Тодор Икономов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 6:
| роден-място = [[Жеравна]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Шумен]], [[Царство България]]
| националност = {{флагче с име|Османска империя}}<br/>{{флагче с име|България}}
| работил = [[просветен деец]] • [[политик]]
| още = {{Депутат-България|у=1|1в=1|2в=1|1о=1|2о=1}}
Line 14 ⟶ 13:
}} }}
{{стар стил}}
'''Тодор Поппетров Икономов''', или ''Тодор Икономпетров Тодоров'', е [[БългарияБългари|български]] [[писател]], [[публицист]], [[издател]] и [[политик]]. Един от най-видните [[Българско възраждане|възрожденски]] учители и участници в борбата за създаване на независима [[Българска екзархия]]. Той е сред водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]] след [[Освобождение]]то на [[Княжество България|България]]{{hrf|Цураков|2008|14}}{{hrf|Икономов|1973|535}}.
 
== Биография ==
Line 20 ⟶ 19:
Тодор Икономов е роден на [[29 август]] [[1838]] г. в будната [[Жеравна]], [[Сливенско]], в семейство на [[свещеник]]. Получава първоначално образование в Жеравна, а след това в [[Разград]] и [[Русе]] (1848 – 1850). През следващите години работи като [[абаджия]] в [[Тулча]] (1851 – 1855) и Жеравна (1855 – 1858), продължава образованието си в [[София]] при бележития възрожденски просветител [[Стоян Филаретов]] и в [[Сливен]] при [[Сава Доброплодни]]. През 1861 г. заминава за [[Цариград]], където е учител и [[дякон]] на униатския архиепископ [[Йосиф Соколски]]. Увлича се, а после скъсва с униатството. През 1865 г. завършва духовна академия в [[Киев]]{{hrf|Цураков|2008|14}}{{hrf|Ташев|1999|?}}{{hrf|Икономов|1973|592}}. След завръщането си в България е учител в [[Шумен]] (1865 – 1869) и Тулча (1869 – 1871), а след това секретар на епархийския съвет в Тулча (1872 – 1878){{hrf|Икономов|1973|535}}.
 
Избран е да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в [[Цариград]] (1871). Взема и дейно участие в борбата за независима българска църкваЦърква. Противник е на въоръжената борба като средство за постигане на националното освобождение, приемайки дуализъм на България и [[Турция]] под [[скиптър]]а на султана. Заедно с това Икономов се намира под идейното влияние на руската революционно-демократична мисъл{{hrf|Жечев|1975|111 – 112}}{{hrf|Икономов|1973|535}}.
 
Той е сред българските публицисти сътрудничили със статии по актуални въпроси на [[литература]]та, [[философия]]та, [[естетика]]та и обществено-политическите борби на в. „[[Македония (1866 – 1872)|Македония]]“, „[[България (1859 – 1863)|България]]“, „[[Право (1869 – 1873)|Право]]“, „[[Турция (вестник)|Турция]]“ и др. Известно време е редактор на сп. „Читалище“ и редактира в. „Турция“, издавани в Цариград. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) участва в управлението на града, а след нейния край за кратко е училищен инспектор във [[Варна]]{{hrf|Цураков|2008|14}}{{hrf|Ташев|1999|?}}{{hrf|Икономов|1973|592}}{{hrf|Икономов|1973|535}}.