Артур Кьостлер: Разлика между версии

| период = 1934–19831934 – 1983

Роден е на [[5 септември]] [[1905]] година в [[Будапеща]] в [[Евреи|еврейско]] семейство. През 1920 г. семейството му се премества във [[Виена]]. През септември 1922 г. постъпва във [[Виенски технически университет|Виенската политехника]], за да следва инженерство. Там става член на младежката [[Ционизъм|ционистка]] организация.<ref>Arthur Koestler. ''Arrow in the Blue. An Autobiography''. Collins, 1952, p. 86.</ref> През 1925 г. тъкмо преди да завърши следването си неочаквано решава да замине за [[Палестина]] и изгаря студентката си книжка. На 1 април 1926 г. отпътува от Виена за Палестина.<ref>Arthur Koestler. ''Arrow in the Blue. An Autobiography''. Collins, 1952, ppстр. 115–21.</ref> Няколко седмици живее в [[кибуц]].<ref>Arthur Koestler. ''Arrow in the Blue. An Autobiography''. Collins, 1952, pp. 125–32.</ref> До 1929 г. е кореспондент на германския издателски концерн „Улщайн“ там, а през 1929–1930 г. работи в [[Париж]].<ref>Arthur Koestler. ''Arrow in the Blue. An Autobiography''. Collins, 1952, ppстр. 183–86.</ref>

През 1931 г. се установява в [[Берлин]], където става научен редактор на вестник ''Vossische Zeitung''.<ref>Arthur Koestler. ''Arrow in the Blue. An Autobiography''. Collins, 1952, pстр. 212.</ref> През същата година извършва полет в посока на [[Северен полюс|Северния полюс]] на борда на германския дирижабъл „Граф Цепелин“. Увлича се от [[Комунизъм|комунистическата]] идеология и през декември 1931 г. става член на [[Комунистическа партия на Германия|Комунистическата партия на Германия]].<ref>Arthur Koestler. ''Arrow in the Blue. An Autobiography''. Collins, 1952, ppстр. 303–04.303, 304</ref>

През септември 1933 г., след идването на власт на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|нацистите]] в Германия, той се връща в Париж, където пише пропагандни статии под ръководството на Вили Мюнценберг. По време на [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания]] два пъти посещава тази страна. През 1937 г., по време на второто му посещение, е арестуван от [[Франкизъм|франкистите]] и осъден на смъртно наказание по обвинение в шпионаж. Прекарва пет месеца в килия за осъдени на смърт, но в крайна сметка е разменен за жената на франкистки летец ас. Това предопределя активната борба на Кьостлер през втората половина на 50-те години на 20 век за отмяната на смъртното наказание в Англия. Възгледите си той излага в книгата „Размишления за бесилката“.

[[Файл:8 Montpelier Square, London.jpg|мини|180px|ляво|Сградата в Лондон, в която Кьостлер живее до смъртта си.]]

През 1938 г. във връзка с [[Голяма чистка|„Големия терор“]] в СССР Кьостлер напуска комунистическата партия. След началото на [[Втората световна война]] е интерниран от френските власти и освободен едва в началото на 1940 г. Постъпва в [[Френски Чуждестраненчуждестранен легион|Чуждестранния легион]], евакуира се с него в Северна Африка, дезертира, добира се до [[Лисабон]], а оттам със самолет достига до Великобритания, където шест седмици прекарва в затвор за незаконно влизане в страната. След освобождаването си постъпва като доброволец в британската армия. Насочват го в сапьорска част. Веднъж седмично ходи до Лондон за участие в пропагандни радиопредавания на немски език, пише позиви за германските войници, изнася лекции за природата на тоталитаризма.

В началото на 1960 г., на връщане от конференция в Сан Франциско, Кьостлер посещава [[Мичигански университет|Мичиганския университет]] в [[Ан Арбър]], където се подлага на експериментално приемане на халюциногени. Взима [[псилоцибин]] и изживява „bad trip“. По-късно, когато пристига в [[Харвард]], за да се запознае с [[Тимъти Лири]], експериментира и с други наркотици, но не е ентусиазиран от този си опит.<ref>David Cesarani, ''Arthur Koestler: The Homeless Mind''. 1998, ppстр. 467–68.467, 468</ref> Най-значимата му статия върху наркотиците е публикувана през 1967 г. във вестник „Санди Телеграф“ под заглавието „Return Trip to Nirvana“.

В началото на 1976 г. е диагностициран като болен от [[Болест на Паркинсон|болестта на Паркинсон]]. Треперенето на ръцете започва силно да пречи на писането му.<ref>David Cesarani, ''Arthur Koestler: The Homeless Mind''. 1998, ppстр. 535.</ref> През 1980 г. му е открита и [[левкемия]].<ref>David Cesarani, ''Arthur Koestler: The Homeless Mind''. 1998, ppстр. 542.</ref>

На [[1 март]] [[1983]] г. Артур Кьостлер се самоубива със съпругата си в дома им в [[Лондон]], приемайки [[барбитурат]]а ''Tuinal'' заедно с алкохол.<ref>George Mikes, ''Arthur Koestler: The Story of a Friendship'', London: Andre Deutsch, 1983, ppстр. 75–78.75 – 78</ref>

* 1945. ''Twilight Bar''.

* 1937. ''Spanish Testament''.

* 1941. ''Scum of the Earth''.

* 1942. ''Dialogue with Death''.

* 1937. ''L'Espagne ensanglantée''.

* 1942 (лятото) ''Le yogi et le commissaire''.

* 1945. ''The Yogi and the Commissar and other essays''.

* 1949. ''The Challenge of our Time''.

* 1949. ''Promise and Fulfilment: Palestine 1917–1949''.

* 1949. ''Insight and Outlook''.

* 1955. ''The Trail of the Dinosaur and other essays''.

* 1956. ''Reflections on Hanging''.

* 1963. ''Suicide of a Nation''.

* 1964. ''The Act of Creation''.

* 1967. ''The Ghost in the Machine''. Penguin reprint 1990: ISBN 0-14-019192-5.

* 1968. ''Drinkers of Infinity: Essays 1955–1967''.

* 1970. ''The Age of Longing'', ISBN 0-09-104520-7.

* 1973. ''The Lion and the Ostrich''.

* 1974. ''The Heel of Achilles: Essays 1968-1973]]'', ISBN 0-09-119400-8.

* 1976. ''The Thirteenth Tribe: The Khazar Empire and Its Heritage'', ISBN 0-394-40284-7.<br> – '''Тринадесетото племе: Хазарската империя и нейното наследство'''. София: Вега-София, 2006, 214 с. ISBN 9549195716

* 1976. ''Astride the Two Cultures: Arthur Koestler at 70'', ISBN 0-394-40063-1.

* 1977. ''Twentieth Century Views: A Collection of Critical Essays'', ISBN 0-13-049213-2.