Босилеград: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 43:
 
За пръв път този край е включен в българската държава през [[809]] г., когато [[София]] е превзета от хан [[Крум]].<ref name="Kraishte"/> При Св. цар [[Борис I]] Покръстител (845 – 884) [[Македония (област)|Македония]] до [[Струма]] и [[Охрид]] са българско владение, съответно и тези краища са част от християнизираната българска държавна територия. <ref name="BAN"> История на България, том 2 – Първа българска държава. колектив БАН, София, 1981 г.</ref> След 1014 г. районът пада под [[Византия|византийска]] власт, освободен е за кратко при въстанията на Петър Делян в 1040 – 41 г. и Георги Войтех в 1071 – 72 г. <ref name="BAN"> История на България, том 2 – Първа българска държава. колектив БАН, София, 1981 г.</ref> През 1048 – 1049 г. десетки хиляди хиляди [[печенеги]] преминават [[Дунав]]а и навлизат във Византийската държава, за да грабят. Византийските войски, подпомогнати от българските, съумяват да отразят печенежките набези, а самите печенеги са разбити и от племето Чомпи е заселено около днешна [[София]].<ref name="Kraishte"/>
Само 5 години след възстановяването на българската независимост в 1185 г. при цар Асен [[Цар Иван Асен II|I]] в 1190 г. тукашният край е освободен и трайно включен в пределите на България. <ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref>През [[1282]] г. следствие татарското нашествие и продължителните междуособици в Българското царство [[Стефан Милутин]], сръбски владетел и далечен потомък на цар СмуилСамуил, завладява за кратко околностите на [[Велбъжд]] (днешен [[Кюстендил]]). <ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> За да получи подкрепа за действията си от многото българи нови поданиците на кралството през 1284 г. Стефан II Милутин сключва споразумение с българския цар Георги I Тертер скрепено с династичен брак с една от дъщерите му - Анна Тертер. <ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> Само след 18 години при цар Светослав Тертер към 1300 г. българският суверенитет тук е възстановен. <ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> В битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г., лекомислието на цар Михаил Шишман донася победа на женения за дъщерята на цар Смилец сръбски крал Стефан Дечански и той установява господство над западните български земи. <ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> По късно тук се оформя фактически несависимото Велбъждско деспотсво. Което към 1427 – 31 г. то е завладяно окончателно от [[османскаосмански империятурци|османските турци]].<ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref>
 
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] от османска власт ([[1878]] г.), Босилеградско е част от територията на Княжество България. <ref name="BAN7"> История на България, том 7 – Възстановяване и утвърждаване на българската държава. колектив БАН, София, 1991 г.</ref>В периода на руската администрация в България (1877 – 1882) Босилеград е част от Изворска оклия (волост) със център в с. [[Извор (Община Босилеград)|Извор]], част от Кюстендилски окръг и Софийска губерния, която е запазила устройството аналогично на това от османско управление когато е била Изворска нахия. <ref name="Kraishte"/> С Указ № 782 от 10 ноември 1882 г. [ДВ, бр. 132, 18/11/1882] седалището на Изворска околия (Кюстендилско окръжие) се премества в Босилеград и околията се преименува в Босилеградска. <ref name="Kraishte"/> След по-малко от година с Указ № 408 от 5 юни 1883 г. [ДВ, бр. 60, 09/06/1883] седалището на [[Босилеградска околия|Босилеградската околия]] (Кюстендилско окръжие) отново се премества в с. Извор и на околията се връща старото име. На 16 декември 1889 г. с Указ № 607 от [ДВ, бр. 6, 09/01/1890] се утвърждава „Закон за въвеждане изменение в административното деление територията на България“, приет от V ОНС на 16 декември 1889 г., с който окончателно Изворска околия се премества от с. Извор в с. Босилеград и околията се преименува в Босилеградска. Босилеград е административен център на околията до 1901 г. когато с Указ № 236 от 16 май 1901 г. [ДВ, брой 104, 17/05/1901] е обнародван „Закон за административното деление територията на държавата“ (приет от XI ОНС на 4 май 1901 г.), с който Босилеградска околия е закрита и поделена между Кюстендилска и Радомирска околии, част от Кюстендилска област.<ref name="Kraishte"/>