Варна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 408:
=== Здравеопазване ===
[[Файл:
{{основна|Здравеопазване във Варна}}
Варна е главен университетски здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното [[Черноморие]], както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. „Център по изгаряния и отравяния“ се намира във Военноморската болница, която е специализирана и като болница на [[НАТО]]. Сред най-големите здравни заведения на Варна са „Св. Марина“ – терапевтичен блок за многопрофилно лечение; „Св. Анна“, популярна като ''Окръжна болница'' – с диагностичен блок и спешна помощ, 2 АГ-болници, няколко поликлиники, най-големият онкодиспансер извън столицата, психодиспансер, очна клиника и други здравни звена. В града се строи кардиологична болница.
Ред 423:
=== Въздушен ===
[[Файл:
Западно от Варна е разположено [[Летище Варна]] – третата по важност българска аерогара. То обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни полети до над 35 държави. Аерогарата е едно от четирите международни летища в страната с целогодишен режим на работа. През зимата се поддържат 7 редовни линии, 28% от пътниците от/до Варна пътуват по работа.<ref>[http://www.varnacity.info/varna.php?page=news_show&nid=6389 Статия от в. Стандарт, 12 септември 2006]</ref> През 2014 г. през аерогарата са преминали близо 1,4 милиона пътници. Летището е свързано с няколко възможности за транспорт до града – автобусна линия; таксиметрови услуги и [[коли под наем]]. Автомобили под наем предлагат няколко международни компании и една българска фирма. През пролетта на 2012 г. е открита изцяло обновената писта на летището, а през 2013 г. е открит терминал 2 на летището. Първата частна авиокомпания в България – [[Ер Виа]] – е със седалище във Варна.
=== Морски ===
[[Файл:Пристанище Варна и морския фар.jpg|alt=|мини|Изглед към пристанище Варна и фара на вълнолома|253x253пкс]]
[[Морска гара Варна]] през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване. Общо 23 големи круизни кораба с 9200 пътници са посетили Варна.<ref>[http://www.port-varna.bg/news-article.php?id=103 „Двоен трафик в круизния сектор отчита Пристанище Варна“ – новини от Пристанище Варна, 7 ноември 2006]</ref>
Ред 434:
=== Обществен ===
[[Автогара Варна]] обслужва национални и международни редовни линии, а [[Частна автогара „Младост“]] осъществява редовен транспорт с автобуси по цялото Черноморие до близките населени места и курорти.
<br />
==== Автобусни, тролейбусни и маршрутни линии ====
[[Файл:Новите автобуси на "Градски транспорт Варна" ЕАД.jpg|alt=|мини|345x345пкс|Новите автобуси SOLARIS на "Градски транспорт Варна" ЕАД]]
Две фирми стопанисват вътрешните градски линии: „Градски транспорт“ ЕАД (включително и [[тролей]]бусните линии)<ref>[http://www.gtvarna.com/ Официален сайт на „Градски транспорт“ ЕАД]</ref> и „ДелтаКар“, а „Автотрейд“ ООД<ref>[http://www.vw-varna.com/ Официален сайт на „Автотрейд“ ООД]</ref> и „Мако“ ООД – маршрутните линии. До 9 май 2017 „Транстриумф“ обслужва част от автобусните линии, но поради проекта за интегриран градски транспорт всички линии преминават към „Градски транспорт“ ЕАД, освен 409, който е наполовина към община Аксаково. От 23 декември 2017 г. линия 409 се обслужва от „Градски транспорт“ ЕАД, поемайки функциите на „Транстриумф“, а „ДелтаКар“ остава да води линията от община Аксаково. Във Варна има близо 60 автобусни, 4 тролейбусни линии и 3 маршрутни таксиметрови линии. В града се изпълнява интегриран проект за градския транспорт, по който са доставени 70 нови автобуса (20 автобуса „[[Solaris Urbino 12]]“ и още 20 соло „Solaris Urbino 12 CNG“ на метан и 30 съчленени „[[Solaris Urbino 18]]“) и 30 нови тролея с марка „[[Škoda 26Tr Solaris]]“ по друг проект
По проекта също така са изградени велоалеи, BRT коридор (от англ. – ''Bus rapid transit'', бърз транзит на автобусите) и нова електронна система за таксуване и информационни табла по спирките. Работи и сайт, чрез който всеки в реално време може да се информира за движението и разписанието на градския транспорт.
=== Градски автобусни линии ===
Line 488 ⟶ 489:
== Наука и образование ==
{{основна|Образование във Варна}}
[[Файл:МУ-Варна, Ректорат, централен вход.jpg|мини|250п|дясно|Изглед от двора на [[Медицински университет - Варна|Медицински университет „Проф. Параскев Стоянов“]]]]▼
▲[[Файл:
Варна е сред най-важните университетски центрове в страната с осем висши училища, в които се обучават над 30 000 студенти:
* [[Висше военноморско училище|Висше военноморско училище „Никола Вапцаров“]]
Line 512 ⟶ 513:
==== Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ====
{{Основна|Драматичен театър „Стоян Бъчваров“}}
[[Файл:Драматичен театър "Стоян Бъчваров".jpg|мини|355x355пкс|Централният вход на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"]]
На 26 март 1912 г. кметът на Варна [[Иван Церов]] полага основния камък за театрална сграда на пл. „Независимост“. На 12 март 1921 г. се открива първият театрален сезон с пиесата „Инстинктът“ от Анри Кестмекер. Спектаклите се играят в зала „Съединение“, сега сцена „Филиал“, тогава дървена пристройката към часовниковата кула, изпълнена по общинска поръчка от арх. Сава Димитриевич, където освен театрални представления се изнасят литературно-музикални вечери и концерти. През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за нова театрална сграда и подпомага финансово строежа с дарителска кампания. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. Управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева. В проекта на арх. Никола Лазаров на определен етап от строителството участва и арх. Дабко Дабков. Цялостно строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов през 1932 г. През 1947 г. новата сграда приютява новосъздадената опера.<ref>[http://www.dramavarna.com]</ref>
==== Държавен куклен театър Варна ====
[[Файл:Държавен куклен театър.jpg|alt=|мини|Сградата на Държавен куклен театър - Варна|356x356пкс]]
През 1951 г. варненската общественост кани известния кукловод, сценограф и режисьор Георги Сараванов, поставил основите на марионетния театър в Пловдив (1948 г.), да основе куклен театър в града. Той се отзовава, пристига във Варна и създава актьорска трупа от начинаещи артисти, част от които завършили музикално училище.
Line 525 ⟶ 529:
На сцената на театъра се представят както собствени, така и гостуващи постановки. Освен като отворена сцена, театър „Българан“ е копродуцент на седем сценични продукции. Към днешна дата има продуцирани четири собствени представления, един театрален сериал и четири представления за деца с професионални режисьорски и актьорски екипи<ref>[http://bulgaran.bg/bg/начало bulgaran.bg]</ref>. Театър „Българан“ не само интерпретира съвременни драматургични текстове, но и формира пространство, в което начинаещи театрали да имат възможност да творят и доказват себе си. В представленията на театъра играят над 60 актьори сред които Стоянка Мутафова, Христо Мутафчиев, Валентин Танев, Камен Донев, Асен Блатечки, Яна Маринова, Пламен Сираков, Герасим Георгиев, Мария Сапунджиева, Йонна Буковска, Красимир Ранков, Стефка Янорова, Мариус Куркински, Мариус Донкин, Елена Петрова и др. Също така, театър „Българан“ така работи съвместно с Драматичните театри от Сливен, Габрово, Хасково, Пловдив, Добрич и Пазарджик.
Притежава и собствено звукозаписно студио, което технически обезпечава спектаклите.
