Панайот Волов: Разлика между версии

Първият биограф на Панайот Волов е [[Стилиян Чилингиров]], който систематизира спомените на сестра му Вичка и сведенията на възрожденския учител [[Илия Блъсков]]. Волов е роден на 23 януари 1850 г. в град [[Шумен]] в занаятчийско семейство. Семейството му се преселва за кратко време в село [[Дивдядово|Ченгел]], където майката Василка работи в чифлика на Анастас Хаджистоянов, а бащата Вичо Волов „се залавя с камъни край селото, като в канарата зарежда взривове пред ''възхитените погледи'' на селяните.<ref>Милена Андреева, Панайот Волов и Дивдядово // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.200</ref> Панайот започва да учи в селското училище при даскал Герчо, а завършва Шуменското класно училище при [[Добри Войников]]. С материалната подкрепа на богатия си сродник [[Маринчо Бенли]] продължава обучението си в [[Букурещ]], [[Болград]], [[Одеса]] и [[Николаев (град)|Николаев]] (1869 – 1873). Шест месеца преди да завърши [[Южнославянски пансион|Южнославянския пансион]] в [[Николаев (град)|Николаев]] ([[Украйна]]), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище. Организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.

 

През есента на 1874 г., по препоръка на [[Михаил Греков]], Панайот Волов води на обиколки с разузнавателна цел руския полковник [[Георгий Бобриков]], който скицира укрепленията на Шумен и крепостта [[Преслав]]. Волов е избран е за председател на [[Шуменски частен революционен комитет|Шуменския частен революционен комитет]]. През август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет ([[БРЦК]]) в Букурещ. Под прикритието си на училищен инспектор, изгражда или възобновява комитети в 14 шуменски селища, като [[Каспичан]], [[Кюлевча]], [[Нови Пазар]], Преслав, [[Осмар]], [[Смядово]], [[Върбица]], [[Драгоево]], Хасъ (дн. с. Добри Войников), Дивдядово. Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на ж.п. линията [[Каспичан]]-Шумен-[[Ямбол]]. Застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка.<ref>Вера Бонева. Френската сватба в Шумен през 1875 година. // ''Исторически преглед,'' 2002, кн. 3-4, с. 245-265.</ref> След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за [[Румъния]].<ref>{{cite book |title=Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. |last=Бонева |first=Вера |year=2007 |publisher=LiterNet |location=Варна |isbn=978-954-304-302-6 |url=http://liternet.bg/publish8/vboneva/bylgarskoto_vyzrazhdane/28.htm |accessdate=4 май 2016}}</ref>