Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
|||
Ред 1:
{{друго значение|френския държавник от XVII век|френския аристократ на руска служба|Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо}}{{Държавник инфо|име=Арман Жан дю Плеси, кардинал Ришельо|портрет=Cardinal de Richelieu mg 0053.jpg|длъжност=1-ви главен министър на Френския крал|мандат_нач=[[12 август]] [[1624]]|мандат_край=[[4 декември]] [[1642]]|монарх=[[Луи XIII]]|предшестван от=|наследен от=[[Джулио Реймондо Мазарини]]|роден_място=[[Париж]], [[Франция]]|починал_място=[[Париж]], [[Франция]]|националност={{Франция}}|религия=[[Римокатолическа църква|Римокатолик]], [[Християнство|християнин]]|образование=Колеж дьо Навар|професия=държавник, благородник, духовник|подпис=[[Файл:Cardinal_Richelieu_Signature.svg|130px]]|войни=[[Тридесетгодишна война]]|награди=}}'''Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо''' (на [[Френски език|френски]]: ''Armand Jean du Plessis de Richelieu'') (9 септември 1585 – 4 декември 1642) е [[Франция|френски]] [[кардинал]] (от 1622) и [[Политика|държавник]] в епохата на [[Луи XIII|Луи ХIІІ]].<ref>Цялостна статия виж в E. N. Williams, ''Dictionary of English and European History'', Penguin books 1980, pp. 388-394</ref> През неговото фактическо управление на Франция като пръв министър (1624-42) той стабилизира държавата, без да извършва никакви големи реформи. Потушава стремежа на [[Аристокрация|аристокрацията]] към самостоятелност и ликвидира [[Хугеноти|хугенотската]] „държава в държавата“. Неговата намеса в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] на страната на [[Протестантство|протестантите]] (до 1635 г. с [[дипломация]], след това с оръжие), се счита за революция в международните дела. Той осигурява победата на Франция, с което подготвя бъдещото ѝ могъщество при [[Луи XIV|Луи ХІV]]. Кардинал Ришельо е създател на [[Френска академия|Френската академия]] и покровител на изкуствата.
== Ранни години ==
Арман Жан е произхожда от областта [[Поату-Шарант|Поату]] в западна Франция, но е роден в [[Париж]]. Той е трети син на Франсоа дю Плеси, господар на имението Ришельо, и на Сузан дьо Ла Порт, дъщеря на адвокат. Образова се в столицата първо в Колеж дьо Навар, после във военна академия. Младежът обаче е слаб и деликатен и военното обучение не му допада. Ето защо той се прехвърля в Колеж дьо Калви и се захваща с [[Богословие|теология]]. Семейството му притежава правата върху [[Епископ|епископското]] място в град Люсон в Поату и ако го пожелае, Арман Жан може да го получи. Още съвсем млад, той пътува до [[Рим]] и се среща с папа [[Павел V]], който лично му дава духовен сан и го издига до епископ (1607). Още от този период на живота си Ришельо е амбициозен и иска да стигне до управлението на Франция. Той разчита най-вече на забележителните си политически способности, за които си дава сметка. Макар да е и слаб и с бледо лице, той притежава изключителна воля, умее да убеждава останалите в правотата си, владее голямо красноречие. Политиците, с които контактува или привлича на стоя страна, или успешно неутрализира.
== Пътят до властта ==
От края на 1608 до края на 1614 г. Ришельо се грижи за своята малка епархия, далеч от голямата политика на кралството. По това време Франция се управлява от [[Регент|регентство]], съставено след убийството на [[Анри IV|Анри ІV]] – първият владетел от династията на [[Бурбони|Бурбоните]]. Регенти са съпругата му [[Мария Медичи]] и нейният италиански фаворит [[Кончино Кончини]]. Кралят Луи ХІІІ, който именно през 1614 г. навършва пълнолетие (13 години), всъщност е още дете. Първата стъпка към властта Ришельо прави по време на [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]] от 1614-1615 г., където участва като представител на [[Духовенство|духовенството]]. Там той говори в подкрепа на происпанската политика на регентите. За отплата те го правят [[капелан]] (частен свещеник) на новата кралица [[Анна Австрийска|Ана Австрийска]]. Скоро идва и истинският пробив – през 1616 г. става държавен секретар на войната и външните работи. През март 1617 г. обаче Кончини е убит, кралицата-майка е изпратена в заточение в [[Блоа]] и Ришельо трябва да я придружи. Считан за опасен съперник от новия пръв министър [[Шарл дьо Люин|Люин]], Ришельо често сменя мястото на заточението си. В този период той остава верен на Мария Медичи, помага ѝ в заговорите и неуспешните ѝ бунтове и през 1622 г. договаря връщането ѝ в [[Кралски съвет (Франция)|кралския съвет]].
