Ту-144: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Added content
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 2A02:8084:D6C0:7780:1888:F:483:9278 (б.), към версия на Rumensz
Етикет: Отмяна
Ред 20:
[[Файл:RIAN archive 566221 Tu-144 passenger airliner.jpg|мини|300px|Ту-144 в изпитателен полет на 1 февруари 1969 г.]]
 
'''Туполев Ту-144''' е вторияпървият в света [[свръхзвуков самолет|свръхзвуков]] [[пътнически самолет]]. Конструиран е от опитно-конструкторското бюро на [[Андрей Туполев]] под ръководството на сина на титуляра – авиационния конструктор [[Алексей Туполев]].
 
Ту-144 е летялоблетян за пръв път на [[31 декември]] [[1968]] г. край [[Москва]]. Това еизпреварва с два месеца след първия полет на англо-френския свръхзвуков пътнически самолет [[Конкорд (самолет)|Конкорд]], от който е копиран до голяма степен. Ту-144 преминава скоростта на звука за първи път на [[5 юни]] [[1969]] г., а на 15 юли същата година става първият пътнически самолет, преминал 2 [[Число на Мах|Мах]]. Вследствие на многобройните недостатъци, открити приот пробните полети конструкцията претърпява ред коренни промени, довели до съвършено различен вариант за редовни полети с товари и пътници. През 1973 г. Ту-144, участващ в Парижкия авиосалон, катастрофира, при което загиват целият екипаж и деветима на земята, а десетки други на земята са ранени. Ту-144 влиза в строя с редовни товарни и пощенски превози през ноември 1975 г., а с редовни пътнически превози – през ноември 1977 г. Високият разход на гориво, силният шум в салона, ред други затруднения и втора катастрофа при изпитателен полет през май 1978 г. водят до преждевременно снемане от строя, с последен пътнически полет на 1 юни 1978 г. Следва доработка с изцяло нов тип двигател и ред други промени. Общият брой произведени апарати е 16.
 
По задание Ту-144 е предназначен да превозва до 15 t, или около 120 (а теоретично, но не и на практика 140 – 150) пътници, на разстояние до 3500 км с пределна скорост 2500 км/ч ([[Мах]] 2,35). Зададеният проектен обсег от 6500 км, достатъчен за преки полети между Москва и Далечния изток, не е постигнат. „Експлоатационните“ полети (всъщност, проведени от летци на бюро Туполев, а не на потребителя Аерофлот) са със снижено затоварване и се изпълняват с постоянен форсаж на двигателите, което силно снижава горивната ефективност, а оттам и обсега.