Апостол Петков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 31.13.198.213 (б.), към версия на Протогер
Етикет: Отмяна
Ред 80:
=== Илинденското въстание ===
[[Файл:Kornishor-church.JPG|мини|300п|Църквата „Свети Николай“ в [[Корнишор]], където е обявено началото на въстанието в Солунския окръг.]]
[[Файл:Zname Enidzhe.jpg|ляво|мини|300п|Знаме ушито от учителката Мария Капитанчева през зимата на 1903 г. по указание на Апостол Петков. На 20 юли 1903 г. в село Корнишор, пред него се заклеват 250 четници от Енидже-Вардарскте чети на Апостол Петков, Иванчо Карасулията и Кръстьо Асенов. След въстанието знамето е спасено от отец Димитър Джутев от българската църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в градаселото. Потомката на българи от Егейска Македония Анка Николова Хикимова – Колакова го предава през 2014 г. в [[НВИМ]].]]
Въпреки слабото въоръжение на четниците в Ениджевардарско, околията под командването на Апостол войвода участва активно в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] през 1903 година. Апостол войвода разпределя задачите на районните ръководители. На Илинден в село [[Корнишор]] кукушката чета на [[Кръстю Асенов]] и ениджевардарските чети на Апостол войвода и [[Иван Карасулията]] се обединяват и пред 250 четници става освещаването на знамето.<ref>Петров, Благой. Наранената земя, Алкор, Бургас, 1995.</ref> На 18 юли [[Сава Михайлов]] и [[Аргир Манасиев]] заедно с милиционери от Боймица вдигат във въздуха моста на Вардар при Гевгели. На 19 юли пунктовият началник на Грубевския район [[Захари Гьорев]] с 20 души от селската милиция прекъсват телеграфните жици и събарят телеграфните стълбове на предварително указаните места. На 30 юли Апостол настъпва към Крива, убива няколко гъркомани, заподозрени в шпионаж, и запалва къщите им.<ref name="petrvo.66">Петров-Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 66.</ref> Също иска да нападне намиращия се там турски гарнизон, но предупредени от местни гъркомани, войниците се прибират в Гумендже. Четата на Апостол настъпва към града и се разполага на височините Бялата пръст над него. В града са изпратени атентатори, като само един успява да взриви бомба, която обаче предизвиква паника сред войската. Четата на Апостол обстрелва града и се оттегля в Паяк.
 
Ред 203:
Постол войвода е герой в трисерийния български филм „[[Мера според мера]]“ – последната роля на големия български актьор [[Григор Вачков]].<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=284266 30 години без Гришата Вачков. В: „Монитор“, 19 март 2011. Посетен на 24 февруари 2012.]</ref> Той е главен герой и в монодрамата „Апостол-војвода: исповед на еден македонски воин“.<ref>[[Симон Дракул|Дракул, Симон]]. Апостол-војвода: исповед на еден македонски воин, [[Современост]], 1998, ISBN 9989974411, 9789989974410</ref>
 
В различни населени места на България (София, Пловдив, Равда) има улици на името на Апостол Петков, но не и негов паметник, а македонски дружества в Асеновградско,<ref>[http://history.asenovgrad.org/publikacii-izsledvaniq-122.htm Филипов, Никола. Последни църковни борби], взето от history.asenovgrad.org на 24 февруари 2012 г.</ref> Несебър<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота – спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.6.</ref> и други са носили или носят неговото име. За Постол войвода има множество народни песни. Романът „[[Гласовете ви чувам]]“ на [[Димитър Талев]] започва с песен за Апостол войвода.<ref>Талев, Димитър. Гласовете ви чувам, Български писател, София, 1973, стр. 5.</ref>
 
== Неизползвана литература ==