Варна: Разлика между версии

През [[1972]] г., по време на строителни работи, е открит [[Варненски халколитен некропол|Варненския халколитен некропол]], който датира около 4200 г. пр.н.е. В този некропол е открито най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина. Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се е намирала крепостта [[Одесос]]. Тя е основана от гръцки колонисти от йонийския град [[Милет]] по времето на мидийския цар [[Астиаг]] (около [[570 пр.н.е.|570 г. пр.н.е.]]) близо до старо [[траки]]йско [[селище]] в областта [[Варна (област)|Варна]]. През следващите векове градът е независима общност (полис), която се превръща в един от основните търговски центрове в Черно море. През [[341 пр.н.е.|341 г. пр.н.е.]] [[Филип II Македонски]] обсажда Одесос, но не го превзема поради постигнато примирие. Само след около 10 години неговият син [[Александър Македонски]] успява да завладее града, който остава македонско владение до смъртта на [[Лизимах]] през [[281 пр.н.е.]], след което възстановява независимостта си. Независимо от своите владетели – елини, траки, македонци, а по-късно и римляни – Одесос остава винаги град със самостоятелно управление, с развита култура, търговия и занаяти, както и селище с традиции в сеченето на монети.

 

През [[15]] г. градът влиза в състава на новосъздадената [[римска провинция]] [[Мизия]], а през [[2 век]] е обграден с нова крепостна стена от [[рим]]ляните. Един от паметниците на древния Одесос са Римските [[терми]]. Те са най-голямата антична [[общество|обществена]] [[сграда]], открита досега в България, и най-голямата като площ [[баня]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Останките се намират в югоизточната част на днешна Варна.

 

След разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] през [[395]] г. градът остава в границите на Източната Римска империя, станала известна още като [[Византия]]. Нападенията на [[готи]]те от север, както и последвалата обществено-икономическа криза нанасят сериозни удари върху града. По времето на император [[Юстиниан I]] градът изживява икономически и културен подем. В началото на [[7 век]] Одесос е разрушен от нашествията на [[авари]] и [[славяни]] и е изоставен от жителите си, като по времето на император [[Ираклий]] градът вече не съществува. Името ''Варна'' е упоменато за първи път във византийските хроники от [[Теофан Изповедник]] и [[Патриарх Никифор]] през [[680]] г. във връзка с поемането на контрола на земите отвъд [[Дунав]] от [[Аспарух|аспаруховите българи]] и тяхната победа при [[Онгъл]]а над [[Византия|ромеите]]. Хронистите пишат:

{{цитат|и българите стигнаха до така наречената Варна близо до Одесос|}}

 

В края на [[8 век]] Варна е вече в пределите на българската държава, когато на власт е хан [[Кардам]]. Към [[970]] г. Варна е превзета от Византия, но през [[1190]] г. цар [[Иван Асен I]] я освобождава. Варна остава трайно в българската държава от пролетта на [[1201]] г., когато цар [[Калоян]] наново си възвръща града. През [[13 век]] – [[14 век]] във Варна има не само български, но и [[Венеция|венециански]], ромейски, [[Генуа|генуезки]], [[Дубровник|дубровнишки]] и [[Флоренция|флорентински]] търговци. През [[1369]] г. цар [[Иван Александър]] отстъпва Варна на [[добруджа]]нския деспот [[Добротица]] в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на [[Видин]] в пределите на българската държава. От [[1372]] до [[1391]] г. Варна е включена в [[Добруджанско деспотство|Карвунското княжество]] на [[Балик]].

 

През [[1389]] г. Варна е завладяна от [[Османска империя|османските турци]]. На [[10 ноември]] [[1444]] г. [[Битка при Варна|край Варна]] обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] и [[Трансилвания|трансилванския]] [[войвода]] [[Янош Хунияди]] са разбити от османците, което слага край на антиосманската кръстоносна коалиция. Варна се превръща в типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През [[18 век]] – [[19 век]] Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през [[1773]] г. и [[1828]] г.

След [[Полско въстание (1863 – 1864)|Полското въстание]] от 1863/64 г. във Варна пристигат бежанци от Полша.<ref name=":0">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=90|oclc=894636829}}</ref>На [[27 юли]] [[1878]] г. [[Руска империя|руските войски]] влизат в града по силата на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския предварителен мирен договор]] от [[3 март]] 1878 г. и на [[Берлински договор|Берлинския договор]] от [[13 юли]] 1878 г. След [[Освобождението]] Варна става важен административен, икономически и културен център. В града е дислоциран [[Осми пехотен приморски полк]], щаба на Военоморските сили и други военни поделения. През [[1892]] г. във Варна е основано първото параходно дружество, а през [[1894]] г. е поставено началото на [[български морски флот|българския морски флот]].

 

 

През 2007 и 2008 година Варна печели класацията „[[Най-добрият град за живеене в България]]“.<ref>[http://dariknews.bg/city.php Най-добър град за живеене през 2007]</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=299285 Най-добър град за живеене през 2008]</ref>