От този момент вярната служба към кралицата-майка започва да му се отплаща. Тя неизменно говори на Луи за качествата и честността на Ришельо. След убийството на Люин през 1621 г. в управлението на Франция се отваря вакуум. Страната се нуждае от енергичен и волеви човек, който да продължи борбата със своеволните аристократи и да я измъкне от сложната дипломатическа ситуация. Към този момент (началото на Тридесетгодишната война) Франция вече е обявила подкрепата си за протестантите, но [[Хабсбурги|Хабсбургските]] армии заемат силни позиции в северна [[Италия]] и по [[Рейн]], заплашвайки да я обкръжат. В този критичен момент Мария Медичи използва майчинското си влияние и убеждава краля да включи Ришельо в съвета, а от 13 август 1624 г. да го назначи за пръв министър.
== Вътрешна политика ==
=== Предизвикателства ===
През всичките 18 години като пръв министър Ришельо води борба да задържи високия пост. Той зависи изцяло от волята на Луи ХІІІ – владетел с ограничени способности, но с високо съзнание за положението и задълженията си. Франция в началото на ХVІІ в. е по-скоро аристократична република, отколкото [[абсолютна монархия]]. Благородниците приемат като даденост, че могат да се месят в управлението и дори да определят кой да бъде монархът. Те подготвят редица заговори за премахването на първия министър – конспирацията на Шале (май 1626), в която участва кралският брат [[Гастон Орлеански|Гастон д’Орлеан]]; конфликтът с Мария Медичи (ноември 1630), когато тя ултимативно иска от краля да уволни Ришельо, но без успех; въстанието в [[Лангедок]] (1632), водено от [[Анри ІІ дьо Монтморанси]] и подпомагано от Гастон и Мария Медичи, както и от испанците; заговорът на граф дьо Соасон (1641), който навлиза с испанска армия от [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]], разчитайки на въстание във вътрешността. Най-значителният заговор е организиран от младия кралски фаворит [[Заговор на Сен Мар|Сен Мар]] през 1642, в последните дни на кардинала. Той цели свалянето не само на Ришельо, но и на краля и заместването му с Гастон д’Орлеан. Зад него стоят испанците и при успех заговорниците трябва да придвижат Франция на тяхна страна в Тридесетгодишната война. Причините за постоянното напрежение са както принципни (различната концепция на министъра и аристокрацията за съотношението на силите), така и лични (диктаторския характер на управлението му). Сериозно влияние имат и външните сили, които се стремят да неутрализират Франция чрез персонални промени в управлението ѝ.
=== Ликвидиране силата на хугенотите ===
Съгласно [[Нантски едикт|Нантския едикт]] от 1598 г. хугенотите (френските протестанти-калвинисти) управляват „държава в държавата“. Още Люин предприема мерки за тяхното неутрализиране, продължени от Ришельо. И двамата разбират, че ограничаването силата на [[Принц|принцовете]] не може да стане, докато те имат зад гърба си хугенотската подкрепа. Към времето на Ришельо хугенотите са организирани в осем района, имат добре подготвена армия, главнокомандващ ([[Анри, херцог дьо Роан|херцогът на Роан]]) и около 35 укрепени града, главно в Поату, [[Гюйен]] и Лангедок. Имат си собствени събрания и по-голямо общо събрание. Сред тях идеята за всеобщо управление е господстваща, докато принципите на абсолютизма са напълно чужди. Ползват се с подкрепата на германските принцове, [[Кралство Англия|Англия]] и [[Съединени провинции|Обединените нидерландски провинции]] и мечтаят да постигнат фактическа независимост в своя собствена държава. Според кардинала те са анахронизъм, чието ликвидиране е по-спешно дори от евентуална война с Испания.
През 1625 г. хугенотите от Поату завземат островите [[Олерон (остров)|Олерон]] и [[Ре (остров)|Ре]], които защитават достъпа по море до главната им крепост [[Ла Рошел]]. Ришельо подписва тактически договор с тях, но не успява да предотврати съюза им с [[Кралство Англия|Англия]]. Френската армия се насочва към Ла Рошел под личната команда на краля, докато англичаните изпращат кораби, начело с [[Джордж Вилиърс|херцог Бъкингам]]. Английската намеса обаче не сполучва – пристанището на града е блокирано от французите, обсадата се затяга и на 28 октомври 1628 г. Ла Рошел капитулира. С Англия се подписва мир, а Роан продължава съпротивата в Лангедок. Въпреки че испанците му се притичат на помощ, той не може да устои. На 28 юни 1629 г. той договаря с Ришельо [[Едикт от Але|едикта от Але]]: хугенотите запазват религиозните си права, но крепостите и военните им сили са ликвидирани.
