Битка при Ловеч (1877): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
Ted Masters (беседа | приноси) форматиране |
||
Ред 4:
| конфликт = [[Руско-турска война (1877–1878)]]
| картинка = Алея на Българо-Руската дружба - Ловеч.jpg
| описание = Алея на българо-руската дружба, Ловеч. Надгробни паметници на руски войни загинали при освобождението на Ловеч от османско иго на 22 август
| период = 5 юли/17 юли; 15 юли/27 юли; 20 – 23 август/1 - 4 септември 1877 г.
| място = [[Ловеч]], [[България]]
Ред 15:
| командир1 = [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[полковник]] [[Алексей Жеребков]] <br>[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] полковник [[Николай Бакланов]] <br>[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал – майор [[Александър Имеретински]]<br>[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал – майор [[Михаил Скобелев]]<br> [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал – майор [[Владимир Доброволски]]<br> [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал-майор [[Карл Енгман]]
| командир2 = [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] мушир [[Осман паша]]<br>[[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] генерал-майор Рифат паша
| сила1 = 5 юли
| сила2 = 5 юли
| жертви1 = 5 юли
| жертви2 = 4200 убити и безследно изчезнали офицери и войници.
}}
Ред 27:
== Първо превземане на Ловеч на 5 юли ==
Стратегическото планиране на двете страни предвижда провеждането на маневрена война, при която целта е не заемане на определена територия, а бърза победа над противника в рамките на 13
Борбата за града е предизвикана от турското командване, което предвижда заемане на линията Плевен-Ловеч от Видинския армейски корпус и съединяване на основните турски армии. Руското командване противодейства чрез създаване на система от заградителни отряди по направлението Севлиево-Ловеч-Плевен.
[[Файл:Генерал Алексей Жеребков.jpg|мини|150px|полковник Алексей Жеребков]]
В началото на юли 1877 г. в [[Севлиево]] е сформирано тактическо казашко подразделение
* командировани офицери:
** полковник [[Пьотър Паренсов]] (офицер за особени поръчения при главнокомандващия от Генералния щаб)
** полковник [[Афиноген Орлов]] (адютант на главнокомандващия)
** полковник [[Алексей Мандрикин]] (командир на 1-ви дивизион от Лейбгвардейския казашки полк)
** поручик [[Дмитрий Муханов]] (адютант на главнокомандващия)
** поручик [[Алексей Родионов]] (полкови адютант на Лейбгвардейския казашки полк)
** титулярен съветник Улянов (чиновник за особени поръчения при дипломатическата канцелария на главнокомандващия и преводач)
* 3-та [[сотня]] от 30-и Донски казашки полк с командир есаул [[Иван Антонов (офицер)|Иван Антонов]]
* 6-а сотня от 23-ти Донски казашки полк с командир есаул [[Семьон Лавров]]
* 2-ра сотня от Лейбгвардейски казашки полк с командир щабротмистър [[Александър Муратов (офицер)|Александър Муратов]]
* команда от Владикавказкия казашки полк с командир сотник [[Александър Верещагин]]
* 1-ви артилерийски взвод от 6-а Донска конна батарея с командир есаул [[Иван Луизов]].
Общия личен състав е
На 5 юли отряда излиза от Севлиево. След боеве с 2 роти [[низам]] и до 1500 [[башибозуци]] и [[черкези]] при село Аканджилари (дн. [[Петко Славейково]]), село Киречли Павликяни (дн. [[Горно Павликене]]) и височината [[Стратеш]] превзема Ловеч на 5 юли/17 юли 1877 г. Тук остават 400 руски войници с командир есаул Семьон Лавров, заменен на 11 юли от полковник [[Николай Бакланов]].
Руските загуби са 2 ранени войници и 1 починал от рана войник.
