Хо Ши Мин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 87:
Виетмин след това сътрудничи с френските колониални сили, за да избива поддръжниците на виетнамските национални движения.<ref>{{cite book | last=Turner | first=Robert F. | title=Vietnamese Communism: Its Origins and Development | publisher=Hoover Institution Press | year=1975 | pages=57 – 9, 67 – 9, 74}}</ref><ref>{{cite book | chapter=Myths of the Vietnam War | title=Southeast Asian Perspectives | date=September 1972 | pages=14 – 8}}</ref><ref>{{cite book | first=Arthur J. | last=Dommen | title=The Indochinese Experience of the French and the Americans | publisher=Indiana University Press | year=2001 | pages=153 – 4}}</ref> Накрая, комунистите подтискат всички некомунистически партии, но не успяват да си осигурят примирие с Франция. В последните дни на 1946 г., след година на дипломатически провали, Демократична република Виетнам решава, че войната е неизбежна. Бомбардирането на Хайфон от френските сили само потвърждава убеждението, че Франция няма намерение да допусне автономна и независима виетнамска държава. На 19 декември 1946 г. Хо, представящ правителството си, обявява война срещу Френския съюз, поставяйки началото на [[Индокитайска война|Индокитайската война]]. Виетмин, по това време основно въоръжен с [[мачете]] и [[мускет]]и, напада незабавно френските позиции, използвайки димки от слама с люти чушки, разрушавайки бронирани коли със самоубийствени [[противотанкова граната|противотанкови гранати]]<ref>{{Cite web|url=http://www.lonesentry.com/articles/jp_tankhunters/|title=Lone Sentry: New Weapons for Jap Tank Hunters (U.S. WWII Intelligence Bulletin, март 1945)|work=www.lonesentry.com}}</ref> и [[Коктейл Молотов|коктейли Молотов]] и задържайки контраатаките чрез пътни заграждения и [[противопехотни мини]] с чакъл. След два месеца сражения изтощените войски на Виетмин се оттеглят, систематично разрушавайки важната инфраструктура. Съобщава се за залавянето на Хо от група френски войници, предвождани от [[Жан-Етиен Валюи]], във [[Виет Бак]]. Въпросната личност, обаче, се оказва съветник на Виетмин, който по-късно е убит при опит за бягство.
 
През февруари 1950 г., след неуспешен опит за премахване на блокадата на френската граница, Хо се среща със Сталин и [[Мао Дзедун]] в Москва, след като Съветския съюз признава правителството му. Всички се съгласяват, че Китай ще е отговорен за подкрепата на Виетмин. Пратеникът на Мао в Москва обявява през август, че Китай планира да обучи 60 000 – 70 000 виетминци в близко бъдеще.<ref>Russian Ministry of Foreign Affairs, „Chronology“, с. 45</ref> Пътят към външниятвъншния свят е отворен за Виетмин да получават допълнителни провизии, които биха им помогнали да ескалират боя с французите в Индокитай. В началото на конфликта, Хо казва на френски посетител: „Можеш да убиваш десетима от хората ми за един от твоите. Но дори при това съотношение, ти ще загубиш, а аз ще спечеля.“.<ref>McMaster, H.R. (1997) „Dereliction of Duty: Lyndon Johnson, Robert McNamara, The Joint Chiefs of Staff, and the Lies that Led to Vietnam“, с. 35.</ref> През 1954 г., след съкрушителната загуба на Френския съюз в [[битка при Диен Биен Фу|битката при Диен Биен Фу]], Франция е принудена да се откаже от борбата срещу Виетмин. Виетмин избиват между 100 000 и 150 000 цивилни по време на войната.<ref>Dommen, Arthur J. (2001), ''The Indochinese Experience of the French and the Americans'', Indiana University Press, с. 252</ref>
 
== Президент и Виетнамска война ==