ [[Тодор Живков]] и лидерът на Монголската народна република [[Юмжагийн Цеденбал]] (ляво), 1971 г.]]
|