Уикипедия

Даниил Краснов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Даниил Краснов
| име-оригинал =
| портрет = Генерал Краснов.jpg
| категория = офицер
| портрет-описание = ▼
| px = 200px▼
| описание = руски офицер
| роден-мястопортрет = [[Русия]]
▲| портрет-описание =
| починал-място = [[Новочеркаск]], [[Русия]]▼
▲| px пол = 200px
| име-рождено =
| роден-дата = [[1817]]
| роден-място = Област на Донската войска, [[Руска империя]]
| починал-дата = [[14 март]] [[1893]]
▲| починал-място = [[Новочеркаск]], [[РусияРуска империя]]
| националност = {{Русия}}
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
| още =
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
 
'''Даниил Василевич Краснов''' ({{lang|ru|Даниил Васильевич Краснов}}) е руски [[офицер]], [[генерал-лейтенант]],. участникУчастник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878).
 
== Биография ==
Даниил Краснов е роден през 1817 г. в Русия в семейството на редови донски казак в Област на Донската войска. Ориентира се към военното поприще според казашката традиция. Постъпва на военна служба в 34-ти Донски казашки полк (1834).
Роден е през 1817 г. в Русия в семейството на редови ''[[дон]]ски [[казаци|казак]]''. През 1834 г. постъпва на военна служба в 34-ти Донски казашки полк. Участва с 28-ми Донски казашки полк в Кавказката война. Произведен е в първо офицерско звание хорунжий. За отличие в Унгарския поход е награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. (1849). Командир на [[сотня]] в 39-ти Донски казашки полк по време на потушаването на Варшавското въстание. Повишен във военно звание [[полковник]].
 
Участва в [[Кавказка война|Кавказката война]] състава на 28-ми Донски казашки полк. Произведен е в първо офицерско звание хорунжий.
 
За отличие в [[Унгарска революция|Унгарския поход (1848 – 1849)]] е награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. (1849).
 
Командир на сотня в 39-ти Донски казашки полк по време на потушаването на [[Полско въстание (1863 – 1864)|Полското въстание (1863 – 1864)]]. Повишен е във военно звание полковник.
 
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878). В началото на войната е командир на 26-ти Донски казашки [[полк]] от състава на Предния руски отряд (нас командир генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]). Бие се храбро при [[Битка при Търново (1877)|освобождението на [[Велико Търново]]. Участва в [[Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход| преминаването на [[Стара планина]], битката при с.село [[Оризари (Област Пловдив)|Оризари]] и [[Битка при Стара Загора|битката]] при [[Стара Загора]]. При Стара Загорапоследната е командир и на 8 [[рота|роти]] от [[Българско опълчение|Българското опълчение]] с 4 [[оръдие|оръдия]]. Повишен е във военно звание [[генерал-майор]] (1877).▼
=== Руско-турска война (1877 – 1878) ===
▲В началото на войната е командир на 26-ти Донски казашки [[полк]] от състава на Предния руски отряд (на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]). Бие се храбро при освобождението на [[Велико Търново]]. Участва в преминаването на [[Стара планина]], битката при с. [[Оризари (Област Пловдив)|Оризари]] и [[Битка при Стара Загора|битката]] при [[Стара Загора]]. При Стара Загора е командир и на 8 [[рота|роти]] от [[Българско опълчение|Българското опълчение]] с 4 [[оръдие|оръдия]]. Повишен е във военно звание [[генерал-майор]] (1877).
 
В състава на Сборния отряд нас командир [[генерал-майор]] [[Александър Имеретински]] се проявява в атаката[[Битка при Ловеч (1877)|действията срещу Осман паша при Ловеч на Зелените23 август 1877 г.]] и хълмове при [[Обсада на Плевен|обсадата]]атаката на [[Зелените хълмове Плевен]]. Назначен е за походен [[атаман]] на Донската казашка войска.
 
Участва в състава на Западния отряд (нас командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в [[Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина|зимното преминаване на [[Стара планина]], [[Боеве при Етрополе|освобождението на [[Етрополе]], битката при с.село [[Брестник]], [[Битка при Пловдив (1878)|битката]] при [[Пловдив]] и битката[[Битка при [[Дермендере, Караагач (Одрин)и Белащица| битката при Караагач]]. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст. Генерал-майор Краснов е сред руските командири, които преминават най-трудните и опасни пътища на войната.
 
ПродължаваСлед войната продължава службата си в Руската армия. Командир на 2-ра [[бригада]] от 7-ма Кавалерийска дивизия (1879 – 1889). Излиза в оставка по здравословни причини с повишение във военно звание генерал-лейтенант (1889).▼
=== След войната ===
▲Продължава службата си в Руската армия. Командир на 2-ра [[бригада]] от 7-ма Кавалерийска дивизия (1879 – 1889). Излиза в оставка по здравословни причини с повишение във военно звание генерал-лейтенант (1889).
 
Умира на 14 март 1893 г. в Новочеркаск.
== Източници ==
<references />
* Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън”, Ловеч, 2019, с. 320-321.
* „Список генералам по старшинству“ – 1886 г.
* Новицки, В. и колегия. Военная энциклопедия. Т. 5. Тип. т-ва И. Д. Сытина, Санкт Петербург, 1911.
{{превод от|ru|Краснов, Даниил Васильевич|14303882}}
 
{{СОРТКАТ:Краснов, Даниил}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Даниил_Краснов“.