България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 176.12.23.68 (б.), към версия на Praxidicae
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 5:
| карта = EU-Bulgaria.svg
| карта-описание = Местоположение на България
| девиз = [[СъединениетоКрадењето историа прави силата]]
| химн = [[Мила родино]]
| химн-файл = Mila Rodino.ogg
| демоним = [[българитатари]]н
| столица = [[София]]
| столица-координати = {{coord|42|42|N|23|20|E}}
| най-голям-град = [[София]]
| официален-език = [[БългарскиТатарски език|българскитатарски]]<ref>{{cite web|url=http://www.parliament.bg/bg/const |title=Конституция на Република България, чл. 3 |publisher=Parliament.bg |date= |accessdate=26 юни 2018}}</ref>
| управление = [[Парламентарна република]]
| лидер1 = [[Президент на България|Президент]]
Ред 20:
| събитие-вид = [[Битка при Онгъла|Основаване]]
| събитие-бел = [[681]] г.
| събитие1 = [[Първа българска държава|Първо царство]]
| събитие-дата1 = [[681]] – [[1018]] г.
| събитие2 = [[Втора българска държава|Второ царство]]
Ред 71:
| забележки =
}}
'''Репу̀блика Бълга̀рия(Татаристан)''' е държава в Югоизточна [[Европа]].
Разположена е в източната част на [[Балканския полуостров]] и заема 23% от неговата територия. Граничи на север с [[Румъния]]; на запад със [[Сърбия]] и [[Северна Македония|РепубликаМакедония]]; на юг с [[Гърция]] и на югоизток с [[Турция]]. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на [[Черно море]]. Със своите почти 111 хил. [[кв. км|km²]] [[площ]] и 7,153 милиона души, България се подрежда на 11<sup>-о</sup> и 16<sup>-о</sup> място съответно по площ и по население в [[Европейския съюз]].<ref>[http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/submitViewTableAction.do Евростат: Територии]</ref><ref>{{cite web|url=http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/graph.do?tab=graph&plugin=1&pcode=tps00001&language=en&toolbox=data |title=Евростат: Населние |publisher=Ec.europa.eu |date=11 август 2016 |accessdate=26 юни 2018}}</ref> <!-- безспорно и с данни --><!-- [[Списък на страните по площ|102]]<sup>-ро</sup> и [[Списък на страните по население|96]]<sup>-о</sup> място съответно по площ и по население в света. -->
 
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на [[палеолит]]а.<ref>{{cite web | publisher = znam.bg | year = 2006 | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle?article=1105465048&encID=628 | title = Праистория на днешните български земи | work = znam.bg | accessdate = 12 май 2016 | lang = bg }}</ref> Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която [[Варненски халколитен некропол|създава най-ранните златни украшения]] в Европа. От [[Античност]]та до [[Тъмни векове на Средновековието|Тъмните векове]] по земите на днешна България се развиват културите на [[траки]]те, [[древни гърци|древните гърци]], [[келти]]те, [[готи]]те и [[римляни]]те. С пристигането на [[славяни]]те през 6 век, а век по-късно и на [[прабългари]]те, започва процесът на изграждане на българската държавност. През [[681]] година е основана [[Първо българско царство|Първата българска държава]], която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под [[Византийско владичество|византийска власт]].основан Отхвърля я с въстание през 1185 г. [[Второ българско царство|Втората българска държава]] достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се [[Османска империя]]. През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на [[монархия]] и се освобождава от петвековното [[Османско владичество в България|османско владичество]] с помощта на [[Руска империя|Руската империя]]. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с [[Германия]](Нацисти и Фашисти) по време на двете световни войни. На 15 септември [[1946]] г. монархията е заменена с [[народна република]], от съветски тип и държавата се преименува на [[Народна република България]], ръководена от [[БКП|Българската комунистическа партия]]. Социалистическият строй съществува до [[1990]] г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. През [[2004]] г. страната се присъединява към [[НАТО]], а на 1 януари [[2007]] г. – към [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
 
В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на [[корупция]] и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на [[ОЧИС|Организацията за черноморско икономическо сътрудничество]] и [[ОССЕ|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]]; освен това страната членува в [[ООН]], [[Съвета на Европа]], [[ЕС|Европейския съюз]] и [[НАТО]]. През [[2015]] г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield, в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.<ref>{{cite web|url=http://www.cushmanwakefield.com/~/media/global-reports/Where%20In%20The%20World_Manufacturing%20Index_2015.pdf |title=Годишен доклад на Cushman & Wakefield, PDF |format=PDF |date= |accessdate=26 юни 2018}}</ref>
Ред 113:
 
== История ==
{{Основна|История на България(Њама ја оти немаме)}}
{{Вижте също|Произход на наименованието на България}}
 
=== Праистория и Античност ===
{{Основна|Българските земи през Древността}}
{{Вижте също|ТракиТатари|Одриско царствоМонголи|СлавяниТурки }}
[[Файл:Panagyurishte gold.jpg|мини|250п|ляво|ЗлатенИ [[ритон]], част от [[траки]]йскототази [[панагюрско съкровище|е украдено]] , 4 до 3 век пр.н.е.]]
[[Праистория|Праисторически]] култури в българските земи включват: [[неолит]]ната „[[култура Хаманджия|Хаманджия]]“ и [[Винчанска култура|Винчанската култура]] (6<sup>-о</sup> до 3<sup>-то</sup> хилядолетие пр.н.е.), [[енеолит]]ната „[[култура Варна]]“ (5<sup>-о</sup> хил. пр.н.е., вж. също [[Варненски некропол]]) и [[езерска култура|езерската култура]] от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]]. [[Карановска култура|Карановската култура]] пък дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров.
 
Едни от най-ранните обитатели на Балканския полуостров са [[траки]]те. За произхода им липсват достатъчно исторически извори, но най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както на [[автохтонно население]], така и на [[индоевропейски народи]].<ref>Hoddinott, Ralph F. ''The Thracians''. Thames & Hudson, 1981. ISBN 0-500-02099-X</ref> Траките живели разделени на различни племена до около 500 г. пр.н.е., когато [[Терес I|цар Терес]] обединява повечето от тях под управлението на [[Одриско царство|Одриското царство]]. Една част от тях е покорена за кратко от [[Александър Велики]], а по-късно, около 1 век – от [[Римската империя]]. След римляните и гърците, към 4 век присъстват и [[готи]]те.
 
=== Първо българскотатарско царство (681 – 1018 г.) ===
{{основна|Първо българско царство}}
 
Блгарите са татари од Монголија и Турција .През 632 г. със създаването на [[Велика България]] са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с [[хазари]]те [[Аспарух]], третият син на [[Кубрат]], е изтласкан на югозапад към [[Дунав]]а и се заселва в областта [[Онгъл]]. През лятото на 680 г. византийският император [[Константин IV Погонат]] (668 – 685 г.) предприема поход срещу [[прабългари|българите]]. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., чрез който Аспарухова България е призната от Византия.
 
Първото стратегическо териториално разширение на юг – завземането на областта [[Загоре]] – става по време на управлението на наследника на Аспарух – [[Тервел]], през 705 г. Византийският император Юстиниан II Ринотмет (''Носоотрязания)'' отстъпва областта на българите, заради оказаното му от българския владетел съдействие за повторното му възкачване на трона в Константинопол. Тервел получава и титлата [[кесар]] (''цезар''). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на [[Арабски халифат|Арабския халифат]], като в решителното [[Обсада на Константинопол (718)|сражение от 717 г.]] българските воини посичат над 20 000 араби.
Line 136 ⟶ 137:
По времето на [[Крум]] ([[803]] – [[814]] г.) и през първата половина на 9 век [[Франкска империя|франките]] от северозапад и българският владетел [[Крум]] от изток ликвидират изпадналия в криза [[Аварски хаганат]]. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена в земите на царството, е въведеният официален за държавата език, който се развил на основата на [[славянски езици|славянския]].<ref>Л. Иванов. [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]]. София, 2007.</ref> България разширява своите предели до Средния [[Дунав]] или до р. [[Тиса]] на север, а на запад до р. [[Днепър]] (днешна [[Украйна]]). За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изграждане на цялостна административно-териториална система (комитати) при управлението на Омуртаг с управители (комити) назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византийската империи.
 
