Линеен кораб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 890:
=== Линкорите на Германия ===
[[Файл:Bundesarchiv DVM 10 Bild-23-63-12, Schlachtschiff "Scharnhorst".jpg|мини|ляво|250px|
След края на Първата световна война военноморските сили на [[Ваймарска република|Ваймарската република]] – [[Райхсмарине]], са ограничени от положенията на [[Версайски договор|Версайския договор]]. В частност водоизместимостта на корабите не може да надвишава 10 000 тона, а калибърът на артилерията – 280 мм. Въпреки това ръководството на германския флот развива планове за активни действия против превъзходящите сили на потенциалните противници в рамките на [[доктрина]]та за „[[крайцерска война]]“, която получава официално признание след назначаването за началник на морското командване на [[адмирал]] [[Ерих Редер]]<ref>{{cite|автор = Патянин С.В., Морозов М.Э., Нагирняк В.А.|заглавие = Кригсмарине. Военно-морской флот Третьего Рейха|
След идването през 1933 г. на власт в Германия на [[Адолф Хитлер]] посоката за развитието на флота първоначално не се променя. На 18 юни 1935 г. е подписано [[Британско-германско военноморско споразумение (1935)|англо-германското морско съглашение]], съгласно което Германия вече може да строи кораби от всички класове<ref>{{cite|автор = Патянин С.В., Морозов М.Э., Нагирняк В.А.|заглавие = Кригсмарине. Военно-морской флот Третьего Рейха|страници = 5}}</ref>. Сред всичко останало, [[Кригсмарине]] получават право да построят и пет линкора<ref>{{cite|автор = |заглавие = Военно-морское соперничество и конфликты в 1919 – 1939 гг|
Към изследования по проекта на следващия тип линкори германският флот пристъпва още през 1932 г{{sfn|Малов, Патянин|2006|с= 5}}. Още варианта с 350-мм артилерия, подготвен към 1935 г., превишава договорният лимит, но по политически мотиви немците заявяват, че стандартната водоизместимост ще състави {{число|35000|тона}}{{sfn|Малов, Патянин|2006|с= 6}}. На 9 май 1935 г. Редер заповядва да се строят линкори с 380-мм артилерия, макар да се предвиждат големи трудности с базирането{{sfn|Малов, Патянин|2006|с= 7}}. „[[Бисмарк (линеен кораб)|Бисмарк]]“ е заложен през 1935 г., а „[[Тирпиц]]“ през 1936 г{{sfn|Малов, Патянин|2006|с= 11}}. Проектирани в традиционният немски стил, за бой на сравнително неголеми дистанции, те носят много броня{{sfn|Малов, Патянин|2006|с= 19}}. Тяхното вертикално брониране е почти невъзможно са се порази чрез настилен огън, но с хоризонталнат защита нещата стоят много по-зле. Артилерията на линкорите също е предназначена за бой на дистанции до 20 [[километър|км]]{{sfn|Малов, Патянин|2006|с = 121}}. Към числото на явните недостатъци на проекта се относят разделението на средната артилерия на противоминна и зенитна, но последната като цяло е нелоша{{sfn|Малов, Патянин|2006|с = 122}}. За сметка на това енергетичната установка, както и при много други немски кораби се оказва ненадеждна<ref>{{cite|автор = Малов А.А., Патянин С.В.|заглавие = Линкоры „Бисмарк“ и „Тирпиц“|страници = 46}}</ref>. като цяло, линкорите от типа „Бисмарк“ съответстват на поставените задачи, но нямат изключителни бойни качества{{sfn|Малов, Патянин|2006|с = 122}}.
Ред 901:
На 18 януари 1939 г. А. Хитлер утверждава постройката на шест линкора от този тип, а през юли и септември същата година са заложени линкорите със шифър „H“ и „J“. С началото на Втората световна война работите са прекратени през декември 1939 г. и повече не са возъбновявани. Веч епоставените на стапелите конструкции са разкомплектовани след две години<ref name="С44"/>.
[[Файл:Bundesarchiv Bild 193-04-1-26, Schlachtschiff Bismarck.jpg|мини|250px|
{| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;"
|- style="background-color:#8B4513; color:#fff"
|