Симеон Сакскобургготски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност
| категория = политик
| роден-
| вложки = {{Личност/Политик▼
| вложки =
| категория = политик
| партия = [[НДСВ]] (2001 – 2009)
| постове1 = 48-
| години1 = 24 юли 2001 – 17 август 2005
}}▼
▲| години2 = {{Депутат-България|39н=1|40н=1|без заглавие=1}}
| категория = монарх
| период = 28 август 1943 – 15 септември 1946<br><small>{{времеви интервал|1943|8|28|1946|9|15}}</small>
Line 16 ⟶ 17:
| титла = цар на българите
| династия = [[Сакскобургготски]]
}} }}
▲}}
'''Симеон Борисов Сакскобургготски''' (докато е цар, с официална титла '''Негово Величество Симеон II, цар на българите''', или накратко '''Симеон Втори''') е [[цар на българите]] в периода 1943 – 1946 г. и [[министър-председател на България]] в [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|правителството му]] (2001 – 2005).
Line 33 ⟶ 32:
Чрез прокламация, издадена на 16 юни 1937 г. от цар Борис III, прочетена на 27 юни 1937 г. от [[Министър на войната на България|министъра на войната]] [[Христо Николов Луков|Христо Луков]], княз Симеон Търновски е зачислен в [[Шести пехотен търновски полк]] с чин [[подпоручик]] и е назначен за шеф на [[Деветнадесети пехотен шуменски полк]], на [[Първи артилерийски полк (1889 – 1945)|Първи армейски артилерийски полк]] и на [[Трети конен полк]].<ref>сп. „Сердика“</ref>
Симеон II е [[цар]] на България от 1943 до 1946 г. Заради ненавършено [[пълнолетие]] от негово име управлява [[регентски съвет]]. От 28 август 1943 г. до [[9 септември 1944]] г. в него влизат [[регент]]ите княз [[Кирил Преславски]], проф. [[Богдан Филов]] и генерал [[Никола Михов]], а след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 до 1946 г. – представителите на [[ОФ]] [[Тодор Павлов]], [[Венелин Ганев]] и [[Цвятко Бобошевски]]. Тримата регенти, голяма част от министрите на последните три правителства, депутати, генерали от българската армия, изтъкнати журналисти и представители на висшата и средна управляваща класа на България през войната са екзекутирани след присъди от така наречения „[[Народен съд]]“ през февруари 1945 г. (
На 15 септември 1946 г. в присъствието на [[Съюзна контролна комисия|Съюзническата контролна комисия (СКК)]] и части на [[Съветската армия]], се провежда [[Референдум за обявяване на България за република (1946)|Референдум за обявяване на България за република]]. В СКК влизат представители на армиите на [[СССР]], [[САЩ]] и [[Великобритания]]. Тя е под председателството на съветския [[генерал-полковник]] [[Сергей Бирюзов]]. Над 95% от гласувалите са за [[република]], но тъй като страната по това време на практика е все още окупирана от съветски войски, гласуването на референдума не отговаря на съвременните разбирания за свободен вот.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100450522/80-godini-v-80-sedmici-kraat-na-tretoto-balgarsko-carstvo-idva-s-referendum | заглавие=1946 година: Краят на Третото българско царство идва с референдум |достъп_дата =12 юни 2016 |фамилно_име=Колев |първо_име=Йоан |дата=19 август 2014 |труд=Radio Bulgaria |издател=Българско национално радио |език=bg }}</ref> Съществуват и съмнения, че резултатите са фалшифицирани.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/analizi/2003/06/05/137458_kak_be_pogrebana_monarhiiata_v_bulgariia/ | заглавие = Как бе погребана монархията в България | достъп_дата = 7 февруари 2013 г | автор = Пламен С. Цветков || издател = в-к „[[Дневник (2001)|Дневник]]“| език = bg }}</ref> В същото време премахването на монархията се подкрепя от всички легални партии, включително от антикомунистическата опозиция, чийто лидер [[Никола Петков]] заявява: „Референдумът за Република се проведе при пълна свобода, защото целият народ бе единодушен за премахването на монархическия режим, който докара на България само нещастия и катастрофи“.<ref>{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4 | pages = 758}}</ref> Резултатите са признати от Съюзническата контролна комисия за действителни, както и от всички държавни ръководства от съюзните страни победителки във [[Втората световна война]].
