Босилеград: Разлика между версии

За пръв път този край е включен в българската държава през [[809]] г., когато [[София]] е превзета от хан [[Крум]].<ref name="Kraishte"/> При Св. цар [[Борис I]] Покръстител (845 – 884) [[Македония (област)|Македония]] до [[Струма]] и [[Охрид]] са българско владение, съответно и тези краища са част от християнизираната българска държавна територия.<ref name="BAN"> История на България, том 2 – Първа българска държава. колектив БАН, София, 1981 г.</ref> След 1014 г. районът пада под [[Византия|византийска]] власт, освободен е за кратко при въстанията на Петър Делян в 1040 – 41 г. и Георги Войтех в 1071 – 72 г.<ref name="BAN"> История на България, том 2 – Първа българска държава. колектив БАН, София, 1981 г.</ref> През 1048 – 1049 г. десетки хиляди хиляди [[печенеги]] преминават [[Дунав]]а и навлизат във Византийската държава, за да грабят. Византийските войски, подпомогнати от българските, съумяват да отразят печенежките набези, а самите печенеги са разбити и заселени в района на днешна София.<ref name="Kraishte"/>

Само 5 години след възстановяването на българската независимост в 1185 г. при цар [[Иван Асен I]] в 1190 г. тукашният край е освободен и трайно включен в пределите на България.<ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> През [[1282]] г. следствие татарското нашествие и продължителните междуособици в българското царство, [[Стефан II Милутин]], сръбски владетел и далечен потомък на цар [[Самуил]], завладява за кратко околностите на [[Велбъжд]] (днешен [[Кюстендил]]).<ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> За да получи подкрепа за действията си от многото българи нови поданицитеподаници на кралството, през 1284 г. Стефан II Милутин сключва споразумение с българския цар [[Георги I Тертер]] скрепено с династичен брак с една от дъщерите му - [[Анна Тертер]].<ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> Само след 18 години при цар [[Светослав Тертер]], към 1300 г. българският суверенитет тук е възстановен.<ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> В битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г., лекомислието на цар [[Михаил Шишман]] донася победа на женения за дъщерята на цар [[Смилец]] сръбски крал [[Стефан Дечански]] и той установява господство над западните български земи.<ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> По късно тук се оформя фактически несависимото [[Велбъждско деспотство]]. Което към 1427 – 31 г. то е завладяно окончателно от [[османски турци|османските турци]].<ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref>