Дъбница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 32:
През 1928 г. става първото голямо изселване на помаците от селото в [[Турция]]. През същата година идват и първите заселници – бежанци от [[Егейска Македония]]. По това време училището разполага вече и със своя собствена библиотека. На 3 март 1935 г., с помощта на кмета Христо Калайджиев от гр. [[Варна]], се открива безплатна ученическа трапезария за 19 деца. 1935 година е паметна за просветното и културно дело на селото. Основан е първият театър. След дълга и усилена подготовка под ръководството на местния лекар Иван Лавров ученици, учители и общественост изнасят пиесата „Нашите врагове“. През 1936 г. заможни местни хора даряват на училището 4 дка земя, която се обособява като овощна градина.
 
От 1936 г. училището започва да носи името на [[Христо Ботев]]. През 1949/50 г. то се разделя на две: българско – с 4 слети паралелки, и турско първоначално малцинствено училище – с 5 паралелки. Учители по турски език са Мухетин Мехмедов от гр. [[Благоевград]], Исмаил Салиев от с. Вълнаре[[Вълнари]], Шуменско, и Дахил Ахмедов от с. [[Зидарци]], [[Перник (област)|Пернишко]], а в българското училище – Ангел Делчев от гр. [[Неврокоп]], Васил Палев от с. [[Ковачевица]] и Тодор Мавродиев от с. [[Заграде]]. През 1950 г. училището става средищно за селата [[Ореше]], [[Крушево]], [[Долно Дряново]], [[Хвостяне]] и [[Блатска]].
 
През месец декември 1958 г. се сбъдва една мечта на всички дъбничани. Благодарение на техния упорит труд отваря врати новото и светло училище, построено почти изцяло по стопански начин, а старото започва да служи за общежитие на децата от околните села.