Line 39 ⟶ 38:
На 16 септември 1946 г. царското семейство (царица Йоанна, Симеон II и сестра му [[Мария Луиза Българска|Мария-Луиза]]) е прогонено от страната. Така Симеон Сакскобургготски напуска България, без никога да е [[абдикация|абдикирал]] от престола. Някои смятат, че референдумът е противоконституционен и нелегитимен, защото не е проведен в съответствие с действащата в страната [[Търновска конституция]], която не предвиждала промяна на формата на държавно управление.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.kingsimeon.bg/downloads/Turnovska_Konstitucia.pdf | заглавие = Търновска конституция| достъп_дата = 6 декември 2010 г| език = bg}}</ref>
Предложенията за провеждане на нов референдум за монархия или република са отклонени по време на [[Седмото велико
=== Чужбина ===
След референдума царското семейство заминава за [[Египет]], където в изгнание живее бащата на царица Йоанна – италианският крал [[Виктор Емануил III]]. Симеон Сакскобургготски завършва британския [[колеж]] „Виктория“ в [[Александрия]].
През 1951 г. се установява в [[Испания]], където живее до 2001 г. В [[Мадрид]] завършва Френски лицей. От 1951 г. формално поста на негов възпитател заема известният български журналист, писател, философ и общественик [[Стефан Попов (писател)|Стефан Попов]], напуснал тази длъжност поради невъзможност за изпълнението ѝ и неразбирателство с
Когато навършва пълнолетие, на 16 юни 1955 г. Симеон Сакскобургготски прочита прокламация към българския народ, в която потвърждава своята воля да бъде цар на всички българи, да бъде верен на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и на принципите на свободна България. През периода 1958 – 1959 г. е курсант във военната академия „Вали фордж“, гр. Уейн, щата [[Пенсилвания]], [[САЩ]]. Там става известен под името „кадет Рилски“. Завършва със звание „младши лейтенант“.
В официалната му биография на сайта на [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], докато го оглавява, липсва информация с какво се е занимавал от 1962 г., когато се жени, до 1996 г., когато идва за пръв път в България след 1946 г. Според някои източници
=== Република България ===
Line 55 ⟶ 54:
Завръща се в страната през 2001 г. Сформираната от него партия [[Национално движение за стабилност и възход|Национално движение Симеон Втори]] (НДСВ) печели [[парламент]]арните избори в [[коалиция]] с две малки партии (тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с [[ДПС]], включващо и отделни представители на [[БСП]] (без официалната парламентарна подкрепа на социалистите). През 2005 г. прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия „[[Новото време (партия)|Новото време]]“ (създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ).
На парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ остава втора политическа сила. БСП печели 31% от гласовете и първоначално се опитва да състави правителство без втората политическа сила, а само с [[ДПС]]. След като
През 2016 г. Симеон Сакскобургготски подкрепя издигнатата кандидатура на [[Ирина Бокова]] за генерален секретар на ООН.
== Семейство ==
{{Династия Сакскобургготски}}
На 21 януари 1962 г. в православната църква във [[Вьове]], Швейцария, Симеон Сакскобургготски се жени за [[Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела]], дъщеря на испанските благородници дон Мануел Гомес-Асебо и Модет, маркиз де Кортина (банкер) и съпругата му доня Мерседес Сехуела и Фернандес, родена през 1935 г. Двамата имат четирима синове, една дъщеря и 11 внучета, като [[Симеон Муньос
* '''[[Кардам Сакскобургготски|Кардам]]''' (1962 – 2015), женен за Мириам Унгрия и Лопес (1963)
| |||