=== Индивидуални и колективни награди ===
За превземането на Ловеч награди получават:
* орден „Свети Владимир“ III степен с мечове – полковник Алексей Жеребков,
* орден „Свети Владимир“
* орден „Света Ана“ III степен с мечове и бант – щабротмистър Александър Муратов, поручик Алексей Родионов, корнет Дадешкилияни и есаул Семьон Лавров,
* орден
* орден „Света Ана“ IV степен с надпис „За храброст“ – корнетите Сумбатов, Нахимов и Курючкин,
* орден
* орден „Свети Станислав“ III степен с мечове и бант – щабротмистър Валуев,
* Златно оръжие „За храброст“ – полковниците Пьотър Паренсов и Афиноген Орлов и поручик Дмитрий Муханов,
* Георгиевски кръст IV степен – унтер-офицерите Кирсанов, Леонов, Артемов, Богураев, Кастрюков и Ежов,
* Георгиевски кръст IV степен – редниците Блинов, Головачев, Недилкович и Фетисов,
* Колективна награда знак на шапките „За Ловеч 5 юли 1877 г.“ – 2-ри ескадрон от Лейбгвардейския казашки полк.
== Османско настъпление към Ловеч на 15 юли ==
Началото на действията при Плевен променя оперативната обстановка и предизвиква многократна борба за Ловеч. Настъпващият към [[Обсада на Плевен|Плевен]] [[Осман паша]] нарежда завземане на Ловеч. Целта е възстановяване контрола на пътя София-Орхание-Ловеч-Плевен, по който се извършва снабдяването на неговите сили и вероятно съединяване с корпуса на [[Сюлейман паша]], който атакува [[Шипченски проход|Шипченския проход]]. След еднодневно сражение турски отряд с командир генерал-майор Рифат паша превзема Ловеч на 15 юли. Града е отбраняван от малочислени руски сили с командир полковник Николай Бакланов и българи – доброволци от градската [[въоръжени стражи|въоръжена стража]] с командир командир, учителя Найден Войнов. Загива отбраняващите града доброволци Найден Войнов, [[Цвятко Павлов]], [[Цачо Шишков]], [[Христо Йовков]] и Нечо Хинов. Подразделения на редовната турска войска, нередовни черкези и башибозуци безчинстват из града и околните му села. Загиват около 2600 българи. Тези турски действия продължават спорадично до късната есен на 1877 г., като резултат от теократичния характер на Османската империя и разпалването на религиозния фанатизъм. С тях Високата порта проявява пълно пренебрежение към подписаната от самата нея Брюкселска декларация за законите и обичаите на войната от 1874 г. Институтът по международно право на своята септемврийска сесия от 1877 г. еднозначно и категорично определя:
Турските сили остават в Ловеч. Оценявайки неговото важно оперативно значение, командващият турската групировка в Ловеч, генерал-майор Рифат паша строи отбранителна позиция от [[редут]], [[окоп]]и и траншеи.
Line 98 ⟶ 79:
[[Файл:Alexander Bagration-Imeretinsky- ალექსანდრე ბაგრატიონ-იმერეტინსკი (1837-1900).jpg|мини|150px|генерал-майор княз Александър Имеретински]]
Успешната защита на Шипченския проход прави възможно провеждането на третата атака на Плевен. Превземането на Ловеч се разглежда като част от нейната подготовка. Третата битка за Плевен е предшествана от четиридневни боеве на 20 – 23 август 1877 г. за освобождението на Ловеч.
Превземането на Ловеч е възложено на Сборен отряд с командир генерал-майор [[Александър Имеретински]]. Сформиран е от: 25,12 батальона, 13 казашки сотни, 12,2 артилерийски батареи с 98 оръдия, 1/8 сапьорен батальон
Турските сили с командир генерал-майор Рифат паша са в състав от 8 пехотни батальона, 6 оръдия, взвод кавалерия и нередовно опълчение от черкези и башибозук
След бързи и успешни действия на 20 и 21 август, руски части заемат командните височини на подстъпите към Ловеч.
На 22 август, руските части са разделени на две колони
Оцелелите турски войници отстъпват в Плевен и от тях са сформирани два пехотни батальона. Осъзнавайки оперативното значение на Ловеч, Осман паша
Руските загуби на 20, 21, 22 и 23 август са 1632 офицери и войници. От тях убити – 424: 11 офицери, 302 войници и безследно изчезнали 111 войници; ранени – 1208; 35 офицери и 1173 войници.