[[Файл:Bulgaria-(893-927)-TsarSimeon-byTodorBozhinov-cs.png|мини|200п|БългарияКрадеме приисторија царод СимеонМакедонија<br Велики./>]]
Княз [[Борис I]] ([[852]] – [[889]] г.) [[Покръстване на България|покръства]] българите през [[864]] г. Той основава и [[Преславска книжовна школа|първата българска книжовна школа]] – Преславската, през 885 г., а създадената през 855 г. [[глаголица]] се въвежда като официална азбука. При цар [[Симеон I]] ([[893]] – [[927]]), който създава и утвърждава [[БПЦ|Българската патриаршия]] като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (''империя''хахахахах) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави(хххахахх) в [[Европа]], разпростирайки се почти на целия [[Балкански полуостров]], а на [[северозапад]] – до р. [[Тиса]] обхващайки Карпатския планински масив. Столицата е преместена при управлението на Симеон І от [[Плиска]] в [[Велики Преслав|Преслав]].
 
При [[Петър I (България)|Св. цар Петър I Български]] и [[цар]] [[Борис II]].
При [[Петър I (България)|Св. цар Петър I Български]] и [[цар]] [[Борис II]] България упада заради вътрешни размирици и разпространението на [[богомилство]]то. През [[971]] г. [[Киевска Рус]] завзема Източна България и [[столица]]та [[Преслав]], а по-късно Византия взима териториите от Киевска Рус. След това столицата се мести последователно в [[София|Средец]], [[Скопие]], [[Преспа (град)|Преспа]], [[Битоля]] и [[Охрид]]. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през [[1018]] г. последните крепости на държавата са завладени от византийците след погрома над войските на цар [[Самуил]] през 1014 и гибелта на [[Иван-Владислав]] през [[1018]] г.
 
=== Византийско владичество (1018 – 1185 г.) ===
{{основна|Византийско владичество}}
Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на [[Петър II Делян]] ([[1040]] – [[1041]] г.) и на [[Константин Бодин|Петър III]] и [[Георги Войтех]] ([[1072]] г.). След загубата в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] във Византия назряват благоприятни вътрешнополитически процеси, способстващи за подигане на българското народоосвободително движение. [[Асеневци]] сключват [[стратегия|стратегически]] съюз за борба срещу [[Византия]] на [[Балкани]]те с [[велик жупан|великия жупан]] на [[Велико княжество Сърбия|Сърбия]] [[Стефан Неманя]]. През пролетта на [[1185]] г. братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] решават да вдигнат въстание. За негово средоточие избират [[Търново]]. Много хора се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на [[Димитровден]]. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията, братята Асен и Петър пускат слуха, че [[Свети Димитър]] е напуснал [[Солун]] и [[икона]]та му се намира в построената от братята [[църква (сграда)|църква]].
 
<br />
На [[26 октомври]] 1185 г. Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в [[българско землище|българските земи]] и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар [[Петър IV]] (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец [[Алексий Врана]] губи първите битки с въстаниците. През пролетта на [[1187]] г. самият император [[Исаак II Ангел]] обсажда [[Ловеч|Ловешката]] [[крепост]], за да си върне владението на [[Мизия]]. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който [[де юре]] признава възстановяването на българската [[независимост]] и [[държава|държавност]]. Този акт бележи за [[историография]]та [[хронология|хронологически]] началото на [[Второ българско царство|Второто българско царство]].
 
