Сава Михайлов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 13:
Роден е на 25 декември 1877 година в село [[Мачуково]], [[Гевгели]]йско (днес Евзони). В 1892 година завършва Българското класно училище в Цариград, а в 1895 година с десетия випуск и [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 93">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=93 }}</ref> Още в същата година става член на ВМОРО и като учител в [[Кавадарци]], [[Неготино]], [[Кайляри|Кайлярско]] и [[Гевгели]] разширява комитетската мрежа.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 107.</ref>.
В 1900 година по заповед на ЦК на ВМОРО се мести като учител в [[Благоевград|Горна Джумая]] и става районен ръководител на организацията. През 1901 година, преследван от властите, става нелегален и се присъединява към четата на [[Яне Сандански]] и [[Христо Чернопеев]], с която участва в отвличането на [[Елън Мария Стоун]]<ref name="Сониксен">[http://promacedonia.com/as/as_24.html#80. Алберт Сониксен „Изповедта на един македонски четник“]</ref>. След получаването на откупа бяга с другите участници в София. През март 1902 година действа в Горноджумайско и участва в конфликта с [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]]. През януари 1903 година навлиза с чета в Гевгелийско и се включва в подготовката на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. По време на въстанието е районен началник в Гевгелийско. Заедно с [[Аргир Манасиев]] на 20 юли 1903 година организират атентат над железопътния мост на Вардар край Гевгели. На 24 август двете чети се сражават при [[Клисура (
След потушаването на въстанието се прехвърля в България, където [[Любомир Милетич]] записва спомените му.
През февруари 1905 година навлиза в Гевгелийско с четата на [[Апостол войвода]]. Четата е забелязана и издадена на турците от овчари [[арнаути]]. На 1 март 1905 година са обградени от турска войска и [[башибозук]] край гевгелийското село [[Смол]] (днес Микро Дасос) на височината Голема Рудина. [[Битка при Смол|Боят]] продължава 4 – 5 часа. След като му свършват патроните, Сава Михайлов се самоубива с отрова. От обкръжените 42<sup>-ма</sup> четници се спасяват само раненият в петата Апостол войвода и един негов четник.<ref name="Силянов">[http://promacedonia.com/obm2/16a.html Христо Силянов. Борбите към Енидженското езеро, ч.1], (из „Освободителните борби на Македония“, т.II)</ref><ref>
Турците са изключително щастливи от успеха си и особено от смъртта на Сава Михайлов. По предложение на солунския [[Хилми паша]], султанът награждава с орден бригадния генерал [[Етхем паша]], повишава гевгелийския каймакамин, повишава в по-горен чин всички участвали офицери, награждава с по една лира войниците и дава по 10 лири на семействата на загиналите.<ref name="Силянов"/>
| |||