Босилеград: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 42:
С това се изчерпват оскъдните сведения, по които може да се предполага какви народи са живели и минавали през Босилеградския край в миналото.<ref name="Kraishte">[http://www.bosilegrad.org/bg/Istorija.aspx Йордан Захарийев, Kюстендилско краище, СбНУ, БАН 1918 г. Официален сайт на Община Босилеград]</ref>
 
За пръв път този край е включен в българската държава през [[809]] г., когато [[София]] е превзета от хан [[Крум]]. <ref name="Kraishte"/> При [[Св. цар [[Борис I]] Покръстител (845 – 884) [[Македония (област)|Македония]] до [[Струма]] и [[Охрид]] са българско владение, съответно и тези краища са част от християнизираната българска държавна територия. <ref name="BAN"> История на България, том 2 – Първа българска държава. колектив БАН, София, 1981 г.</ref> След 1014 г. районът пада под [[Византия|византийска]] власт, освободен е за кратко при въстанията на Петър Делян в 1040 – 41 г. и Георги Войтех в 1071 – 72 г. <ref name="BAN"> История на България, том 2 – Първа българска държава. колектив БАН, София, 1981 г.</ref> През 1048 – 1049 г. десетки хиляди хиляди [[печенеги]] преминават [[Дунав]]а и навлизат във Византийската държава, за да грабят. Византийските войски, подпомогнати от българските, съумяват да отразят печенежките набези, а самите печенеги са разбити и от племето Чомпи е заселено около днешна [[София]].<ref name="Kraishte"/>
Само 5 години след възстановяването на българската независимост в 1185 г. при цар Асен [[Цар Иван Асен II|I]] в 1190 г. тукашният край е освободен и трайно включен в пределите на България. <ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref>През [[1282]] г. следствие татарското нашествие и продължителните междуособици в Българското царство [[Стефан Милутин]], сръбски владетел и далечен потомък на цар Смуил, завладява за кратко околностите на [[Велбъжд]] (днешен [[Кюстендил]]). <ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> За да получи подкрепа за действията си от многото българи нови поданиците на кралството през 1284 г. Стефан II Милутин сключва споразумение с българския цар Георги I Тертер скрепено с династичен брак с една от дъщерите му - Анна Тертер. <ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> Само след 18 години при цар Светослав Тертер към 1300 г. българският суверенитет тук е възстановен. <ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> В битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г., лекомислието на цар Михаил Шишман донася победа на женения за дъщерята на цар Смилец сръбски крал Стефан Дечански и той установява господство над западните български земи. <ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> По късно тук се оформя фактически несависимото Велбъждско деспотсво. Което към 1427 – 31 г. то е завладяно окончателно от [[османска империя|османските турци]].<ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref>