Кукушка уния: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 20:
Това условие в очите на Вселенската патриаршия е било равносилно на поражение, но той не е можела да постъпи иначе, освен да го приеме, тъй като един отказ от негова страна би означавал едно незабавно възобновяване на Униатското движение, тоя път с особена сила и с много по-тежки последици. Така градът Кукуш извършва исторически пробив в борбата за самостоятелна църква. В своите спомени [[Васил Манчев]] свидетелства за срещите на Нако Станишев с [[Драган Цанков]], за многобройните му посещения начело на кукушка делегация ту в патриаршията, ту в руското посолство, както и за разговорите с дядо [[Иларион Макариополски]].<ref>Манчев, Васил. Спомени. Дописки, писма, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1982.</ref>
 
Според [[Тончо Жечев]], разигравайки униатската карта, Драган Цанков и кукушкият възрожденец Нако Станишев, демонстрират изключителна политическа интуиция и познаване на основните тенденции в развитието на прословутия “[[Източен въпрос]]”.<ref>Жечев, Тончо. Българският Великден или Страстите български, София, 1975.</ref> Изпълнявайки условието за спиране на Униатскато движение, в знак на помирение между Патриаршията и Екзархията, на 29 октомври 1859 г. [[Партений Зографски]] е ръкоположен от солунския гръцки митрополит [[Неофит Византийски]] в съслужение с митрополитите [[Григорий Херцеговински]] и [[Дионисий Илиуполски и Тиатирски|Дионисий Илиуполски]] в църквата „[[Свети Георги (Цариград)|Свети Георги]]“ за епископ в [[Дойран]], като пеенето в църквата е на гръцки и на църковнославянски. Това назначение на българин за владика е посрещнато с възторг от кукушките българи. Партений обаче наместо да изпълни помирителната роля, с която го натоварва [[Цариградска патриаршия|Патриаршията]], оглавява българската църковна борба, като разширява употребата на църковнославянски в богослужението и съдейства за отварянето на български училища.
 
== Бележки ==