Трявна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 9639293 на 149.62.204.173 (б.)Неточно е да се остави и стария надпис, и променения от 149.62.204.173.
Етикет: Връщане
м →‎История на града: Две вертикални чертици вместо една.
Ред 40:
През втората половина на [[12 век]] с името ''„Търнава“'' селището възниква на настоящото място.
 
В [[1185|1190]] г. тук българските царе [[Асеневци|Асен и Петър]] разгромяват в [[Битка в Тревненския проход|битката в Тревненския проход]] войските на император [[Исаак II|Исак II Ангел]], който след [[Въстание на Асен и Петър|Въстанието възстановило българското царство]] решил отново да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на [[Велико Търново|Търново]] с този разгром. След победата [[Теодор-Петър|цар Петър]] се оттегля от управлението на държавата и го предава на [[Иван Асен I|цар Асен I]], а в чест на голямата българска победа е изградена най-старата църква в града – „Св. Архангел Михаил“. В 1798 г. църквата е напълно опожарена от кърджалиите и в настоящия си силно променен вкопан вид, както е възобновена от тревненци през 1819 г., днес е неделим елемент от композицията на стария площад с часовниковата кула. Според преданието, по времето на Цар [[Иван Асен II]] над близкото с. [[Царева ливада]] около махала Нейчевци е бил летният дворец на царя, от където са били изкопани ''„царските саби и други царски неща“''. До днес мястото се нарича ''градът'' и е чест обект на [[Иманярство|иманярски]] набези. Отново според легендата, на ливадите в падината под селото са пасли конете на [[Асеневци]]. Оттам е произлязло и името на днешното тревненско село – Царева ливада. Платото до него е историческата местност [[Стринава]]. То е по-трудно достъпно и в средновековието е укрепено като стратегическа твърдина. Днес там са запазени останки от крепостни стени и основи на сгради. Едно от укрепленията, открити в района – на 2 км северно от с. Царева Ливада, е идентифицирано с крепостта Стринава (Царовището), споменавана от византийски писатели, във връзка с боеве, станали там. Тук е легендарното място, където са родени братята [[Асеневци|Асен и Петър]] от майка куманка и баща българин, и по-късно те поискали от византийският император да им разреши да си вдигнат своя крепост и откъзът му дал формалния повод за българското въстание, а след победата асеневци често идвали на почивка и лов в Стринава, която им е била като лятна резиденция. Заедно с принадлежащите на укрепения район още три крепости – Боруна, Куклата и [[Калето (Гостилица)||Калето]], тя е играла важна роля в отбраната на [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Някои от тези крепости имат троен ред стени, дебели до 2 метра. В околността са намерени монети, стрели, копия, мечове, катинар тежащ 13 kg. Това са безспорни доказателства за интензивен живот. Около Стринавското плато с площ около 5 – 6 квадратни километра, ареалът чак до Трявна изобилства с имена на местности като Цар Асеник, Цар Каоляник, Царюви бахчи, Царското, Стърната, Цар Асенова пътека, самите села Цареви ливади, Кумани, Войници, Скорци и т.н.
 
В края на 14 век, отново настъпват драматични събития, турското нашествие достига до земите около престолния град. През [[1393]] г. Търново пада под османска власт. Легендите говорят, че тук и в околните села, [[Веленци]] (от „веля“ – заповядвам), Поповци (дн. [[Черновръх]]) и [[Царева ливада|Цареви ливади]] се заселват побягнали от Търново представители на духовния клир и боляри. Едно предание, записано от местния учител Христо Даскалов, разказва за много боляри потърсили убежище в Балкана, като много селища в района свързват своето възникване и своите имена именно с тези преломни моменти от историята на българския народ.