Булгаррено: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Източници: Служител на Булгаррено
м Премахнати редакции на 212.5.158.7 (б.), към версия на Ket
Етикет: Отмяна
Ред 5:
 
== История ==
В средата на 1960-те години по инициатива на държавно стопанско предприятие (ДСП) „[[Булет]]“ е създадено сдружение с [[държавно стопанско обединение]] (ДСО) [[Металхим]], чиято цел е усвояване на производството на леки автомобили. По настояване на RNUR (Национална Режия Рено) двете предприятия създават единственото тогава в България GmbH, или сега ООД, "ВИХРЕН". Дружеството се помещаваше в сградата на "Булет", на площад Гарибалди в София, в която сега се намира фалиралата БТБ.
 
По това време приоритет в дейността на ДСП „Булет“ е търговията със стоки от всички сфери на леката и тежката промишленост. Идеята е със свободни средства, осигурени от [[валутен резерв|валутния резерв]] на двете български държавни предприятия, да започне внос на готови автомобилни части, а тяхното сглобяване в [[България]] да бъде осигурено от резервните мощности на отбранителната промишленост (свободните средства на Държавно стопанско обединение [[Металхим]]). По това време „Металхим“ включва всички военни заводи в [[България]]. Преди вземането на такова решение в България вече са разглеждани няколко чуждестранни предложения за подобно сътрудничество от страна на [[Рено]], [[Фиат]], [[Симка]], [[Алфа Ромео]] и др., и най-изгодно се оказва предложението на Рено. Първото предложение на френската компания за производството на моделите [[Renault 4]] и 4L в България е внесена на [[27 май]] [[1963]] година.
Ред 29:
Голяма част от произведените в България автомобили е продадена в чужбина. В периода [[1967]] – [[1969]] г. са изнесени 500 автомобила [[Булгаррено 10]] за [[Югославия]], а през [[1970]] г. – 300 (според други данни 900) автомобила Булгаррено 8 и 10 за [[Австрия]]. Автомобилите се продават и в държави от Близкия изток.
 
В началото на [[1970]] г. производството на Булгаррено е прекратено. Прекратяването е наредено от Москва, а екзекутор е тогавашния министър на Промишлеността Марий Иванов.
 
== Произведени бройки <ref>Bernard Vermeylen: ''Autos aus dem Ostblock. Alle Modelle seit 1945.'', Delius Klasing Verlag, Bielefeld 2010, ISBN 978-3-7688-3149-9</ref> ==