Памир: Разлика между версии

| връх = пик Исмаил Самани

'''Памир''' (на китайский 帕米尔 „Pàmǐ'ěr“; {{lang|fa|پامیر}}; {{lang|tg|Помир}}) е мощна [[планинска система]] в [[Средна Азия]], разположена на територията на [[Таджикистан]] ([[Горнобадахшанска автономна област]]), [[Киргизстан]], [[Китай]] и [[Афганистан]]. Свързан е и с други мощни планински системи в [[Централна Азия]] – [[Хиндукуш]] на юг, [[Каракорум]] на югоизток, [[Кунлун]] на изток и [[Тян-Шан]] на север.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article086489.html «Большая Советская Энциклопедия» – Памир, т. 19, стр. 127- – 129]</ref>

Релефът на Памир се характеризира в съчетанието на планински хребети разположени в паралелно (основно на запад) и меридианално направление. Първите съвпадат с големите нагънати структури (антиклинали), а вторите са обусловени от наслагването върху тези основни простирания на напречни издигания. На север, разположеният по паралела [[Заалайски хребет]] достига в пик [[Абу Али ибн Сина (връх)|Абу Али ибн Сина]] 7134 m при средна височина на гребена около 6000 m. Южно от Заалайския хребет се простират меридионалните хребети (от запад на изток): [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]], [[Зулумарт]] и [[Сариколски хребет|Сариколски]], разделящи водосборните басейни на [[Тарим]] и [[Амударя]]. Хребета [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]] достига максимална височина при пиквръх '''[[Исмаил Самани (връх)|Исмаил Самани]] (7495 m)''', най-високата точка на Памир. Източният склон на хребета е скрит под снегове, ледове и фирнови полета, а западния се обръща като висока стена към редица хребети, разположени по паралела (от север на юг): [[Петър Първи (хребет)|Петър Първи]] с пик Москва (6785 m), [[Дарвазки хребет|Дарвазки]] с пик Арнавад (5992 m), [[Ванчки хребет|Ванчки]] с пик Ванчек (5428 m) и [[Язгулемски хребет|Язгулемски]] с пик Революция (6974 m). На изток от [[Язгулемски хребет|Язгулемския хребет]],в централната част на Памир, е разположеният по паралела хребет [[Музкол]] с пик Съветски офицери (6233 m). На юг него се простира хребет под названието [[Рушански хребет|Рушански]] (пик Патхор 6083 m) на запад и [[Североаличурски хребет|Североаличурски]] (пик Сарезки 5951 m) на изток. Южно се простират хребетите [[Шугнански хребет|Шугнански]] (пик Скалисти 5707 m) и [[Южноаличурски хребет|Южноаличурски]] (връх Богчигир 5716 m). Крайния югозапад на Памир се заема от разположения по паралела [[Шахдарински хребет]] (пик Карл Маркс 6723 m) и меридионалния [[Ишкашимски хребет]] (пик Маяковски 6095 m). В крайния югоизток, между двете съставящи на река [[Пяндж (река)|Пяндж]] – Вахандаря (лява) и [[Памир (река)|Памир]] (дясна) се простира [[Вахански хребет|Ваханския хребет]] (6421 m).<ref name="bse"></ref>

Първото запознаване с високопланинската област Памир става през VІ – І в. пр. Хр. от индийски търговци и будистки монаси, а първите официални сведения за планината дават китайските пътешественици [[Джан Циен]] през 138 – 126 г. пр. Хр. и [[Сюен Дзан]] през 629 – 647 г. През средните векове множество китайски, индийски и европейски търговци преминават покрай непристъпните хребети на Памир, но никой не предприема опити за навлизане в недрата на планината. През '''1871''' г. руският географ [[Алексей Федченко]] предприема първото изследване във вътрешността на Памир, като изследва долното течение на река Муксу (лява съставяща на [[Вахш]]) и покрай десният ѝ бряг открива [[Заалайски хребет|Заалайския хребет]]. През '''1873''' г. индийският пандит (млади и интелигентни индийски младежи на британска служба) Абдул Себхан първи проследява меридионалното течение на река [[Пяндж (река)|Пяндж]] (лява съставяща на [[Амударя]]) и открива долните течения на десните ѝ притоци [[Гунт]] и [[Бартанг]]. През '''1878''' г. руският изследовател на [[Средна Азия]] [[Василий Ошанин]] навлиза в северозападните части на планината и открива хребетите [[Петър Първи (хребет)|Петър Първи]] и [[Дарвазки хребет|Дарвазки]] и огромния долинен ледник [[Федченко (ледник)|Федченко]]. Същата година друг известен руски изследовател на [[Средна Азия]] [[Николай Северцов]] изследва котловината на езерото [[Каракул (езеро)|Каракул]] и части от Източен Памир и открива [[Рушански хребет|Рушанския хребет]]. През '''1881 – 1882''' г. руският астроном и топограф Алберт Едуардович Регел извършва астрономически наблюдения и топографски заснемания в Памир, като изследва [[Дарвазки хребет|Дарвазкия хребет]], меридионалвия участък на река [[Пяндж (река)|Пяндж]] и десните ѝ притоци Ванч, [[Гунт]] и [[Бартанг]] и полага началото на откриването на хребета [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]]. През '''1883''' г. руският геолог Дмитрий Лвович Иванов в Източен Памир и открива хребетите [[Сариколски хребет|Сариколски]], [[Музкол]], [[Североаличурски хребет|Североаличурски]], [[Южноаличурски хребет|Южноаличурски]] и [[Вахански хребет|Вахански]] и дава първите геоложки сведения за планината. През '''1884''' г. видния руски географ [[Григорий Грум-Гржимайло]] изследва северната част на [[Сариколски хребет|Сариколския хребет]] и езерото [[Каракул (езеро)|Каракул]], а през '''1887''' г. – средното течение на река [[Бартанг]] (Муксу) и южната маст на [[Сариколски хребет|Сариколския хребет]]. През '''1886 – 1887''' г. английският пътешественик [[Френсис Йънгхъзбанд]] изследва южните части на Памир. През '''1904 – 1905''' г. руският алпинист, географ и глациолог [[Николай Корженевски]] изследва и картира голяма част от ледниците в Памир, а през '''1932''' г. извършва комплексни физикогеографски изследвания на котловината на езерото [[Каракул (езеро)|Каракул]] и самото езеро.