Дъбница: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 24:
В XIX век Дъбница е мюсюлманско село в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Дебница'' (''Debnitsa'') е посочено като село с 54 домакинства и 130 жители [[мюсюлмани]].<ref>{{cite book | title = Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. | origyear = 1878 | edition = II | year = 1995 | publisher = Македонски научен институт | location = София | language = български, френски, английски, руски | pages = 130 – 131}}</ref> През 1899 година селото има население 355 жители според резултатите от преброяване населението на [[Османската империя]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pomaknews.com/bg/?p=580&lang=bg | заглавие = Помаците в Турция – 7 | достъп_дата = 3 януари 2012 | фамилно_име = Зеленгора | първо_име = Георги | дата = 2 януари 2012 | издател = Pomak News Agency }}</ref> Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Дъбница'' (''Дѫбница'') е [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 355 [[българи]]-[[мохамедани]]<ref>{{cite book | last = Кънчов | first = Васил | title = Македония. Етнография и статистика | origyear = 1900 | url = http://www.promacedonia.org/vk/index.html | edition = II | year = 1996 | publisher = Проф. М. Дринов | location = София | lang = bg | pages = 196 | chapter = Неврокопска Каза | chapterurl = http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm}}</ref> в 75 къщи.<ref>{{cite book | last = Кънчов | first = Васил | title = Избрани произведения. Том I | origyear = 1894 – 1896 | year = 1970 | publisher = Наука и изкуство | location = София | lang = bg | pages = 274 | chapter = Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско | chapterurl = http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html}}</ref>
Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година в [[Блатска]], Дъбница и [[Хвостяне|Фустани]] живеят 1100 [[помаци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.]</ref>
Годината е 1925/26 г. Преди това в селото е имало единствено религиозно обучение към местната джамия. През същата година е построено и училището. И така – това е преломен и исторически момент. Положено е началото на едно голямо и благородно дело – в изцяло турското тогава село Дъбница.
През 1927 г. официален преподавател по [[турски език]] става учителят Хюсни Мемишев, родом от с. [[Бяла река (област Шумен)|Бяла река]], [[Шумен (област)|Шуменско]], който е завършил турско педагогическо училище в гр. [[Шумен]].
През 1928 г. става първото голямо изселване на
От 1936 г. училището започва да носи името на [[Христо Ботев]]. През 1949/50 г. то се разделя на две: българско – с 4 слети паралелки, и турско първоначално малцинствено училище – с 5 паралелки. Учители по турски език са Мухетин Мехмедов от гр. [[Благоевград]], Исмаил Салиев от с. Вълнаре,
През месец декември 1958 г. се сбъдва една мечта на всички дъбничани. Благодарение на техния упорит труд отваря врати новото и светло училище, построено почти изцяло по стопански начин, а старото започва да служи за общежитие на децата от околните села.
| |||