Мотоциклет: Разлика между версии

[[Файл:KYMCO MXU 300.jpg|мини|дясно|250px|ATВ KYMCO MXU 300]]

'''Мотоциклетът''' ({{lang|fr|motocycle}}, от {{lang|la|mōtor}} – привеждащ в движение, и {{lang|el|κύκλος}} – кръг, колело) съгласно чл. 1 от ЗДП,<ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени, Общи положения, чл. 1]</ref> е двуколесно [[Пътен транспорт|пътно]] [[превозно средство]] с кош или без кош, което има [[двигател]] с работен обем над 50 cm³. Към мотоциклетите се причисляват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg. Към тези превозни средства се причисляват и [[мотопед]]ите – двуколесни или триколесни пътни превозни средства, които имат [[двигател с вътрешно горене]] с работен обем до 50 cm³, но чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 45 km/h – определения в съответствие с чл. 11, 13 и 14 от Допълнителни разпоредби на Закона за движението по пътищата.<ref name="autogenerated1999">[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref>

== Етимология ==

''Motobicyclette'' е наименование, с което френските фабриканти братята Eugène и Michel Werner са обозначили направеното от тях през 1897 г. превозно средство на две колела. Това наименование, одобрено от перфекта на Париж за двуколесните превозни средства, е придобило гражданственост и окончателно е навлязло в публичното пространство след решение на Търговския съд в Париж през 1901 г. като ''motocyclette''.<ref>[https://www.caradisiac.com/motobicyclette-1-1-2-hp-1902-138421.htm fr Motobicyclette 1 ½ HP 1902]</ref> Наименованието '''мотоциклет''' е прието в България още в зората на създаването на това пътно превозно средство.

Първото известно моторно превозно средство на две [[Колело (механика)|колела]] е построеният от френския изобретател Пиеро&#768; Мишо&#768; през 1869 г. велосипед, задвижван от парна машина. Този опит е останал единичен експеримент поради големите размери на парния котел и ниската мощност на парната машина – само половин конска сила (0,5 [[конска сила|hp]]).

 

 

От 1894 г. започва серийното производство на мотоциклети от немската фирма „Hildebrand Wolfmuller“.<ref> [https://cybermotorcycle.com/euro/brands/hildebrand-wolfmuller.htm en Hildebrand & Wflfmuller Motorrad – Първо сериино производство на мотоциклети]</ref> Това производство е последвано и разширявано от фирми в Европа и САЩ, с много голям принос в развитието на конструкцията и двигателите на мотоциклетите. Основната причина за интереса към новото превозно средство е неговата проста конструкция, ниска цена и спортният дух с емоционалното усещане за движение и скорост. Пионери в мотоциклетното производство са 1899 г. Matchless (Англия); 1901 г. – Royal Enfield (Англия), FN (Белгия), Automoto (Франция);<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 16 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> 1902 г. – Norton <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 285 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> (Англия) и Indian (САЩ); 1903 г. – Triumph (Англия),<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 365 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Harley-Davidson (САЩ),<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 134 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Husqvarna (Швеция);<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000 с. 184 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> 1908 г. – NSU (Германия); 1909 г. Gilera <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 128 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> (Италия), 1910 г. – BSA (Англия); 1911 г. – Benelli <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 32 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> (Италия). Съществен принос в развитието на мотоциклетите са конструирането и серийното производство само на мотоциклетни двигатели от фирмите JAP,<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 204 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Blackburne,<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 40 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Fafnir, Sachs, които са вграждани в много различни модели, особено в държавите от Европа.<ref name="autogenerated2000">Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000 ISBN 0-7858-1047-1</ref>

 

Типичният класически мотоциклет от края на 19 век до 20-те години на 20 век е построен на базата на велосипедната рама с ниско поставен бавнооборотен двигател в триъгълното пространство пред велосипедните педали. Задвижването на двигателното колело се осъществява с ремък, директно свързан с [[колянов вал|коляновия вал]] на двигателя и с голямо [[предавателно отношение]]. Общото техническо развитие, предизвикано от потребностите на войската от [[Първа световна война|Първата световна война]], както и успешните зрелищни спортни изяви след това, са благодарение на непрекъснатото усъвършенстване на двигателите с вътрешно горене. Особено активни към съществени нововъведения в двигателостроенето са немски, английски и италиански фирми в т.ч. и към нова устойчива конструкция на рамата, нови решения за по-ефективна трансмисия и ходова част, приспособявана за движение към разнообразни пътни условия и различни скорости, нови конструктивни решения за по-всестранно използване на мотоциклетите като транспортно средство.

 

<gallery class="center">

* Стойка;

* Заден калник;

* Предно и задно колело. По принцип колелата трябва да са еднакви като диаметър, но има различия свързани с функциите им в мотоциклета. В съвременните мотоциклети правилото за еднаквост на важи и обикновено има различия както в диаметъра, така и в размера на балона на гумата. Размерът на колелата има основно стабилизиращо действие при ездата. Мотоциклетът остава прав или се поддържа стабилност при наклон в крива благодарение жироскопичния ефект от масата на колелата.

* Спирачки. Спирачките на мотоциклетите са в непрекъснато развитие и с увеличаване скоростта на движение се разработват все по-ефективни технически средства за обезпечаване безопасността. От велосипедна спирачка в първите мотоциклети, през 1910 г. на задното колело се прави спирачен цилиндър обхванат със стоманена бандажна лента със накладки, подобно на използваните по това време при автомобилите. Външната спирачна лента през 1920-те години е заменена с барабанна спирачка, а от 1926 година барабанната спирачка с челюстни накладки се поставя и на двете колела, като се осигуряват две независими спирачни устройства.