Включил се в младежка възраст в дейността на БКП и нейните терористични групи, през 1925 година е осъден задочно на смърт и заминава за [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], където прави кариера в [[Коминтерн]]а и се жени за сестрата на неговия ръководител [[Георги Димитров]]. Връща се в България след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година и е сред водещите фигури в БКП.
След смъртта на Димитров Червенков е [[Генерален секретар на ЦК на БКП|Първи/генерален секретар на ЦК на БКП]] (1949 – 1954) и [[министър-председател]] (1950 – 1956), изигравайки важна роля в налагането на [[Сталин]]овия стил на ръководство на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] режим в страната.{{hrf|Огнянов|2008|66}} През тези години икономиката се възстановява след [[Втора световна война|Втората световна война]] и е започната политиката на ускорена [[индустриализация]], довела до значителен икономически растеж, както и до сериозно влошаване на жизнения стандарт{{hrf|Огнянов|2008|71 – 72}} и допълнителни мерки за повишаването му.<ref name="Liternet">[http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/vylko-chervenkov.htm Памет за Вълко Червенков] – Борислав Гърдев, www.liternet.bg</ref> До голяма степен е проведена [[Колективизация в България|колективизацията]] на селското стопанство, съпътствана от насилие, реквизиции на продукция, обезлюдяване на селата и безработица и [[купонна система]] в градовете, премахната впоследствие.{{hrf|Огнянов|2008|72}} Масово преследва [[дисидент]]и, запазва положението на страната като [[сателит]]на държава под [[Съветски съюз|съветски]] контрол и с еднопартийната форма на управление. При неговото управление в България е въведена безплатна [[Медицина|медицинска]] помощ.{{hrf|Огнянов|2008|72}}
