Андрей Тошев: Разлика между версии

| категория = политик

| роден-място = [[Стара Загора|Ески Заара]], [[Османска империя]]

| вложки =

{{Личност/Политик

| категория = политик

}} }}

 

== Биография ==

Роден е на 16 април 1867 година в [[Стара Загора|Ески Заара]] в семейството на бореца за българска църковна независимост [[Славе Тошев]] и Анастасия Ходжева от село [[Магарево]], Македония. Основно образование получава в родния си град.<ref name="Станев, 53">{{cite book |title= Малко познати имена от българската ботаника |last=Станев |first=Стефан |authorlink=Стефан Станев |coauthors= |year=2001 |publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“ |location=София |isbn=954-430-756-7 / 954-642-111-1 |pages=53 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Учи в [[Одрин]], завършва [[естествени науки]] в [[Женева]] и в [[Брюкселски свободен университет|Брюкселския свободен университет]] (1891)<ref>{{cite book | last = Костов | first = Александър | year = 2004 | title = България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914) | publisher = Арт Медия Комюникейшънс | location = София | pages = 95 | isbn = 954-91634-1-5}}</ref>. Женен за Екатерина Божкова от Велес.

 

Прекъсва следването си и става е учител в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] през 1888 – 1890 г.<ref name="Станев, 53"/> По това време прави няколко екскурзии из околностите на Солун, Дойран, Гевгели, Велес, Кукуш, Крушово, Сяр и др. с цел събиране на растения и записване на народните им имена.<ref name="Станев, 54"/> През 1891 – 1893 г. учителства в Стара Загора и във [[Варна]].<ref name="Станев, 53"/> Продължава със събирането на растения, благодарение на които публикува статиите „Принос за изучаване на флората на България“ (1894, в съавторство с Вилдеман, на френски език) и „Материали за флората на България“ (1895).<ref name="Станев, 55">{{cite book |title= Малко познати имена от българската ботаника |last=Станев |first=Стефан |authorlink=Стефан Станев |coauthors= |year=2001 |publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“ |location=София |isbn=954-430-756-7 / 954-642-111-1 |pages=55 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> След това е учител в Пловдив, а в продължение на 7 години – във [[Военно училище|Военното училище]] в [[София]]. Използва летните ваканции, за да провежда ботанически експедиции в Родопите, Рила, Средна гора.<ref name="Станев, 55"/> В 1894 г. публикува първият си научен труд свързан с ботаниката „Материали по флората на Солунско“. В него описва около 1240 растения с техните народни имена и находищата им.<ref name="Станев, 54"/> През 1898 г. е избран за дописен член на [[Българското книжовно дружество]], за заслугите си в областта на ботаниката и природознанието. От 1900 г. е действителен член на БКД.<ref name="Станев, 53"/> Избран е за секретар на Природо-медицинския клон на БКД (1901 – 1903) и за председател (1929 – 1930).<ref name="Станев, 54">{{cite book |title= Малко познати имена от българската ботаника |last=Станев |first=Стефан |authorlink=Стефан Станев |coauthors= |year=2001 |publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“ |location=София |isbn=954-430-756-7 / 954-642-111-1 |pages=54 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>

 

 

Умира на 10 януари 1944 г. в София.<ref name="Станев, 53"/>