==== Военноморски клуб Варна ====
Военният клуб във Варна носи името Военноморски клуб (ВМК). Намира се на възлово място в центъра на града до Централна поща и Катедрален храм–паметник „Свето Успение Богородично“, в началото на бул. „Владислав Варненчик“. Отначало се е наричал Дом на офицера, а след 9 септември 1944 г. е наречен Дом на Народната войска. През 1951 г. е преименуван на Дом на Народния флот, затова днес е известен и под старото си име ДНФ. От пролетта на 1992 г. е наречен Военноморски клуб.[[Файл:Сграда на ВМК.jpg|alt=|мини|361x361px|Военноморският клуб във Варна]]Построен е в ренесансов стил от 1897 г. до 1899 г. Първият етаж се е състоял от канцелария на Военното комендантството, офицерска столова, сладкарница, магазин и аптека. На втория етаж е имало библиотека, голям и малък танцувални салони, а на третия етаж и тавана – хотелски стаи. Официално клубът е открит на 31 декември 1899 г. с първия офицерски новогодишен бал. Бързо става един от културно-просветните центрове във Варна и средище на офицерите от гарнизона. От 1980 г. до 1983 година сградата е преустроена и разширена с нова част, построена в стила на старата. Днес Военноморският клуб разполага със заседателна зала, лекционна зала, библиотека.
През 2016 г. сградата е реставрирана чрез строително-монтажни работи по фасадата, дограмата и покрива. Сега Военноморският клуб има киносалон с 350 места, концертна зала със 120 места, заседателна зала, конферентна зала, лекционни зали, изложбена и игрална зали, библиотека, ресторант, дневен бар и хотел с 9 апартамента и 22 стаи. Във военния клуб работи социална кухня, която осигурява топъл обяд на военнопострадали, пенсионирани военнослужещи и ветерани.
Line 538 ⟶ 540:
==== Фестивален и конгресен център ====
[[Файл:ФКЦ 1987.jpg|alt=|мини|[[Фестивален и конгресен център]]1987]]▼
{{Основна|Фестивален и конгресен център}}
▲[[Файл:ФКЦ 1987.jpg|alt=|мини|[[Фестивален и конгресен център]] 1987|303x303пкс]]
Фестивален и конгресен център – Варна (ФКЦ) е открит през 1986 г. От създаването си той се налага като център на най-престижните местни събития в сферата на изкуството и културата. Там, освен артистични прояви и фестивали, се организират и научни срещи, семинари, различни фирми отбелязват своите годишни празници. ФКЦ е съорганизатор на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“, фестивала на българския игрален филм „Златната роза“, фестивала на европейските филмови копродукци, международния музикален фестивал „Варненско лято“, Варненския театрален фестивал, международния майски хоров конкурс, [[Международен балетен конкурс - Варна|Международния балетен конкурс – Варна]], европейския музикален фестивал, Коледния и майския салон на изкуствата, международния детски фестивал на изкуствата „Съзвездие море – слънце, младост, красота“. Сградата на Фестивален и конгресен център се намира в непосредствена близост с входа на [[Морска градина (Варна)|Морската градина]].
<br />
==== Дворец на културата и спорта и Летен театър Варна ====
[[Файл:Дворец на културата и спорта.jpg|alt=|мини|
{{Основна|Дворец на културата и спорта}}
Дворецът на културата и спорта във Варна е комплекс за конгресни, културни и спортни прояви. Разполага с 6 зали, възстановителен център, фитнес зала, пресцентър, модерен търговски център. Спортно-възстановителният център разполага със сауни, тангентори. Дворецът има търговски център с възможности за отдих и приятно прекарване на свободното време.
<br />
[[Файл:Летен театър Варна.jpg|мини|299x299пкс|Летен театър Варна]]
Административно към Двореца на културата и спорта е причислен и Летният театър в Морската градина. В Летния театър се организират национални и международни прояви.
==== Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ ====
[[Файл:НУИ "Добри Христов".jpg|alt=|мини|Сградата на НУИ „Добри Христов“|link=Файл:НУИ_%22Добри_Христов%22.jpg|302x302пкс]]
Създадено е като музикално училище през 1944 г. и е първият държавен музикален институт във Варна. През 1956 г. училището получава името на бележития музикален педагог, критик, композитор, академик [[Добри Христов]]. Възпитаници на училището са изявени диригенти, композитори, певци, концертиращи артисти, музиковеди, оркестранти, преподаватели във висши училища, музикални и балетни педагози, балетни артисти. Сградата на училището „Д. Христов“ е паметник на културата, [[публична държавна собственост]] към [[Министерството на културата]]. От януари 2004 г. получава статут на Национално училище по изкуствата, което е първото извънстолично национално училище.
Line 565 ⟶ 578:
==== Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ ====
{{основна|Варненска градска художествена галерия „Борис Георгиев“}}
[[Файл:Градска художествена галерия.jpg|мини|255x255пкс|Сградата на Градската художествена галерия]]
Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ е разположена в сградата на бившата Мъжка гимназия. Тя е построена в края на 19 в. и е издържана в традицията на неоготическата архитектура. Градската художествена галерия е създадена с протокол от 12 януари 1944 г. на Общото събрание на Дружеството на варненските художници. Сред учредителите са Кирил Шиваров, Константин Щъркелов, Александър Дякович. Намира се на сегашното си място от 1988 г., след основно преобразуване на сградата на Мъжката гимназия. От 1999 г., след решение на Общинския съвет, носи името на Борис Георгиев. Градската художествена галерия е съорганизатор и партньор в международни проекти в областта на съвременното изкуство, които осъществяват размяна на изложби, пленери и симпозиуми, творчески специализации и гостувания на групи и отделни художници. Галерията е домакин на Международното биенале на графиката, съорганизатор е и на фестивала на визуалните изкуства „Август в изкуството“. В залата на последния, трети етаж, се организират концерти от програмата на Международния музикален фестивал „Варненско лято“, театрални спектакли, модни ревюта.
Line 609 ⟶ 624:
* Кино Арена Гранд мол Варна
* [[Фестивален и конгресен център]] – Варна
*Cinema City Delta Planet Mall
=== Филми, снимани във Варна ===
*
*
*[[Комбина]] (1982)
* [[Васко да Гама от село Рупча]] (1986)
*
▲* [[Опасен чар]] – с Тодор Колев
▲* Като песен
* [[Непобедимите 3]] (2013)
*[[Господин X и морето|Господин Х и морето]] (2018)
<gallery widths="160" heights="160">
Файл:Кадър от филмът Комбина (1982).jpg|Вас и Съни на градския плаж във Варна
Файл:Кадър от филма Васко да Гама от село Рупча.png|Васко и Фори на Римските терми
Файл:1. Кметът на Варна на снимачната площадка на Expendables 3.jpg|Иван Портних на снимките на Expendables 3
Файл:2. Кметът на Варна на снимачната площадка на Expendables 3.jpg|Иван Портних на снимките на Expendables 3
Файл:3. Кметът на Варна на снимачната площадка на Expendables 3.jpg|Иван Портних на снимките на Expendables 3
</gallery>
=== Библиотеки и Читалища ===
Line 654 ⟶ 676:
=== Спорт ===
[[Файл:Стадион "Тича".jpg|alt=|мини|Изглед
Градът има многогодишни традиции в спорта. Действащи са няколко футболни стадиона, сред които базите на [[ПФК Черно море (Варна)]] и [[ПФК Спартак (Варна)]]. В процес на пълно преустройство е градският стадион „Юрий Гагарин“, чието име ще бъде променено на „Варна“. След края на новоизграждането му стадионът се очаква да отговаря на всички изисквания на УЕФА и да бъде най-модерният в България. Традиционно националният отбор на България по [[волейбол]] играе във Варна. Четири поредни лиги са се състояли в [[Дворец на спорта и културата|Двореца на културата и спорта]]. В последните години градът се обособява и като център за [[плажен волейбол]] и кандидатства за град домакин на Световните киберигри. Многократно Варна е била домакин на спортни прояви като Световното първенство по [[Водно спасяване]] през 1970 г., Световното първенство по [[художествена гимнастика]] през 1969 г. и през 1987 г., Републиканското първенство по [[карате]] „Киокушин“. В града има клубове по тенис, баскетбол, плуване, бейзбол, бокс, културизъм, стрелба, езда, колоездене, картинг, спортно ориентиране, а от [[Аспарухов мост|Аспаруховия мост]] се правят скокове с въже (бънжди).
