Линеен кораб: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 890:
 
=== Линкорите на Германия ===
[[Файл:Bundesarchiv DVM 10 Bild-23-63-12, Schlachtschiff "Scharnhorst".jpg|мини|ляво|250px|ЛинкорЛинкорът „[[Шарнхорст (линеен крайцер)|Шарнхорст]]“]]
След края на Първата световна война военноморските сили на [[Ваймарска република|Ваймарската република]] – [[Райхсмарине]], са ограничени от положенията на [[Версайски договор|Версайския договор]]. В частност водоизместимостта на корабите не може да надвишава 10 000 тона, а калибърът на артилерията – 280 мм. Въпреки това ръководството на германския флот развива планове за активни действия против превъзходящите сили на потенциалните противници в рамките на [[доктрина]]та за „[[крайцерска война]]“, която получава официално признание след назначаването за началник на морското командване на [[адмирал]] [[Ерих Редер]]<ref>{{cite|автор = Патянин С.В., Морозов М.Э., Нагирняк В.А.|заглавие = Кригсмарине. Военно-морской флот Третьего Рейха|местомясто = М|издателство = Коллекция; Яуза; ЭКСМО|година дата= 2009|страници = 4 – 5|isbn = 978-5-699-29857-0}}</ref>. В рамките на тази концепция са построени първите големи кораби на новия немски флот – „джобните линкори“ от типа „[[тежки крайцери тип „Дойчланд“|Дойчланд]]“, зачислени по политически причини като броненосци, но фактически нестандартни [[Тежък крайцер|тежки крайцери]], предназначени за действия по комуникациите<ref>{{cite|автор = Кофман В.Л.|заглавие = Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего Рейха|местомясто = М|издателство = Коллекция; Яуза; ЭКСМО|година дата= 2007|страници = 9|isbn = 978-5-699-21322-1}}</ref>. Появата на „[[Линейни кораби тип „Дюнкерк“|Дюнкерк]]“ прави „дойчландите“ морално остарели кораби. Направен е опит да се създаде на базата на „джобния линкор“ на по-мощна бойна единица. През 1934 г. са заложени четвъртия и петия „броненосци“, станали развитие на типа „Дойчланд“<ref>{{cite|автор = Сулига С.В.|заглавие = Линкоры „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“|местомясто = М|издателство = Коллекция; Яуза; ЭКСМО|година дата= 2006|страници = 7 – 8|isbn = 5-699-14979-1}}</ref>. Тяхната водоизместимост двойно надвишава версайския лимит, но въпреки това те не могат да се противопоставят на „Дюнкерк“<ref name="Г1">{{cite|автор = Сулига С.В.|заглавие = Линкоры „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“|страници = 9}}</ref>.
 
След идването през 1933 г. на власт в Германия на [[Адолф Хитлер]] посоката за развитието на флота първоначално не се променя. На 18 юни 1935 г. е подписано [[Британско-германско военноморско споразумение (1935)|англо-германското морско съглашение]], съгласно което Германия вече може да строи кораби от всички класове<ref>{{cite|автор = Патянин С.В., Морозов М.Э., Нагирняк В.А.|заглавие = Кригсмарине. Военно-морской флот Третьего Рейха|страници = 5}}</ref>. Сред всичко останало, [[Кригсмарине]] получават право да построят и пет линкора<ref>{{cite|автор = |заглавие = Военно-морское соперничество и конфликты в 1919 – 1939 гг|местомясто = Минск|издателство = Харвест|година дата= 2003|страници = 143 – 144|isbn = 985-13-1622-9}}</ref>. В рамките на програмата за възрождение на флота вместо прекратеното строителство на „броненосците“ са заложени „[[Шарнхорст (линеен крайцер)|Шарнхорст]]“ и „[[Гнайзенау (линеен крайцер)|Гнейзенау]]“. По същество, те са значително увеличена версия на крайцеритео от типа „Дойчланд“. Новите кораби получават мощна бронева защита, имат висока скорост, но калибъра на тяхната артилерия е сравнително неголям. В Кригсмарине те се именуват линкори, но фактически са линейни крайцери<ref name="Г1"/>. Двата линкора са заложени през 1935 г<ref>{{cite|автор = Сулига С.В.|заглавие = Линкоры „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“|страници = 11}}</ref>.
 
Към изследования по проекта на следващия тип линкори германският флот пристъпва още през 1932 г{{sfn|Малов, Патянин|2006|с= 5}}. Още варианта с 350-мм артилерия, подготвен към 1935 г., превишава договорният лимит, но по политически мотиви немците заявяват, че стандартната водоизместимост ще състави {{число|35000|тона}}{{sfn|Малов, Патянин|2006|с= 6}}. На 9 май 1935 г. Редер заповядва да се строят линкори с 380-мм артилерия, макар да се предвиждат големи трудности с базирането{{sfn|Малов, Патянин|2006|с= 7}}. „[[Бисмарк (линеен кораб)|Бисмарк]]“ е заложен през 1935 г., а „[[Тирпиц]]“ през 1936 г{{sfn|Малов, Патянин|2006|с= 11}}. Проектирани в традиционният немски стил, за бой на сравнително неголеми дистанции, те носят много броня{{sfn|Малов, Патянин|2006|с= 19}}. Тяхното вертикално брониране е почти невъзможно са се порази чрез настилен огън, но с хоризонталнат защита нещата стоят много по-зле. Артилерията на линкорите също е предназначена за бой на дистанции до 20 [[километър|км]]{{sfn|Малов, Патянин|2006|с = 121}}. Към числото на явните недостатъци на проекта се относят разделението на средната артилерия на противоминна и зенитна, но последната като цяло е нелоша{{sfn|Малов, Патянин|2006|с = 122}}. За сметка на това енергетичната установка, както и при много други немски кораби се оказва ненадеждна<ref>{{cite|автор = Малов А.А., Патянин С.В.|заглавие = Линкоры „Бисмарк“ и „Тирпиц“|страници = 46}}</ref>. като цяло, линкорите от типа „Бисмарк“ съответстват на поставените задачи, но нямат изключителни бойни качества{{sfn|Малов, Патянин|2006|с = 122}}.
Ред 901:
На 18 януари 1939 г. А. Хитлер утверждава постройката на шест линкора от този тип, а през юли и септември същата година са заложени линкорите със шифър „H“ и „J“. С началото на Втората световна война работите са прекратени през декември 1939 г. и повече не са возъбновявани. Веч епоставените на стапелите конструкции са разкомплектовани след две години<ref name="С44"/>.
 
[[Файл:Bundesarchiv Bild 193-04-1-26, Schlachtschiff Bismarck.jpg|мини|250px|ЛинкораЛинкорът „[[Бисмарк (линеен кораб)|Бисмарк]]“]]
{| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;"
|- style="background-color:#8B4513; color:#fff"