Апостол Петков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 159:
{{Цитат|Преди 14 дена е станало едно важно сражение при Владово, Воденска кааза, Солунски вилает; едвам сега станаха известни някои подробности. Гръцката чета от 18 души била нападната от една по-силна българска чета. Трима гърци паднали убити, остатъкът бил пленен. Петима от тях са били изтезавани и убити, а други двама, между които войводата на четата Акритас или Аграс, гръцки офицер, родом от Навплион, са били обесени. Останалите 8 души сѫ били освободени, като им е било внушено да не забравят тая случка, а да я разказват на други. Върху труповете са били намерени бележки, подписани от българския войвода Апостол, със следното съдържание: „В тая местност се говори само български и турски; всички, които разпространяват тук гръцкия език ще споделят същата участ“.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр. 234.]</ref>}}
 
През лятото на 1906 година редица чуждестранни консули смятали, че Апостол Петков е мъртъв, но след разразилата се [[ГуменженскаГумендженска афера]] станало ясно обратното.<ref>[[Ванчо Георгиев|Георгиев, Ванчо]]. Апостол Петков – Кралот на Блатото, Државен Архив на Република Македонија-Македоника Литера – Скопје, 2013, с.207-208.</ref> След неуспехите си в ликвидирането на Апостол войвода, турската власт се опитва да накара войводата да се откаже от революционното дело с подкупи, а гръцкият консул в [[Солун]] [[Ламброс Коромилас]] се опитва да го привлече на гръцка страна.<ref>[[s:Писмо относно опит на гръцки консул да подкупи Апостол войвода]], в: Геогриев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ век. Нови документи, София, МНИ, 1995, стр.39.</ref>
 
Голямата роля на Апостол войвода в съпротивата срещу андартския натиск се признава и от неговите гръцки противници. През 20-те години гръцката писателка [[Пинелопи Делта]] пише в романа си „[[В тайните на блатото]]“, който описва борбата на гръцките андарти срещу общия им с турците враг – българина, и който според Христо Силянов е нещо като „евангелие на българоненавистничеството“: