Западноказахстанска област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-ru}} => {{lang|ru}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Административна единица инфо
| име-местно = Батыс Қазақстан облысы
| знаме =
| герб =
| карта-файл = Zap-Kz obl.svg
| страна = {{Казахстан}}
| столица-име = [[Уралск]]
| площ = 151 339
| население = 653 775
| население-година = 2019
| подразделения1-вид = Райони
| подразделения1-име = 12 + 1
| управител-вид = Губернатор
| управител-име = Гали Искалиев
}}
'''Западноказахстанска област''' (
== Историческа справка ==
През 1613 г. (по други данни 1584 г.) е основано укреплението Яицки городок, което през 1775 г. е преименувано на Уралск и признато за град. Вторият град в областта [[Аксай]] е признат за такъв през 1967 г. Западноказахстанска област е образувана на 10 март 1932 г., като от 3 май 1962 г. до юли 1992 г. се е наричала Уралска област.
== Географска характеристика ==
Западноказахстанска област се намира в западната част на [[Казахстан]]. На запад, северозапад и север граничи с [[Астраханска област|Астраханска]], [[Волгоградска област|Волгоградска]], [[Саратовска област|Саратовска]] и [[Оренбургска област]] на [[Русия]], на изток – с [[Актобенска област]] и на юг – с [[Атърауска област]]. В тези си граници заема площ от 151 339 km² (8-мо място по големина в [[Казахстан]], 5,6% от нейната площ). Дължина от запад на изток 600 km, ширина от север на юг 420 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article008614.html «Большая Советская Энциклопедия» – Уральская область (Западно-Казахстанская область), т. 27, стр. 61 – 62]</ref>
Западноказахстанска област е разположена в северната част на [[Прикаспийска низина|Прикаспийската низина]], представляваща плоска равнина, слабо наклонена на юг, за която са характерни обширни пясъчни масиви и падини, заети понякога от солени езера и сори. На север се простират южните разклонения на възвишението [[Общ Сърт]] с връх '''Ичка 259 m''', най-високата точка на областта, разположена на 16 km северозападно от районният център село Таскала. На изток в областта навлизат западните части на Подуралското плато.<ref name="bse"/>
Климатът е рязко континентален, с горещо и сухо лято и студена и малоснежна зима. През лятото често явление са суховеите и праховите бури, а през зимата – виелиците. Средна юлска температура 24 – 26°С, средна януарска от -11°С до -14°С. Годишната сума на валежите варира от 300 mm на север до 180 mm на юг. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е от 150 денонощия на север до 170 денонощия на юг.<ref name="bse"/>
Цялата територия на Западноказахстанска област принадлежи към безотточния басейн на [[Каспийско море]]. Най-голямата река в областта е [[Урал (река)|Урал]], пресичаща я от север на юг и разделяща я на две части, с притоците си [[Илек]], [[Шаган (приток на Урал)|Шаган]] и др. В западната част преминават долните течения на реките [[Голям Узен|Голям]] и [[Малък Узен]], губещи се в пустинята [[Рън]]. По-голямата част от реките са маловодни, като през лятото напълно пресъхват или се разпадат на отделни водни участъци. На тях са изградени язовири, най-големите от които са на река Кушум (бифуркация на река [[Урал (река)|Урал]]): Кушумско и Донгелекскос. На територията на областта има множество езера (предимно по заливните тераси и делтови), голяма част от които през лятото силно наляват или пресъхват. Най-големите сладководни езера са [[Камъш-Самарски езера|Камъш-Самарските]], Итмурънкол, Рибни Сакръл и др.; солени – [[Шалкар]], [[Аралсор]] и др.<ref name="bse"/>
Северната част на областта попада в зоната на степите, която на юг се сменя с полупустини. В северната част има малки участъци заети от черноземни почви, по̀ на юг – тъмнокестеняви, кестеняви и светлокестеняви с петна от солонци. На юг преобладават солонците. Големи участъци от южните и югоизточните райони са заети от пясъци. По речните долини са разпространени ливадни солонцеви почви. От север на юг растителността се сменя от тревиста, през коилово-типчакова и накрая пелиново-типчакова и пелиново-тревиста. По долините на реките има тревисти пасища. Гори, съставени от топола, бряст и дъб са се съхранили предимно по заливната тераса на [[Урал (река)|Урал]] и във възвишението [[Общ Сърт]] (предимно малки брезови горички). На югозапад се срещат редки горички от бор, бяла акация и елша. Повсеместно са разпространени гризачи (лалугер, пустинна мишка, пясъчник), хищници (вълк, лисица, пор, невестулка), по рядко копитни (сайга, джейран), няколко вида змии (степен удушвач, щитомордник, усойници и др.). Птичият свят е представен от различни, предимно стипни и пустинни видове.<ref name="bse"/>
== Население ==
На 1 януари 2019 г. населението 19,26%, [[украинци]] 1,41%, [[татари]] 1,29% и др.<ref name="stat1"></ref>
== Административно деление ==
Line 29 ⟶ 50:
Град с областно подчинение е [[Уралск]].
{{Области на Казахстан}}▼
== Външни препратки ==
* [http://www.westkaz.kz/ Официален уебсайт]
== Източници ==
<references />
▲{{Области на Казахстан}}
[[Категория:Западноказахстанска област| ]]
| |||