Ефрем Каранфилов: Разлика между версии

Основно и гимназиално образование получава в родния си град. Завършва Военното училище през 1937 г. иСлужбата си започва като взводен командир в тринадесети пехотен рилски полк. От 1940 г. е на служба в Школата за запасни офицери. След 9 септември 1944 г. става началник-щаб на народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“, а по-късно е началник на нейната бойна школа. Завръща се от Втората световна война като капитан. По-късно завършва право в [[Софийски университет|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]] (1947). След това изкарва стаж във военната прокуратура. След това отново служи в Школата за запасни офицери. Уволнява се през 1956 г. с чин полковник. Сътрудничи на списанията „Българска реч“, „Трезвеност“, „[[Светлоструй]]“, „Дунавска искра“ и др. От 1938 г. е редовен сътрудник на списание „[[Философски преглед]]“. Автор на повече от 600 литературно-критически статии, студии, есета, публицистични материали, пътеписи и др.

Кариерата му на офицер преди [[9 септември 1944]] г. е причина за неговата „предпазливост“<ref>Светлозар Игов, [http://liternet.bg/publish/sigov/kniga.htm „Книга за и на литературоведската зрелост“]. – Електронно списание ''LiterNet'', 27.10.2007, № 10 (95).</ref>, а според други – кариеристично поведение през епохата на социализма. По думите на писателя [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]] „цялата негова кариера, и на мнозина други негови колеги, произтича изключително от борбата им да примирят явно непримирими сили – партията и патриотизма“<ref>Георги Марков, [http://chitanka.info/text/24402-obrazyt-na-komunista-esnaf „Образът на комуниста – еснаф“]. – В: ''Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България'', София: Издателска къща „Пейо К. Яворов“, 1991 г.</ref>. До 1957 г. служи в българската армия.