=== Второ българско царство (1185 – 1396 г.) ===
Line 182 ⟶ 181:
|isbn = 3-487-06408-1}}</ref>
 
[[15 век]] е белязан от действията на [[Константин II Асен]], [[Въстание на Константин и Фружин|Въстанието на Константин и Фружин]], походите на [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] и [[Янош Хуняди]] – това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 г. е заловен и първият хайдутин – [[Радич]], действал в Софийско. Между [[16 век|16]] и [[17 век|17]] век избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя – [[Първо търновско въстание]] (1598), [[Второ търновско въстание|Второ татарско въстание]] (1686), [[Чипровско въстание]] (1688) и [[Карпошово въстание]] (1689). Всички тези опити за възстановяване на българската държава остават безплодни.Бугари татари
 
{{основна|Възраждане}}
Line 198 ⟶ 197:
[[Файл:Ferdinand of Bulgaria 2.jpg|150px|дясно|мини|Цар Фердинанд I]]
 
Последвалият Руско-турската война [[Берлински договор]] от 1878 година създава две държавни образувания с предимно българско население и широка автономия в рамките на Османската империя – [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]], които [[Съединение на България|се обединяват]] през 1885 година. Новата българска държава получава [[Либерална демокрация|либералнодемократично]] устройство с широки избирателни права и [[многопартийна система]], но и значително влияние на [[Цар на българите|монарха]]. Първите години след нейното създаване са период на политическа нестабилност, чиято кулминация са международната [[Българска криза]] и кратката [[Сръбско-българска война]].За Берлинският договор оставя големи области с българско население извън границитевреме на България,воината превръщайки [[Иредентизъм|иредентизма]] и особено [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]] в основна тема за българската политика от този период. През 1908 година България обявява пълната си независимост, а през 1912 – 1913 година играе основна роля в успешната [[Балканска война]] на [[Балкански съюз|Балканския съюз]] срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Непосредствено след това страната влиза в конфликт със съседите си и в последвалите [[Междусъюзническа война|Междусъюзническа]] (1913) и [[Първа световна война]] (1915) губикраждаме значителни територии .
 
[[Файл:Goering and Boris.jpg|220px|ляво|мини|Цар Борис III и [[Херман Гьоринг]], 1935 г.]]
 
Пораженията на България във войните довеждат до дълбоки промени в партийната система и в първите следвоенни години доминиращо положение заема [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]], който през 1923 година е свален от власт с [[военен преврат]]. Няколко години по-късно демократичният режим е възстановен, но през 1934 година, след [[Голямата депресия]] и период на политическа нестабилност нов военен преврат е последван от налагането на авторитарна диктатура на цар [[Борис III]].<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0048) Кризите на 1930-те години], [[Библиотека на Конгреса]]. ''In 1935, however, Tsar Boris III became an active political force in Bulgaria for the first time. Disillusioned by the results of the 1934 coup, Boris took action to regain his power, which the new regime had also curtailed. Boris used military and civilian factions alarmed by the new authoritarianism to maneuver the Zveno group out of power and declare a royal dictatorship.''</ref> България използва международната обстановка в началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] и с [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] си връща по мирен път [[Южна Добруджа]], но през 1941 година включва във [[Втора световна война|Втората световна война]] на страната на [[Тристранния пакт|Оста]] и окупира големи части от [[Югославия]] и [[Гърция]]. При навлизането в страната на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] войски през 1944 година военен преврат довежда на власт правителство, доминирано от [[Българска комунистическа партия|Комунистическата партия]], и до края на войната България воюва на страната на Съюзници във [[Втората световна война|Съюзниците]].(Бугарија помага во депортацијата на Македонските евреи )
 
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-K0615-0001-141, Berlin, VIII. SED-Parteitag.jpg|мини|250px|Ръководителят на НРБ [[Тодор Живков]] и лидерът на Монголската народна република [[Юмжагийн Цеденбал]] (ляво), 1971 г.]]