София: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 195.123.10.42 (б.), към версия на Мико Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
| адрес-община = ул. Московска 33<br>тел.: 9377<br>сайт: [http://www.sofia.bg www.sofia.bg]
}}
'''Нуркан кмет на Со̀фия''' е [[столица]]та и най-големият [[град]] в [[България]]. Тя е [[Списък на градовете в ЕС по население|14-ият по големина град в Европейския съюз]], с население 1 241 675 души (към 31 декември 2018 г.).<ref>[http://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол], nsi.bg.</ref> По резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Census/ Резултати от Преброяване 2011 за страната, по области и общини]</ref>, което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в [[Софийска котловина|Софийската котловина]], и е заобиколена от планини: [[Витоша]] на юг, [[Люлин (планина)|Люлин]] на запад и [[Стара планина]] на север. Това я прави четвъртата по височина столица в [[Европа]]. Изградена е върху четирите тераси на река [[Искър]] и нейните притоци: [[Перловска река|Перловска]] и [[Владайска река|Владайска (Елешница)]]. В централната градска част, както и в кварталите [[Овча купел]], [[Княжево]], [[Горна баня]] и [[Панчарево]], има минерални извори. Климатът на София е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]].
София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така [[БАН|Българската академия на науките]], много [[университет]]и, [[театър|театри]], [[Киносалон|кина]], както и [[Национална художествена галерия|Националната галерия]], [[Археология|археологически]], [[История|исторически]], [[Природни науки|природонаучни]] и други [[Музей|музеи]]. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.<ref>Красен Николов, [http://www.mediapool.bg/show/?storyid=119413 „Откриха огромен амфитеатър в центъра на София“], mediapool.bg, 14.07.2006 г.</ref>
Ред 549:
| style="text-align:center;"|Църква „[[Света Петка Самарджийска]]“ {{Br}} ХI век|| align="left" |Църквата (параклис) е малка, намира се в центъра на града и е построена през XI век, но криптата е много по-стара, което означава, че е имало предишна обредна сграда. Църквата е наречена на Света Петка Иконийска, която е покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари), чийто квартал се е намирал в района през Средновековието. Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята.|| style="text-align:center;" | [[Файл:SvPetka.jpg|200px]]
|-
| style="text-align:center;"|[[Илиенски манастир|Илиенски манастир „Свети Илия“]] {{Br}} XII век||align="left"| Илиенският манастир „Св. Пророк Илия“ е основан през 12 век, най-ранните запазени стенописи са от края на XVI век. Намерените артефакти наоколо, датирани от античността дават основание да се предположи, че тук е имало езически храм. Част от тези останки се забелязват в градежа на църквата. От първоначалния манастир е оцеляла само източната част на сегашната църква. В манастирския храм са открити три слоя стенописи от различни периоди, първият е свързан с творчеството или влиянието на св. Пимен Зограф. Вторият период от изографисването на църквата е последвал нейното разширяване в края на XVII век. Третият слой стенописи е от 1832 г. – от Тома Вишанов от Банската школа, който е и автор на украсата на църквата „Покров Богородичен“ в Рилския манастир. Манастирът се намира в квартал Илиенци, на улица Петуния 13.|| style="text-align:center;" | [[Файл:
|-
| style="text-align:center;"|[[Света Петка Стара (София)|„Света Петка Стара“]] {{Br}} 1241 г.|| align="left" | Дворцова църква, строена от севастократор Александър – управител на София, както гласи надписът в църквата. Тук са разкрити останки от късноантичния дворцов комплекс на император Константин Велики, построен от него по времето, когато е живял в София (днес под основите на сградите на хотел Рила и бившия Кореком). Този дворцов комплекс е служил и като градска резиденция на севастократор Калоян. Турците я разрушават заедно с храма при превземането на София в 1386 г., но преди 1578 г. тя пак е действаща – възстановена от българите. През 1930 г. „Св. Петка Стара“ е вградена в новата сграда на Софийската митрополия, като е запазен старинния ѝ вътрешен вид. Църквата е еднокорабна с притвор, частично вкопана в земята.|| style="text-align:center;" | [[Файл:
|-
| style="text-align:center;"|„[[Свети Николай (София)|Свети Николай]]“ {{Br}} около 1260 г. ||align="left"| Дворцова домашна църква, строена от севастократор Калоян. Тук са разкрити останки от късноантичния дворцов комплекс на император Константин Велики, построен от него по времето, когато е живял в София. Този дворцов комплекс е служил и като градска резиденция на севастократор Калоян. На 30 март 1944 г. от англо-американските бомбардировки над София старинният български православен храм е тежко разрушен. Оцелява чудотворна икона на Свети Никола заедно с олтарът, в който е сложена с промискидията и дакониона. Храмът практически е преизграден в по-малък, по-нисък параклис в средата на 50-те години на отминалия век по настояване на патриарх Кирил Български. Днес е запазено старото от векове ниво на пода, затова изглежда вкопан, но настилката е нова. Ако се повдигне завесата на нишата на северната страна на наоса, се откриват оставените нарочно видими старинни черковни стени, до които сигурно се се докосвали не един български цар и царица и положително пленителната севастократорица Десислава.|| style="text-align:center;" | [[Файл:St Nikolay Mirlikiyski1.jpg|200px]]
Ред 569:
| style="text-align:center;"|Църква „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ {{Br}} 1863 г.|| align="left" |Църквата „Св. Неделя“ е средновековна църква, която претърпява няколко разрушения през годините и след това е реконструирана. При организираният (срещу правителството) от комунисти атентат в нея през 1925 г. загиват повече от 150 души. Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971-ва до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев.|| style="text-align:center;" | [[Файл:St Nedelya Church E8.jpg|200px]]
|-
| style="text-align:center;"|Румънска църква{{Br}}1908 г.|| align="left" |„Св. Троица“, известна като Румънската църква, е църква на Румънската православна църква в българската столица София. Сградата, разположена на улица Княз Борис I 152, е построена през 1908 г. на мястото на дотогавашното консулство на Австро-Унгария|| style="text-align:center;" |[[
|-
| style="text-align:center;"|[[Руска църква (София)|Руска църква]]{{Br}} 1914 г.|| align="left" |Църквата „Св. Николай Чудотворец“, известна най-вече като Руската църква, е православна църква в българската столица, една от емблематичните сгради на града. Построена е през 1914 г. в чест на руския цар [[Николай II (Русия)|Николай II]]. В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от XIX век. В [[крипта]]та на [[храм]]а е [[гроб]]ът на [[архиепископ]] Серафим Соболев, считан от много православни християни за чудотворец.|| style="text-align:center;" | [[Файл:Russian Church Sofia Bulgaria Morning.JPG|200px]]
Ред 709:
|style="text-align:center;"|[[Статуя на София]]
|-
|[[Файл:
|Централният военен клуб е една от [[култура|културните]] икони на София, в него са се провеждали много събития като [[концерт]]и, [[изложба|изложби]], събрания, театрални постановки, церемонии и други.
|style="text-align:center;"|[[Централен военен клуб]]
| |||