Белинташ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 160:
Близостта на [[Кръстова гора]] и фактът, че в околния периметър на веригата от планински била археолозите са картотекирали поне пет древни светилища, някои от които са функционирали едновременно, прави връзката между култовите места повече от косвена или случайна. В непосредствена близост също се намират: скалният феномен-светилище [[Караджов камък]]; [[кромлех]]ът до връх Турската куля и светилищата на връх [[Хайдут кая]] и местностите [[Ин кая]], [[Къз кая]] и [[Питвото]]. Според археолозите Борислав Бориславов и Иван Христов районът може да се разглежда като голям комплекс от култови места и светилища, които в различни периоди са били повече или по-малко активни.<ref name="FocusBB"/>
* Връх [[Караджов камък]] (1448 м. н.в.) е разположен в най-югоизточната част на рида [[Градище (възвишение)|Градище]] в Родопите. Мястото представлява високо скално плато със стръмни отвесни високи над 100 м. скали. Платото заема площ от 4550 m². По цялото плато има десетки ями с естествен произход, но дообработени от човешка ръка. Единственият подход към платото е от югозапад през скален процеп, наречен от местните Боаза (Процеп). Процепът е висок 18 м и
* Светилището в местността [[Хайдут кая]], разположено западно от махала Ряката (землище на с. Мостово). Върхът представлява скално плато с отвесни скали от всички страни. Платото е наклонено на север и е достъпно благодарение на стар път от североизточната страна. В най-високата южна част на върха са документирани изсечени скални ями и фрагменти от тракийска керамика, които свидетелстват за наличието на култово място сред скалите.<ref>{{harv|Христов|59}}</ref>
* Светилището в местността [[Ин кая]] (Синята скала) е регистрирано при теренно проучване през 2003 г. Обектът се намира на около 4 km. източно от с. [[Врата]] (по пътя за с. [[Три могили (Област Пловдив)|Три могили]]) и представлява висок около 6 m. скален масив, доминиращ в района на Тополовски проход. На върха на скалата са изсечени 4 ями с кръгла форма и диаметър от около 0,30
* Кромлехът в местността Турската куля е разположен в близост до Тополовския проход. Местоположението му е на югозападната страна на върха [[Турската Куля]], където е изграден кромлехът с диаметър 15 m. За градежа са използвани масивни каменни блокове с правоъгълна форма, побити в земята около ниска скала. Най-добре запазена е западната страна на обекта, където са запазени десет от каменните блокове. Близо до центъра на съоръжението е открита керамика от I век пр. Хр. (Най-близък по форма и разположение е кромлехът при с.[[Долни Главанак]]).<ref>{{harv|Христов|81 – 83}}</ref>
Всички гореописани обекти попадат в един обособен микрорайон, чийто култов център вероятно е било светилището Белинташ. Към цялостната поселищна картина в тази част на планината археологът Иван Христов добавя и тракийското селище в м. Чортова махала, няколко единично разположени надгробни могили в околностите на с. [[Три могили (Област Пловдив)|Три могили]] и пещерата [[Топчика]] (намираща се в долината на р. [[Сушица (река)|Сушица]]), за която се допуска, че е използвана за култови нужди.<ref>{{harv|Христов|88}}</ref>
== Белинташ в популярната култура ==
| |||