От началото на септември 1877 г. действията при Ловеч са подчинени на идеята за организирането на обсаден обръч около Плевен. В града е установен временен гарнизон с командир генерал-майор [[Вадим Давидов]]. За две седмици са извършени най-необходимите първоначални действия по възстановяването на нормалния живот и е сложено началото на местните български органи за управление. От 10 септември гарнизонът е заменен и в града са настанени щабът и основните сили на новосъздадения [[Ловчанско-Севлиевски отряд]] с командир генерал-лейтенант [[Павел Карцов]]. Под негово командване и с най-енергични действия е изградена инженерна система и Ловеч е превърнат в солидна военна крепост. Прекъснати са турските снабдителни линии по направлението Орхание-Ловеч-Плевен и градът е второешалонна част от обсадния пръстен около Плевен. В помощ на Ловчанско-Севлиевския отряд са създадени и действат въоръжени български чети на [[Христо Иванов (Големия)|Христо Иванов-Големия]], [[Цеко Петков]], [[Ильо Марков]], Димитър Трифонов, [[Георги Пулевски]] и Георги Огнянов. Местните органи за управление заработват ефективно за възстановяването на поминъка, отварянето на училищата, изхранването на руския гарнизон и многобройните бежанци. През втората половина на септември и октомври Ловешко-Севлиевският отряд освобождава районите на юг и запад от града. Включен в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]], освобождава Ябланица и Тетевен. В края на декември градът е изходен пункт на Ловчанско-Севлиевския отряд при зимното преминаване на Стара планина през Троянския проход, с което приключват действията при Ловеч.
=== Състав на Сборния отряд ===
[[File:Белия паметник в Ловеч.JPG|мини|Белия паметник на хълма
Формиран е от 25,12 батальона, 13 казашки сотни, 12,2 артилерийски батареи с 98 оръдия, 1/8 сапьорен батальон; 22 693 офицери и войници, от тях:
* 571 офицери и 22 122 войника: ** командир – генерал-майор княз [[Александър Имеретински]]
** началник на щаба – полковник [[Пьотър Паренсов]]
** началник на артилерията – полковник Бури
** главен лекар – статски съветник доктор Сущински
* командировани офицери:
** полковник [[Александър Голенищев-Кутузов]] (флигел-адютант на главнокомандващия)
** капитан [[Пьотър фон Енден]] (флигел-адютант на главнокомандващия)
** полковник [[Константин Рунов]] (флигел-адютант на главнокомандващия)
** щабротмистър [[Сергей Цуриков]] (ординарец на главнокомандващия)
** щабскапитан [[Евгений Андреевски]] (ординарец на главнокомандващия)
* Пехота:
** 2-а Пехотна дивизия с командир генерал-майор княз [[Александър Имеретински]]
* началник на щаба – полковник [[Владимир Шестаков]]:
** 1-ва бригада с командир генерал-майор [[Пьотър Разгилдеев]] със състав:
*** 5-и Калужски пехотен полк с командир полковник [[Казимир Елжановски]]
*** 6-и Либавски пехотен полк с командир полковник [[Карл Кол]]
** 2-ра бригада с командир генерал-майор [[Карл Енгман]] със състав:
*** 7-и пехотен Ревелски полк с командир полковник [[Алексей Писанко]]
*** 8-и Естляндски пехотен полк с командир полковник [[Василий Головин]]
** 2-ра бригада от 3-та пехотна дивизия с командир генерал-майор [[Вадим Давидов]] със състав:
*** 11-и Псковски пехотен полк с командир полковник [[Александър Кусов]]
*** 12-и Великолуцки пехотен полк с командир полковник Ридаевски
**
* началник на щаба капитан [[Алексей Куропаткин]]:
** 1-ви батальон от 118-ти Шуйски пехотен полк с командир майор Желязовски (от 1-ва бригада на 30-та пехотна дивизия)
*** 9-и стрелкови батальон с командир полковник [[Алексей Салингре]]
*** 11-и стрелкови батальон с командир полковник [[Алексей Кирдан]]
* Кавалерия:
*** Владикавказки казашки полк с командир полковник [[Пьотър Левиз-оф-Менар|Пьотър Левиз оф Менар]],
*** гвардейска полурота на Почетния на Негово Величество конвой с командир полковник [[Митрофан Греков]]
*** лейбгвардейски Терски ескадрон на Собствения на Негово Императорско Величество конвой с командир щабротмистър [[Парфентий Кулебякин]]
*** 30-и Донски казашки полк с командир полковник [[Давид Орлов]]
* Артилерия:
** 2-ра артилерийска бригада с командир полковник Бури със състав:
*** 2-ра батарея с командир подполковник Бауман
*** 3-та батарея с командир подполковник Прокопович
*** 4-та батарея с командир полковник Кривожблоцки
*** 5-а батарея с командир подполковник Гулден Балк де Гийдл
*** 6-а батарея с командир подполковник Никитин
** 3-та артилерийска бригада с командир полковник [[Александър Золотухин]] със състав:
*** 3-та батарея с командир подполковник Потопчин
*** 5-а батарея с командир подполковник Рушковски
*** 6-а батарея с командир капитан Маевски
*** 3-та батарея от 9-та артилерийска бригада с командир полковник Степан Дихов
*** 2-ра батарея от 16-та артилерийска бригада с командир подполковник Лукашевич
*** 8-а Донска конна батарея с командир полковник Николай Власов
*** далекобойна полубатарея с командир капитан [[Георгий Барбович]].
=== Индивидуални и колективни награди ===
[[Файл:Order of St. George, 4th class.jpg|мини|150px|Орден „Свети Георги“ IV ст.]]
* Орден „Свети Георги“ IV ст.
* Орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и бант – полковниците Алексей Шестаков, Пьотър Паренсов и Александър Голенищев-Кутузов, капитаните Чекмарев, Василиев и Прежбяно, поручиците Николай Карпов и Иля Лопатин и подпоручик Рукавишников,
* Орден „Света Ана“ II степен с мечове – подполковник Болеслав Кобордо,
* Орден „Света Ана“ III степен с мечове и бант – щабротмистър Золотарьов, щабскапитаните Бирдин и Йонов и поручик Колман,
* Орден „Света Ана“
* Орден „Света Ана“ IV степен с надпис „За храброст“ – подпоручиците Евдокимов, [[Виктор Скоробогатов]] и Шубин, прапоршчиците Богомолов и Коростовцев,
* Орден
* Орден „Свети Станислав“ II степен с мечове – подполковник Антон Желтухин, есаул Тимофей Астахов и доктор Гринкург,
* Орден
* Златно оръжие „За храброст“ – генерал-майор Пьотър Разгилдеев, полковниците Канстантин Рунов, Николай Власов и Александър Золотухин, капитан Пьотър фон Енден, щабротмистър Парфентий Кулебякин, щабскапитаните Пьотър Савин и Евгений Андреевски и есаул Тимофей Астахов,
* Десетки унтерофицери и редови войници от всяка част са наградени за храброст с Георгиевски кръст IV степен.
Колективна награда получават:
* 1-ви и 2-ри батальон от 5-ти Калужски пехотен полк – Георгиевско знаме с надпис „За превземането на Ловеч 22 август 1877 г.“ (бяло, с червени краища).
* 1-ви
* Лейбгвардейски Терски ескадрон на Собствения на Негово Императорско Величество конвой – знак на шапките с надпис „За Ловеч 22 август 1877 г.“
* 30-и Донски казашки полк – Георгиевски щандарт с надпис „За Шипка, Ловеч, двукратно преминаване на Балкана и превземане на 50-ет оръдия при Канджикляр през 1877 и 1878 години“.
* 6-а батарея от 3-та артилерийска бригада – знак на шапките с надпис „За Ловеч и Плевен в 1877 г.“
*
* 5-а батарея от 3-та артилерийска бригада – Георгиевска сребърна сигнална тръба с надпис „За Ловеч и Плевен в 1877 г.“
== Памет ==
=== Паметници ===
В Ловеч, осветените паметници посветени на Освобождението и освободителите са общо 15:
[[Файл:TzachoShishkov.jpg|мини|300px|Паметник на лобното място на Цачо Шишков загинал на 15 юли 1877 г. при отбраната на Ловеч]]
* [[Белия паметник]] изграден през 1902 г. на хълма „[[Стратеш]]“ за военните части участвали в делото на 22 август 1877 г.
