Света гора: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: тире (ползвайки Advisor)
Редакция без резюме
Ред 26:
|Година = 1988
}}
'''Света гора''' или '''Атон''' е [[планина|планински]] [[полуостров]] в Северна [[Гърция]], дълъг 57 км и широк 7 – 10 км. Общата му площ е 389 кв.км. Най-високият му връх Атон е с височина 2033 м. Според [[Конституция на Гърция|гръцката конституция]] Света гора е автономна монашеска общност под гръцки [[суверенитет]] и седалище на 20 [[православие|православни]] [[манастир]]а. Наред с манастирите има 12 скита (по-малки манастири), метоси, както и над 600 килии, каливи и катизми. Главен град и административен център на Света гора е [[Карея]], който е седалище на губернатора[[граждански катоуправител представителна Света гора|гражданския управител]] - представителя на гръцката власт. Духовно Света гора е подчинена директно на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] в [[Истанбул]]. Обитаването на полуострова е разрешено само на [[монах|монасите]] и общото население е около 1400 души.
 
== Предание ==
Ред 36:
Когато през XV век пада Византийската империя, Света гора се намира под [[ислям]]ското владичество на [[Османска империя|Османската империя]]. Османците нанасят тежки удари и грабежи над манастирите, но по-късно ги оставят на мира. Броят на монасите и богатството на манастирите намаляват драстично през следващите векове. Все пак те успяват да оцелеят до началото на XIX век, когато манастирите започват да се посещават все по-често от поклонници и да приемат нови монаси от православните страни като [[Русия]], [[България]], [[Румъния]] и [[Сърбия]]. Всяка от тези страни изпраща щедри дарения за светогорските манастири. През XVIII век и Хилендарският манастир е щедро даряван от български търговци като [[хаджи Вълчо]] и др. Хилендар е средище на българското [[Възраждане]]. Много видни [[българи]] от това време го посещават или обитават: [[Софроний Врачански]], [[Неофит Бозвели]], [[Иларион Макариополски]] и други. [[Паисий Хилендарски|Отец Паисий]] пише там своята [[История славянобългарская]]. През 1912 година, по време на [[Балканска война|Балканската война]], турците са изгонени и след кратък дипломатически спор между Гърция и Русия за суверенитета на монашеския полуостров, който формално става част от гръцката държава след [[Втора световна война]].
 
Според гръцката [[конституция]]<ref>[http://www.hri.org/docs/syntagma/artcl120.html#A105 Конституция на Гърция, глава Трета Устройство на Света гора]</ref> Атонската планина (''Света гора'') е самостоятелна административно-политическа единица, която има 20 манастрира с правото на самоуправление, което се извършва от „Светата общност", управляваща автономията). Главен град и административни център е [[Карея]], която е седалище на [[губернатор]]агражданския като представител на гръцката властуправител. Духовно, Света гора е под директната юрисдикция на [[Вселенска патриаршия|вселенския патриарх]] в [[Цариград]]. Наред с манастирите има 12 [[скит]]а – малки монашески общности, а така също и келии и колиби. Съществуват и постници (пещери и колиби), предпочитани от монасите, желаещи да водят по-строг аскетичен живот. Всички лица, живеещи на Атонската Света гора стават гръцки граждани без никакви формалности, след като приемат монашеството. Всеки поклонник от мъжки пол над 18 г. би могъл да посети Света гора, но едва след като получи специално позволение.
 
Посещението на жени в Света гора е забранено с императорски хрисовул през 1060 година. Дори и животни от женски пол не могат да се донасят в монашеската република с изключение на котки и кокошки, които снасят яйцата, необходими за направата на бои, използвани в зографисването на икони. По времето на [[Гръцка гражданска война|гръцката гражданска война]], Атон е убежище за много бежанци, между които е имало жени и девойки<ref>[http://www.straightdope.com/columns/010209.html Is there a monastery in Greece that won't even allow female animals?]</ref>.