Ранно Възраждане: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5:
[[Спор]]но е началото на историческия процес. Универсално, за начало на [[българско възраждане|българското възраждане]] се приема 1762 година, когато [[Паисий Хилендарски]] пише своята „[[История славянобългарска]]“. Българските възрожденци поставяли началото през XIX век, а [[Христо Гандев]] го сваля в началото на предходния XVIII век, с края на [[епоха Кьопрюлю|управлението на великите везири от рода Кьопрюлю]].
 
До средата на XVIII век империята на османците не изглежда слаба, нито западаща. По това време се случили редица събития, които преобърнали конфигурация на силите в Европа - [[дипломатическа революция]], последвана от [[седемгодишнатаСедемгодишната война]]. През 1763 г. между [[Кралство Прусия]] и Османската империя са установени дипломатически отношения. [[Белградски мирен договор|Белградският мирен договор]] защитил добре османските интереси, при това никак не без заслугата на османската армия, командвана от великия везир [[Иваз Мехмед паша]].
 
През 60-те години на XVIII век са реализирани редица промени в империята, част от които са закриването на вековни православни институции - [[Печка патриаршия]] и [[Охридска архиепископия]]. Тази османска политика, определено не срещнала разбиране сред [[рая]]та, която започнала постепенно, но твърдо и постоянно, да симпатизира на православната Руска империя, в която виждала нов закрилник на интересите си. По този начин, и посредством политиката на [[просветен абсолютизъм]], се възбудило българското народностно самосъзнание и патриотично чувство. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 160-172 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново; ISBN 954-9541-53-3}}</ref>