Одринска българска католическа гимназия: Разлика между версии

редакция без резюме
No edit summary
| карта = Турция Одрин
| карта-описание = Местоположение в Одрин
| директор = ИгнатийИгнаци Качановски, директор от 1863 г.
| ученици =
| учители =
}}
'''Одринската българска католическа гимназия''' е [[Униятство в България|българско униатско]] учебно заведение, съществувало в град [[Одрин]], Османската империя, от 1863 до 1929 година.<ref>[http://balkansbg.eu/bg/content/e-sadarzhanie/304-porosity.html Балкански идентичности. Отново за пропускливата стена между идентичностите, Надя Данова.]</ref>
==История==
С папски декрет през 1862 г. се разрешава да се разкрие униатска мисия в Одрин и за неин пръв настоятел е определен [[Игнатий Качановски]]. Той пристига в Одрин през юли 1863 г., установява се в квартал Киришхане, където основава първоначално българо-католическо училище. Няколко месеца по-късно в Одрин пристигат и следващите духовници – Томаш Бжеска и Франтишек Зерер. Учениците са предимно българчета от града и съседните села и училището постепенно се развива в гимназия. Тя притежава изключително богата библиотека, в която се набавят почти всички български издания. Съвременниците свидетелстват, че някои от полските учители са знаели български език, а учителите миряни са били българи като Георги Голчев, [[Стефан Кукурлиев]], Павел Маринов и Славчо Кесяков.<ref>{{cite book |title= Униатството в съдбата на България. Очерци из историята на Българската католическа църква от източен обред |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= |coauthors= |year=1994|publisher=Абагар |location=София |isbn= |pages= 112 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
 
== История ==
След 1879 г. голяма част от учениците от горните курсове напускат гимназията, тъй като новосъздадената Българска държава има нужда от кадри, които владеят френски език. Гимназията в най-голяма степен следва гимназиалните програми в България и затова е призната от българското правителство с правата на пълно средно учебно заведение. Застъпени са всички общообразователни предмети и особено внимание се обръща на езиковото обучение. Официалният език е българският, но обучението се провежда на френски език.
С папски декрет през 1862 г. се разрешава да се разкрие униатска мисия в Одрин и за неин пръв настоятел е определен [[ИгнатийИгнаци Качановски]]. Той пристига в Одрин през юли 1863 г., установява се в квартал Киришхане, където основава първоначално българо-католическо училище. Няколко месеца по-късно в Одрин пристигат и следващите духовници – Томаш Бжеска и Франтишек Зерер. Учениците са предимно българчета от града и съседните села и училището постепенно се развива в гимназия. Тя притежава изключително богата библиотека, в която се набавят почти всички български издания. Съвременниците свидетелстват, че някои от полските учители са знаели български език, а учителите миряни са били българи като Георги Голчев, [[Стефан Кукурлиев]], Павел Маринов и Славчо Кесяков.<ref>{{cite book |title= Униатството в съдбата на България. Очерци из историята на Българската католическа църква от източен обред |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= |coauthors= |year=1994|publisher=Абагар |location=София |isbn= |pages= 112 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
 
След 1879 г. голяма част от учениците от горните курсове напускат гимназията, тъй като новосъздадената Българска държава има нужда от кадри, които владеят френски език. Гимназията в най-голяма степен следва гимназиалните програми в България и затова е призната от българското правителство с правата на пълно средно учебно заведение. Застъпени са всички общообразователни предмети и особено внимание се обръща на езиковото обучение. Официалният език е българският, но обучението се провежда на френски език.
В Българо-католическата гимназия цари дух на патриотизъм, насърчаван от учителите възкресенци, които са участници в полското национално освободително движение. През 1885 г. при присъединяването на [[Източна Румелия]] към България учениците в гимназията, учредяват революционен кръжок и започват да събират оръжие с цел да избягат в България, за да защитят [[Съединението]]. В навечерието на Балканската война от 1912 г. учениците български поданици се евакуирани в България. В началото на 1929 г. цялото имущество на гимназията преминава в ръцете на турската управа на града, което бележи края на Българо-католическата гимназия в Одрин.
 
В Българо-католическата гимназия цари дух на патриотизъм, насърчаван от учителите възкресенци, които са участници в полското национално освободително движение. През 1885 г. при присъединяването на [[Източна Румелия]] към България учениците в гимназията, учредяват революционен кръжок и започват да събират оръжие с цел да избягат в България, за да защитят [[Съединението]]. В навечерието на Балканската война от 1912 г. учениците български поданици се евакуирани в България. В началото на 1929 г. цялото имущество на гимназията преминава в ръцете на турската управа на града, което бележи края на Българо-католическата гимназия в Одрин.
 
Днес сградата се използва от Анадолската гимназия „Мурат“.
* [[Одринска католическа девическа гимназия]]
 
== Бележки ==
<references />