Белинташ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 98:
Българският краевед Никола Боев посвещава голяма част от живота си на проучване на народната памет за Белинташ. (По негови думи интересът му към обекта датира от 1955 г.) През септември 2002 г. той и наследниците на Асен Караджов (откривател на Оброчната плочка с лика на Сабазий") основават Фондация „Белинташ“, с чиято финансова подкрепа е разширен горският път към платото и са изградени пътеки, парапет за безопасно изкачване и чешма.
През 1981 година Боев и Георги Петренцев попадат на снимка на оброчната плочка, намерена под скалното плато, която е разпространявана между иманяри. Благодарение на сигнала, който двамата подават към МВР и предприетото издирване, находката е издирена и предадена на НАИМ при БАН.
Боев изказва своята теория за наименованието на Белинташ като „камък/скала на войната“ – от корена на латинската дума bellum,i (война) и турската дума за скала – „таш“. Според краеведа наименованието „Белинташ“ е многозначително и емблематично – той я свързва с известното от античните автори „прорицалище на бесите в Родопа посветено на Сабазий/Дионис, за което се е водила Свещена война“. ('''''Хипотеза, окончателно оборена от д-р Борислав Бориславов след археологическото проучване през 2015 г.''''')<ref>[http://socialninauki.com/775/ socialninauki.com – Никола Боев „БЕЛИНТАШ СТАНА АПЕТИТНА ХАПКА ЗА КОМПИЛАТОРИ“ (авторска позиция) – публикация от 7 юни 2006]</ref>
Боев е автор на няколко краеведски изследвания, посветени на светилището – ''„Белинташ – светилището на бесите. Загадката на Родопа“'', ''„Блясъкът на Белинташ“'', ''„Свещеният лес на бесите“'' и ''„Белинташ разкрива хилядолетни тайни“''.
| |||