Константин II Асен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
сгрешена препратка - Михаил Дука е военачалник от 11 в. съвсем отделна личност от историка Михаил Дука от 15 в. |
||
Ред 37:
* Според решение на Големия съвет на търговската република [[Дубровник]] от [[28 ноември]] [[1398]] г. се удължават с 5 години пълномощията на консулите в „страните Славония, Босна, Срем и България“ т.е. Видинска България е третирана наравно с независимите банства [[Славония]] и [[Срем (област)|Срем]] и със също така самостоятелното [[Босненско кралство]];
* Според византийската хроника на [[Псевдо-Сфранцис]], в битката при Чамурлий (дн. с. Калково, Софийско) през [[1413]] г. на страната на султан [[Мехмед I]] срещу [[Муса Челеби]] се сражават войските на „владетелите“ на Сърбия и България, и на василевса“ (под „василевс“ се има предвид византийския император [[Мануил II Палеолог]]);<ref>Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 233. ISBN:978-619-7496-14-7</ref>
* Пак по повод същите събития византийският историк [[Дука|Михаил Дука]] дава следната информация: „Султанът приел радушно посланиците на Сърбия, България, Влахия, дука на [[Янина]], деспота на Лакедемония, княза на Ахея. Поканил ги на трапезата си, вдигнал наздравица и ги изпратил с думите"„Кажете на вашите господари, че аз на всички давам мир и приемам мир...“";<ref>Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 233. ISBN:978-619-7496-14-7</ref>
* В хрониките на [[Констанцки събор|Констанцкия събор]] от [[1414]] – [[1418]] г. неизменно присъства гербът на „императора на България“ /три лъва върху златен щит и над тях – царска корона/. Същият герб е прерисуван от арабски пътешественик няколко десетилетия по-рано от щитовете на стражата на цар [[Иван Шишман]];
* През 1396 г., когато Видинското царство би трябвало вече окончателно да е паднало, няма данни за превръщането му в турски [[Санджак (административна единица)|санджак]]. Такива данни се появяват за пръв път в османските документи едва през [[1430]] г.<ref>Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 235. ISBN:978-619-7496-14-7</ref>
| |||