Белинташ: Разлика между версии

Плочката с изображението на Сабазий е открита случайно от Кирил Караджов от махала Курджиева през есента на 1972 г. Находката е била закрепена на една от плочите, паднали от върха на скалното плато в подножието му. Апликацията била занесена в къщата на Кирил Караджов, който умира от бъбречно заболяване много скоро след това въвв болницата в Асеновград. Семейството приписва вината за трагичното събитие на находката от Белинташ, а историята, приписана на зловещиятзловещия артефакт, бързо обикаля като слух района. Чувайки разказите за „сребърната тенекийка“, един от колекционерите иманяри от с.Баните (Община Смолян), Лазар Стоев, решава да отиде при семейство Караджови и да поиска ценния артефакт. Асен Караджов (синът на Кирил) му предава плочката в желанието бързо да се отърве от нещастието, което находката навлякла на семейството.

През есента на 1981 г. по инициатива на краеведа [[Никола Боев]], службите на МВР започват да издирват находката, като не след дълго предотвратяват изнасянето ѝ от страната през контрабанден канал. Сребърната апликация е предадена в Археологическия институт при БАН, където се пази в Античния фонд, документирана с размери 12,3 х 8,2 см.<ref>[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=336541 standartnews.com „Боговете взимат курбан на Белинташ“ – автори Ели Куманова Руси Чернев (16 август 2010)]</ref>

Тезата на българския археолог Иван Христов, е че сребърната плочка трябва да се датира към VI – V век пр. Хр., като основание за това той посочва портретното сходство на лика на Сабазиий със златната маска с изображение на тракийски аристократ, намерена от екипа на покойния д-р Георги Китов в могила Светицата край гр. Шипка (известна и като „[http://bulgariatravel.org/bg/object/335/sykrovishtata_na_bylgariya Маската на Терес]“). Според Христов плочката от Беланташ е най-ранното изображение на Сабазий, открито в днешните български земи, и по своите художествени особености е наистина уникална.<ref>{{harv|Христов|25 – 6}}</ref>

Бориславов, базирайки се на своята работа по светилището, не споделя евентуалното припознаване на БеланташБелинташ като „Светилището на Дионис в Родопите/Сабазий“, което от години много от българските археолози са търсили и разпознавали в други обекти.<ref name="FocusBB"/>

През 2006 г. се появява информация, че туристи са открили надпис (петроглиф) на скалното плато, който вероятно е свидетелство за древната писменост на траките. Истиността на т.нар. „[[Надпис от Белинташ]]“ остава спорна, тъй като не е потвърдена от никой от учените, работещи на археологическия обект.<ref>[http://www.limpa.bg/blog/50000 limpa.bg Белинташ – светилището на бесите: Земя на мистерии (19. август 2009)]</ref>

Новината за откритието на надписа е публикувана и на уеб сайтътсайта www.belintash.com (домейн, собственост на „Фондация Белинташ“, който впоследствие е придобит от една от фирмите собственик на къща за гости в близост до Белинташ). В края на 2008 Никола Боев фотографира, измерва и документира въпросниятвъпросния надпис. По същата тази информация т.нар. надпис е с дължина е 70 cm и съдържа 14 или 15 отделни издълбавания, руните са силно износени от времето, но ясно си личат основните контури и по завършващия знак според Боев може да се съди, че петроглифът е оцелял през хилядолетията в своята оригинална форма.<ref>[https://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=16&t=79&start=20 forum.tisitova.com Дискусия Знакът ІYІ ]</ref>

На този етап, липсват все още научни публикации и потвърждения за съществуването и автентичността на т.нар. "надпис" от екипа на д-р Борислав Бориславов, който работи на археологическия обект.