Белинташ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 54:
 
== Датиране ==
На този етап от археологическите проучвания на обекта учените са склонни да смятат, че платото е започнало да се използва за култови дейности от древното население на Родопите още в V хил. пр. Хр. Хипотезата им се подкрепя от откритите вертикални изсичания в скалите, които са датирани към [[каменно-медна епоха|каменно-медната епоха]]. Според археолога д-р Борислав Бориславов и екипътекипа му, може да се твърди, че светилището Белинташ е по-старо от [[Перперикон|Перперек]].<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=304621 monitor.bg „Наше светилище 20 века по-старо от пирамидите“ (Автор: Ели Крумова) 26 август 2011 ]</ref>
 
Според проф. Ана Радунчева няма съмнение, че платото-олтар датира от Енеолитната епоха, защото в една от скалните пукнатини на Белинташ е открита глинена енеолитна антропоморфна статуетка, а големи количества късноенеолитна керамика се откриват по цялата централна част на светилището и особено под отвесните скали на платото и пещерите под него.<ref name="Радунчева"> Радунчева, А, „Разкопки и проучвания Книга XXXII. Късноенеолитно общество в Българските земи“, БАН, София, 2003 г.</ref>