* [[Черния паметник]] изграден през 1902 г. на хълма „Стратеш“ е надгробен паметник на 4 войника от 118-ти пехотен Шуйски пехотен полк и 11 войника от 64–ти Казански пехотен полк загинали на 20
* 5 мраморни паметника на [[Братска могила|братските могили]] на руските войни от 5-ти Калужки пехотен полк, 6-ти Либавски пехотен полк и 2-а Артилерийска бригада загинали при второто освобождение на Ловеч на 22 август 1877 г.
[[Файл:Братска могила 5.JPG
* 3 мраморни паметника на братските могили на загиналите войни от 7-и Ревелски пехотен полк и 8-ми Естляндски пехотен полк загинали при второто освобождение на Ловеч на 22 август 1877 г.
* Надгробен паметник на командира на 11-ти Псковски пехотен полк, полковник [[Александър Кусов]] загинал на 22 август 1877 г. при второто освобождение на Ловеч.
Line 284 ⟶ 196:
През 1977 и 2007 г., руските паметници от местностите и тленните останки на героите са преместени и препогребани в близост до Белия и Черния паметник. Тук на височината „Стратеш“ е оформено мемориално място, посветено на Освобождението. Известно е като [[Алея на българо-руската дружба]].
=== Почетни граждани ===
* Почетни граждани на Ловеч: полковник [[Пьотр Паренсов]], полковник [[Иван Тутолмин]], капитан [[Алексей Куропаткин]], прапоршик [[Михаил Гембицки]] и подпрапоршик [[Сергей Касаткин]].
=== Загинали руски офицери и войници в действията при Ловеч 5 юли
[[Файл:Братска могила 4.JPG|мини|150px|дясно|Надгробен паметник на братска могила на майор Василий Лабунцов, капитан Александър Ивановский и 50 нисши чина от 5-ти Калужки полк, загинали на 22 август 1877 г. при второто освобождение на Ловеч]]
* Полковник [[Александър Кусов|Александър Иванович Кусов]] – командир на 11-ти Псковски пехотен полк.
* Полковник [[Алексей Кирдан|Алексей Аполонович Кирдан]] – командир на 11-ти стрелкови батальон от 3-та стрелкова бригада.
* Майор Василий Гаврилович Лабунцов – командир на 1-ви батальон от 5-ти Калужки пехотен полк.
* Капитан Александър Александрович Ивановский – командир на 1-ва стрелкова рота от 5-ти пехотен Калужки полк.
* Капитан Василий Мойсеевич Дзюба – командир на 1-ва рота от 1-ви батальон на 5-ти Калужки пехотен полк. Починал от рана.
[[Файл:Паметник на поручик Иван Яндашевски.JPG|мини|150px|дясно|Надгробен паметник на поручик Иван Яндашевски загинал на 22 август 1877 г., при второто освобождение на Ловеч]]
* Щабскапитан Пьотър Фьодорович Савин – гвардейска конноартилерийска бригада. Починал от рана.
* Поручик Иван Яндашевски – командир на рота от 7-ми Ревелски пехотен полк.
* Поручик Анатолий Воронов – командир на оръдие от 5-та батарея на 2-ра артилерийска бригада.
* Поручик Иван Иванович Гавриленко – командир на 1-ва рота от 12-ти стрелкови батальон. Починал от рана.
* Подпоручик Николай Алексеевич Дудкин – младши офицер от 6-ти Либавски пехотен полк.
* Подпоручик Степан Хоменко – младши офицер от 12-ти стрелкови батальон. Починал от рана.
* Хорунжий Григорий Василиев Гурбанов – 30-ти Донски казашки полк.
* Портупей-юнкер Михаил Олесницки – 10-ти стрелкови батальон на 3-та стрелкова бригада. Починал от рана.
* Александър Иванович Лебядевски – лекар на 12-ти пехотен Великолуцки полк. Починал от болест.
* Поручик Григориев – младши офицер от 11-ти Псковски пехотен полк. Починал от болест.
Руските загуби в действията при Ловеч 5 юли – 28 декември 1877 г. са 1675 офицери и войници. От тях убити – 433: 14 офицери, 308 войници и безследно изчезнали 111 войници; ранени – 1242; 37 офицери и 1205 войници.
== Галерия ==
<gallery
</gallery>
Line 337 ⟶ 247:
* Тончев Т. Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г. // Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.
* Кузманова К. Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей, Ловеч, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009 г.
* Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877
== Вижте също ==
| |||