=== Укрепване на централната власт ===
Кардинал Ришельо не изпълнява план за трайно отслабване на аристокрацията. Той се стреми да насочи огромната ѝ енергия в полза на държавата, а не срещу нея. През 1626-1627 г. той свиква последното до 1788 г. събрание на благородниците, разделено на три части: кръвни аристократи (на шпагата), служебни аристократи (на тогата) и висши духовници. Надеждите му да ги приобщи към дейността на правителството остават без резултат, тъй като всяка група се грижи само за собствените си привилегии. Кардиналът е принуден да изостави и плановете си за разрушаване на провинциалните [[Замък|замъци]] и разполагане на войскови части в провинцията. Той не отменя и вредните практики като купуването на постове, не налага на благородниците никакъв данък. Изобщо, за разлика от своя сътрудник [[Мишел дьо Морияк]], не смята, че държавата се нуждае от коренни реформи. Морияк е искал да се премахнат провинциите със собствени щати (''pays d’états''), които могат да се противопоставят законно на всяко решение на короната и да се заменят с пряко подчинени провинции (''pays d’élection''). Тази реформа не е проведена от Ришельо. Най-влиятелните органи, които оспорват издигането на кралската власт, остават [[Парижки парламент|Парламентите]]. Първият министър успява да ограничи силата им не чрез реформи, а като отстранява най-опасните им членове и постановява, че имат право само на две възражения срещу законите.
Така че кардинал Ришельо издига авторитета на кралската власт чрез [[пропаганда]], а не чрез реформи. „Политическата мисъл на Ришельо, пише Фр. Майнеке, постулира, че във всяка държавна активност водещ трябва да бъде само държавният интерес, изчистен от всякакви частни и егоистични намерения.“<ref>Андрей Пантев, Борислав Гаврилов, ''Пътят на модерния свят'', София 1994, с. 137</ref> Той наема няколко добри памфлетисти да напомнят непрекъснато колко е важно да се подкрепя държавата, разгръща цяла кампания с тази цел, включително създаването на първия [[вестник]] в света ''Gazette'' през 1631 г. Не пропуска случай да провокира патриотичните чувства на французите и да изгради за първи път [[Нация|национално]] вместо регионално съзнание. Така той поставя основите на абсолютната монархия, достигнала зенита си при [[Луи XIV|Луи ХІV]].
== Външна политика ==
В това отношение кардинал Ришельо действа също така прагматично. Той издига националните интереси на Франция над всичко друго и е готов да предприеме всякакви мерки за нейната сигурност. [[Хенри Кисинджър|Х. Кисинджър]] нарича неговата концепция ''raison d’état'', в смисъл, че държавата е над всичко. „''Raison d’état'' замества средновековната концепция за универсални морални ценности като действащ принцип на френската политика.“<ref>Хенри Кисинджър, Д''ипломацията'', София 1997, с. 47</ref> Във времето, когато громи [[Хугеноти|хугенотите]] в страната, кардиналът подкрепя каузата на техните събратя протестанти в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]]. Подобна политика не може да се обясни с господстващите за епохата религиозни възгледи, но се обяснява лесно, ако се гледа от позицията на френската [[държава]].
=== Защита на френските интереси ===
Първият министър приема, че основна заплаха за Франция е династията на Хабсбургите с двата си клона в [[Хабсбургска монархия|Австрия]] и [[Испания]]. Конфликтът между френските крале и Хабсбургите датира още от края на ХV в., когато се повдига [[Война за бургундското наследство|въпросът за Бургундското наследство]]. После той се ожесточава по времето на [[Франсоа I|Франсоа І]] (1515-1547) и [[Анри II (Франция)|Анри ІІ]] (1547-1559). Тогава Франция, въпреки някои успехи, е в отбранителна позиция. Тя се съюзява както с протестантите, така и с [[Ислям|мюсюлманите]]. В началото на ХVІІ в. Хабсбургите са във възход и опитват да си върнат влиянието чрез [[Контрареформация|контрареформацията]]. Така започва Тридесетгодишната война (1618-1648), в която Франция от самото начало е активен участник. През 1625 г. Ришельо полага големи усилия да попречи на испанците да изпратят армия в северна Европа. Той блокира прохода [[Валтелин (проход)|Валтелин]] (по [[Ада (река)|река Ада]]) и обсажда пристанището [[Генуа]], където трябва да акостират испанските кораби. През 1627 г., когато френският херцог дьо Невер наследява [[Мантуа]], а Хабсбургите се възпротивяват, Ришельо се заплита във [[Война за Мантуанското наследство|Войната за мантуанското наследство]]. Испанците окупират Мантуа, докато французите завземат крепостите Казале и [[Пинероло]]. Ришельо продължава с дипломация и на [[Райхстаг (Германска империя)|райхстага]] през 1631 г. успява да принуди императора да върне Мантуа на Невер. Пинероло (отвъд [[Алпи|Алпите]]) остава във френска власт и осигурява френското присъствие в Италия чак до 1696 г.
