Методи Андонов – Ченто: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор: превключен
Ред 24:
След изтеглянето на българските войски и администрация от Повардарието през есента на 1944 г. ръководството на [[Македонска комунистическа партия|МКП]] е поето от [[Лазар Колишевски]]. Той е основен политически противник на Ченто и главно оръдие на [[ЮКП]] в ръководството на Федерална Македония. На първото заседание на Народното събрание на НР Македония за негов председател е избран Ченто, а за министър-председател – Колишевски. Така формалният държавен глава Методи Андонов губи значителна част от властта. След издигането му на поста министър-председател Колишевски отправя остри нападки против ония, които "разединяват македонския народ". В тази връзка властите извършват без съд и присъда голям брой арести и убийства на ''сътрудници на окупатора'', ''бугараши'', ''богаташи'' и т.н. Ченто публично осъжда в парламента тези убийства и изпраща протест до Върховния съд на Македония.
 
Той се противи новата македонска войска да бъде изпратена на [[Срем]]ския фронт, а желае тя да бъде изпратена в напуснатия от германците [[Солун]] с цел създаване на [[Обединена Македония]] и подкрепя избухналия [[Скопски войнишки бунт]]. Той се противопоставя и на връщането на сръбски колонисти, иска връщането на 3 хиляди квалифицирани [[МакедонскиМакедонска бежанциемиграция отв България|Македонскмакедонски бежанци]]<nowiki/>и бежанци от [[България]], които да помогнат за развитието на [[Народна република Македония|НР Македония]] и се обявява за финансова независимост на НР Македония. При гласуването на чл. 1-ви от новата конституция на [[СФРЮ]], в който липсва възможност за напускане на федерацията от страна на републиките, той демонстративно напуска залата на парламента в Белград. В резултат на тези негови действия и след жестоки критики от страна на Главния комитет на Народния фронт на Македония той е принуден да подаде оставка и през [[март]] 1946 г. се връща в Прилеп.
 
Все пак Ченто не се отказва от идеите си. Той решава да отиде инкогнито на [[Парижки мирен договор (1947)|Парижката мирна конференция]], като частно лице и да разпространи изложение, с коeто се иска великите сили да изпратят анкетна комисия, която да се застъпи за правото на самоопределение и обединение на Македония и за нейното излизане от Югославската федерация. Ченто планира да премине нелегално през Гърция, обаче е издаден и на 14 юли същата година е арестуван в Прилеп. Три седмици по-късно е обявено, че: ''е заловен при опит за преминаването на югославско-гръцката граница''.<ref>[http://www.makedonskosonce.com/broevis/2005/sonce565_566.pdf/22_24_cento.pdf www.makedonskosonce.com]</ref> През ноември 1946 г. е изправен пред съда. В съдебния състав влизат [[Лазар Мойсов]] и [[Коле Чашуле]]. Ченто е осъден на 11 години затвор в режим на принудителен труд. Прекарва в затвора в [[Идризово]] повече от 9 години, от които 59 месеца в пълна изолация. В резултат на условията в затвора се разболява тежко и е освободен предсрочно, но малко след освобождаването си умира. Така в комунистическа Югославия името му става табу, а когато се споменава, той е описван като предател и контрареволюционер. През 1990 година, непосредствено преди обявяване независимостта на [[Северна Македония|Република Македония]], след молба от сина му Илия Андонов-Ченто е възобновен процесът срещу баща му, при което Методи Андонов-Ченто е реабилитиран.<ref>[http://www.sobranie.mk/default.asp?ItemID=55C78CD2E66E334188B3C8C0077BF605 Кратка биография от сайта на събранието на Република Македония]</ref>