Гренадир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
Първите ръчни гранати представлявали балон от [[метал]] или [[стъкло]], напълнен с обикновен [[барут]]. Гранатите били снабдени с къс фитил, запалван от гренадирите в ръка. Диаметърът на гранатата варира в диапазона 7 – 15 см.
[[Файл:Guard Grenadier at Eylau.jpg|мини|ляво|300п|Френски гвардейски конно-гренадири, [[1807]] година.]]
През [[XVIII век]] гранатата представлява страховито оръжие в ръцете на гренадирите и смъртоносна опасност както за вражеските войски, така и за самите гренадири. Често гренадирите носели със себесисебе си по няколко гранати (понякога – десетки), затова трябвало да бъдат в отлична физическа форма и да притежават ловкост и силазасила за мятане на гранатите в боя. Било нужно да са дисциплинирани и смели за да могат да се приближатприближават максимално до вражеските позиции и да хвърлихвърлят граната точно в целта. всичкиВсички тези качества правят от гренадирите елитни бойци на пехотата.
 
Гренадирите от този период се движели в челото на атакуващите войски. Използване на крупни съединения от гренадири било неудобно, затова гренадирските части, обичайно роти, били включвани в състава на полковете от линейната пехота. всекиВсеки войник имал обичайно по 4 гранати в обособена чанта (гренадирка) и билибил въоръженивъоръжен с обичайното пехотно въоръжение – [[пушка]] и [[щик]].
 
Гренадирските части още по това време били определяни като елитни, и получавали различни привилегии. Например, в много армии, привилегия на гренадирите било носенето на мустаци или брада, останалите бойци трябвало да бъдат гладко обръснати. Тези които имали светла коса трябвало да бъдат боядисани в тъмен цвят, за да се сливат с пейзажа.