Мичо Ерменов: Разлика между версии

След 9 септември 1944 г. завършва [[Военно училище|Военното училище (София)]]. Служи в [[Българската армия]]. Заместник-началник на [[Главно политическо управление на българската народна армия|Главното политическо управление на Българската армия]]. От 1961 г. е генерал-майор, член на Военния съвет и началник на политическия отдел на [[първа армия]]<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3829---230--20--1961- Протокол № 230 от 20 септември 1961 г., с. 3]</ref>. През 1965 г. се включва в [[Опит за преврат срещу Тодор Живков (1965)|заговора срещу Тодор Живков]], начело на който стои [[Иван Тодоров-Горуня]]<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина]</ref>. Заговорът е раскритразкрит от ДС, Тодоров-Горуня се самоубива, а Ерменов е заловен заедно с другите участници в заговора и осъден на 10 години затвор<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marica.bg/balgariq/razbivat-grupata-na-gorunq-opitala-da-svali-todor-jivkov|заглавие=Смъртта на Горуня|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>. След това е разжалван, а през 1990 г. генералското звание му е възстановено. На неговия живот е посветена книгата „Бунтовния генерал“, С., 2000 г.