Намесата в Германия започва през 1624 г., когато е сключен съюз с холандците. На следващата година Ришельо активно съдейства за споразумението между [[Дания]], Англия, Обединените провинции и [[Пфалц]] за обща атака срещу Хабсбургите (датския период на Тридесетгодишната война). След поражението на [[Кристиан IV|Кристиян ІV]] Ришельо намира друг съюзник, който да върти меча на протестантите – [[Швеция|шведския]] крал [[Густав II Адолф|Густав ІІ Адолф]]. Кардиналът спомага за сключването на мир между Швеция и [[Жечпосполита|Полша]] през 1629 г. и гарантира на шведите сериозна финансова помощ – 400 000 [[Талер|талера]] годишно за пет години. Френски агенти успяват да развалят съюза на [[Курфюрство Бавария|баварския]] [[курфюрст]] [[Максимилиан I (Бавария)|Максимилиан І]] с [[Император на Свещената Римска империя|императора]] (1630), изтъквайки националните му интереси пред религиозните. С тези действия, без да участва директно във войната, Ришельо поддържа жив духа на протестантите и не позволява Хабсбургите да се наложат. Същевременно френските войски завземат здрави позиции по Рейн, откъдето страната е много уязвима. Те предлагат протекторат над [[Архиепископ|архиепископите]] на [[Курфюрство Кьолн|Кьолн]] и [[Курфюрство Трир|Трир]], окупират [[Херцогство Лотарингия|Лотарингия]] (1631) и крепостта Филипсбург в Германия. С върховни усилия на дипломацията кардиналът контролира тази широка коалиция и дори решителния Густав Адолф. Смъртта на шведския крал през 1632 г. отново поставя каузата на протестантите под въпрос. Поражението на шведите при [[Ньордлинген]] през 1634 г. не оставя избор – Франция трябва да се намеси открито.
=== Участие в Тридесетгодишната война ===
''Основна статия: [[Френско-испанска война]]''
Първата работа на френската армия е да окупира всички ключови крепости в [[Елзас]] и Лотарингия. Ришельо подновява съюзите си с [[Швеция]] и [[Съединени провинции|Обединените провинции]] за обща атака срещу [[Хабсбурги|Хабсбургите]] и официално обявява война на [[Испания]]. В Италия той организира [[Савойско херцогство|Савоя]], [[Херцогство Парма|Парма]] и [[Херцогство Мантуа|Мантуа]] в съюз против испанското владение [[Миланско херцогство|Милано]]. Привиква известния пълководец [[Бернхард фон Саксония-Ваймар|Бернард фон Сакс-Ваймар]] на френска служба. Това не помага особено и следващата 1636 г. и най-опасната за Франция от десетилетия. Австрийската армия нахлува в [[Бургундия-Франш Конте|Бургундия]], испанската – в [[Пикардия|Пикарди]]<nowiki/>я, а конницата стига до [[Компиен]]. В столицата, на 80 км, настъпва паника. Нито кралят, нито кардиналът се поддават и със спешни мерки овладяват ситуацията. Хабсбургските армии са принудени да отстъпят. Ришельо организира нов тип въоръжени сили, начело на които застават двама изгряващи велики генерали – [[Анри дьо Тюрен]] и Луи, херцог д’Енгиен (по-късно известен като [[Луи II дьо Конде|Великия Конде]]).
Французите и холандците нахлуват в Нидерландия и докато първите превземат [[Арас]], с което цяла [[Артоа]], вторите превземат [[Бреда]]. Пет месеца след смъртта на Ришельо Енгиенският херцог разбива испанците при [[Битка при Рокроа|Рокроа]] – велика негова победа. В това време Сакс-Ваймар действа успешно по Рейн, с помощта на Тюрен. Те превземат [[Брайзах ам Рейн|Брайзах]] (декември 1638), с което си отварят път към вътрешността на Германия и блокират пътя на испанците от Милано към Нидерландия. Договорът с Швеция е подновен в [[Хамбург]], този път Франция обещава да плаща по 1 млн. ливри на година. Двете армии успешно си пробиват път към [[Виена]] – обстоятелство, което ще доведе след смъртта на кардинала до успешен край на Тридесетгодишната война. Що се отнася до [[Френско-испанска война|Френско-испанската война]], тя се развива с променлив успех до 1640 г., като французите атакуват [[Русийон]] и [[Каталония]], но не могат да ги задържат трайно в ръцете си. Революциите в Каталония и [[Португалска революция (1640)|Португалия]], които започват тогава, нанасят тежък удар на испанската боеспособност. През 1642 г., малко преди Ришельо да умре, французите превземат [[Перпинян]], с което и цялата област Русийон. Така границата между двете държави се установява по билото на [[Пиренеи|Пиренеите]].
=== Новият свят ===
Към времето, в което Ришельо взема властта, французите имат няколко бази в [[Канада]] ([[Нова Франция]]), но в тях живеят не повече от 100 европейци. Първият министър настоява да се създаде ''Компанията за Нова Франция'' по подобие на [[Нидерландска източноиндийска компания|Холандската източноиндийска компания]], но тя няма същия успех. Франция насърчава своите колонисти да поддържат мирни отношения с [[Индианци|индианците]] и да ги интегрират в живота на колониите. Така тя се надява да повиши силата им. Подобна политика, включително на смесени бракове, провежда губернаторът на Нова Франция [[Самюел дьо Шамплен]]. През 1627 г. [[Луи XIII|Луи ХІІІ]] издава указ, че всеки индианец, приел [[Католическа църква|католицизма]], може да бъде считан за истински французин. Това повишава донякъде броя на колонистите и към 1666 г. (много след смъртта на Ришельо) те наброяват над 3200.
== Последни години ==
Към края на живота си кардинал Ришельо вече си е създал спорен имидж сред европейските политици. Тази оценка е изразена най-добре от папа [[Урбан VIII|Урбан VІІІ]] в прочутата му мисъл: „Ако има Бог, кардинал Ришельо ще трябва да отговаря за много работи. Ако няма… е, добре, тогава той живя успешно.“<ref>Цитирано по Кисинджър, Д''ипломацията'', с. 47</ref> Не по-различна е и кратката франа на [[Волтер]], че „кардинал Ришельо умря… сподирен от възхищение и омраза“.<ref>Франсоа Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', том 1, София 2015, с. 39</ref> Многобройните заговори, критиките на съвременниците му и непрекъснатият страх да не бъде уволнен от краля се отразяват на иначе силния му дух. Има и друго, което го сломява – многобройните му болести, които съпътстват последните му години: между тях [[малария]], [[туберкулоза]] и [[мигрена]]. През лятото на 1642 г. той започва да плюе кръв, а тогавашните методи на лечение (пускане на кръв) бързо отнемат силите му. Усещайки, че умира, той посочва като свой наследник за пръв министър италианеца [[Мазарини|Джулио Мазарини]].
Умира на 4 декември 1642 г. Погребан е в църквата на [[Сорбона|Сорбоната]], а по-късно тялото му е преместено.
== Ришельо и изкуствата ==
Кардиналът а забележителен патрон на изкуствата. Той притежава несравнима библиотека, събрана с помощта на стотици агенти из европейските държави. През 1660 г. тя е предадена на Сорбоната. Той поощрява литературната кариера на писатели като [[Пиер Корней]]. Основател е на [[Френска академия|Френската академия]] през 1635 г. По негова заповед е построен дворецът Пале-Кардинал, който днес се нарича [[Пале Роял|Пале-Роял]]. Неговият архитект [[Жак Льомерсие]] получава задачата да построи в Поату замък и град, наречени на името на кардинала (градът съществува и днес). Кардиналът притежава колекция от картини, включително от [[Леонардо да Винчи]], [[Никола Пусен]], [[Тициан]], [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]] и [[Андреа дел Сарто|дел Сарто]]. Известни скулптори и художници работят по неговия лик. Сред най-известните му изображения са „''тройният портрет''“ от [[Филип дьо Шампен]] и бюстът от [[Джовани Лоренцо Бернини|Бернини]].
== Наследство и почит ==
Кардинал Ришельо е обезсмъртен в прочутия роман на [[Александър Дюма-баща|Александър Дюма]] „''[[Тримата мускетари]]''“, както и в многобройните филми, направени по него. До днес са известни над 90 [[Филм|филма]] и предавания, в които той е един от героите. На него са наречени улица в [[Париж]], [[Ришельо (река)|река в Канада]], едно от крилата на [[Лувър|Лувъра]], както и френски [[Кораб|боен кораб]].
== Източници ==
| |||