Антон Югов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7:
| професия = Партиен функционер
| партия = [[БКП]]
▲| години1 = {{Депутат-България|6в=1|26о=1|1н=1|2н=1|3н=1|4н=1|без заглавие=1}}
▲| постове2 = 35-ти [[министър-председател на България|министър-председател на България]]
| години2 = 17 април 1956 – 19 ноември 1962
}} }}
'''Антон Танев Гьошев''', известен като '''Югов''', е [[
▲'''Антон Танев Гьошев''', известен като '''Югов''', е [[България|български]] [[политик]]. Един от ръководителите на [[Българската комунистическа партия]] (БКП) в средата на XX век, ръководител и на комунистическото партизанско движение по време на [[Втората световна война]]. Министър на вътрешните работи (1944 – 1949), министър-председател (1956 – 1962).<ref name="ГУАМС 469">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=469 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=5 септември 2015}}</ref> С работата си като вътрешен министър играе активна роля политическите насилия и извършваните от министерството незаконни дейности.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 290 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
== Биография ==
Line 26 ⟶ 24:
Антон Югов участва и в [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г., след който става вътрешен министър. През следващите години заема важни постове в правителството и участва активно в репресиите срещу опозицията. След 1954 година той подпомага замяната на дотогавашния диктатор [[Вълко Червенков]] с [[Тодор Живков]] и след [[Априлски пленум|Априлския пленум]] от 1956 година заема мястото на Червенков като [[министър-председател на България|министър-председател]].<ref name="ташев"/>
За известно време той е вторият по ранг в йерархията на режима след Живков, като първоначално се ползва и с подкрепата на новия съветски диктатор [[Никита Хрушчов]]. Въпреки това Живков гледа на него като на потенциален съперник и в началото на 60-те години на 20 век отношенията между двамата се изострят. Югов се ползва с подкрепата на висши функционери като [[Райко Дамянов]] и цели местни партийни организации, най-вече тези в [[Пловдив]], [[Габрово]] и [[Плевен]], но Живков успява да го изолира и отстрани през 1962 година.<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 116 – 117}}</ref>
След като получава одобрение в Съветския съюз, в навечерието на [[Осми конгрес на БКП|Осмия конгрес на БКП]] Тодор Живков обявява Югов за „родоначалник за нашите условия на извращенията“ (евфемизъм за терора в първите години на комунистическия режим).<ref name="христов"/> С мотива „груби нарушения на социалистическата законност и антипартийна дейност“ Югов е отстранен от всички ръководни постове.<ref name="ташев"/> Отзован от Народното събрание (1964), а през 1972 е изключен от БКП.<ref name="ташев"/> Въпреки това през 1984 г. е награден със званието [[Герой на социалистическия труд]]. [[Герой на Народна република България]] (1989), а през януари 1990 г. членството му в партията е възстановено.<ref name="ташев"/>
| |||