Line 691 ⟶ 713:
==== Спортни съоръжения ====
[[Файл:Olympian Swimming pool, Varna.jpg|мини|Обновеният олимпийски басейн в Плувен комплекс „Приморски“|251x251пкс]]
* ОСРК „Младост“ (2 футболни, 1 волейболно, 1 баскетболно игрище; лекоатлетическа писта; зала за тенис на маса и бадминтон (в строеж);<ref name="varnautre1">[http://www.varnautre.bg/zhivotut/detsata/27976-zakrit_baseyn_shte_ima_v_pluven_kompleks_primorski]</ref> ледена пързалка; зала за скуош; голф игрище; скейтборд парк; площадка за ролери; стена за скално катерене; детски кът; лятно кино)<ref>[http://www.sport4all.bg/objects/view/object:1]</ref>
* ОСК „Морска градина“ (1 футболно, 1 волейболно игрище; 1 тенис корт)<ref>[http://www.sport4all.bg/objects/view/object:3 www.sport4all.bg]</ref>
Line 745 ⟶ 767:
[[Файл:Градския часовник Варна.jpg|мини|Кулата на Градския часовник]]
Line 752 ⟶ 778:
{{основна|Морска градина (Варна)}}
[[Файл:Морска градина Варна.jpg|мини|245x245пкс|Изглед от алеята на Възрожденците в Морската градина]]
Със своите 850 [[декар]]а Морската градина на Варна е национален паметник на [[градинарство|градинското]] и [[парк]]овото [[изкуство]]. Нейното строителство е по проект на [[Антон Новак]], [[чехия|чешки]] градинар-декоратор, поканен в града от [[Карел Шкорпил|Карел]] и [[Херман Шкорпил]]. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на бележити българи от [[Възраждането]] и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметник на Антон Новак. Неповторимостта и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк се дължат и на съседството на морето, и на плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на Варненския залив и подхранването на брега от едрия пясъчник от срутищата на високия скат обуславят по-нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат 5 m<sup>2</sup>, отвоювани в морето. Тази особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове, го правят привлекателно и перспективно място за отдих и почивка.
В Морската градина са разположени [[Варненски аквариум|Варненският Аквариум]] и [[Варненски делфинариум|Делфинариумът]].
Крайбрежната алея или така наречената и силно оспорвана от гражданите „Алея първа“ (проект) е зона между Морската градина и плажа. От 2001 г. тя се стопанисва от консорциумъат „Алея първа“, обединяващ всички концесионери на варненските плажове – „Фамилия“ ООД, „БГГ“ ЕООД, „Камбана“ ЕООД, „ЕТ Дист – Димитър Атанасов“ и „Лазурен бряг 91“ ЕООД. <ref>[http://www.firstalley.com/about.php?lang=1 Кои сме ние – Алея Първа]</ref> През март 2009 г. терените на Алея първа са преактувани като частна държавна собственост от заместник-областния управител на Варна в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Закона за държавната собственост и са продадени на „Холдинг Варна“
[[Файл:М.градина 4.jpg|мини|258п|Илюстративна схема на Морската градина на Варна]]
Line 764 ⟶ 791:
* Парк „Владислав Варненчик“
* Парк „Младост“
*Парк „Възраждане“
* Парк-паметник на българо-съветската дружба
* [[Университетска ботаническа градина – Варна]]
| |||