През 1834година1803година Софроний Врачански заминава за [[Букурещ]], където служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война]]. На [[10 януари]] [[1808]] година изпраща от [[Букурещ]] пълномощно на българския представител в [[Петербург]] [[Иван Замбин]], заминал на дипломатическа мисия там заедно с [[Атанас Николаев]] през октомври 1804 г. от страна на българската емиграция във [[Влашко]]. Това е първият опит да се привлече вниманието на руското правителство към [[Българско възраждане|българския политически въпрос]]. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ.
[[Файл:Nedelnik-Cover.jpg|мини|200п|Корица на „Неделника“]]
