Александър Стамболийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
| роден-място = [[Славовица (Област Пазарджик)|Славовица]], [[Източна Румелия]]
| починал-място = [[Славовица (Област Пазарджик)|Славовица]], [[България]]
| националност = {{
| вложки =
{{Личност/Политик
Ред 11:
| професия =
| партия = [[БЗНС]]
|
▲| години1 = {{Депутат-България|14о=1|5в=1|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1|без заглавие=1}}
| постове2 = 20-и [[министър-председател на България]]
| години2 = [[6 октомври]] [[1919]] – [[9 юни]] [[1923]]
}}
| брак = Милена Даскалова
| деца = Надежда Стамболийска<br>
}}
'''Александър Стоименов Стамболийски''' ([[1 март]] [[1879]] – [[14 юни]] [[1923]]) е български [[политик]], водач на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС). Той е [[министър-председател на България]] в [[Правителство на България (40)|правителството на БЗНС]] ([[1919]] – [[1923]]).
Line 50 ⟶ 49:
=== Деветоюнски преврат ===
Към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи влияние извън средите на българското селячество. На [[4 февруари]] е извършен е неуспешен атентат от [[ВМРО]] срещу него и министрите [[Александър Оббов]], [[Петър Янев]] и [[Цанко Бакалов]] в ложата на [[Народния театър]].<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:http://www.krumblagov.com/fifty/47.php&gws_rd=cr&ei=aFqzVtkmhqiyAdmzh7gK Атентатът в Народния театър]</ref> Подписването на [[Нишка спогодба|Нишката спогодба]] от 23 март 1923 година с Кралството на сърби, хървати и словенци за „обезопасяване на границата“ между двете държави
Иначе враждебна на каузата на буржоазните партии и царя, БКП заема позиция на [[неутралитет]] и лишава стихийните проземеделски бунтове от възможната си подкрепа. Това е продиктувано от силната антикомунистическа линия на Стамболийски в последните години на управлението му. [[Васил Коларов]] изпраща от [[Москва]] телеграма, в която негласно съветва БКП да вземе участие в действията против новия режим. Тя обаче е прекалено закъсняла и дава резултат едва при [[Септемврийското въстание]] от септември същата година.
=== Убийство ===
По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село [[Славовица (Област Пазарджик)|Славовица]] и не успява да реагира адекватно. Междувременно
[[Файл:Bloodyinscription.jpg|мини|220px|Кървавият надпис от Александър Стамболийски преди смъртта му]]
Сам Стамболийски организира няколко хиляди селяни и местни оранжевогвардейци и прави опит за обсада на [[Пазарджик]]. Заповед за нападение не е дадена. Силите са неравни и след като местният гарнизон не се подчинил на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпоредил на селяните да се пръснат, за да не се стигне до по-нататъшни кръвопролития.<ref>Фол, Александър и др., Кратка история на България, с. 329, Издателство Наука и изкуство, София 1981</ref> Междувременно
Още на 10 юни военният министър [[Иван Вълков]] дава устна заповед на капитан [[Иван Харлаков]] Стамболийски да бъде заловен и убит и той заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето му вече се ръководи от полковник [[Славейко Василев]]. Стамболийски прави опит да се добере до [[Кричим (дворец)|двореца в Кричим]], но на 13 юни е заловен при село [[Голак]], след което е отведен в Пазарджик. По пътя, тълпи от местни селяни правят неколкократно опити да спрат конвоя и да линчуват на място министър-председателя.<ref>Убиецът на Александър Стамболийски говори. Сборник. Абагар, 1991, стр. 31 – 33.</ref> Славейко Василев успява да избегне саморазправата. В Пазарджик Василев отказва да предаде Стамболийски на Иван Харалаков. Спорът между двамата е под чия команда той да бъде отведен в София, като Василев е осигурил за целта специален влак, който чака на гарата. След нареждане по телефона Стамболийски да бъде предаден на Харлаков, последният го качва на автомобил и го отвежда обратно във вилата му в Славовица. Там той е убит по най-жесток начин от група членове на [[ВМРО]], водена от скопския войвода [[Величко Велянов]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 163 – 164 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Тялото му е обезобразено до неузнаваемост и четниците се гаврят с него.
| |||